Решение № 53 от 16.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 854/2011 г.

Решение № 53 от 16.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 854/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Н. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение от 23.02.2011 г. по в. гр. д. № 13173 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.10.2010 г. по гр. д. № 23062/2010 г. на Районен съд София, като са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ. С определение № 1265 от 23.11.2011 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса - несъответствието между посочените правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието и в заповедта за уволнение може ли да се счете за допусната техническа грешка или е основание за незаконосъобразност на издадената заповед, с оглед противоречие между даденото от въззивния съд разрешение на така поставения въпрос с това в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 462 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 789/09 г. на III г. о. В съдебно заседание страните не се явяват лично, но се представляват. Процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и желае въззивният акт да бъде отменен, като - въпросът или бъде решен по същество с уважаване на предявените искове или алтернативно - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. П.-ният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна и желае въззивния акт да бъде потвърден. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: По поставения въпрос в решение № 462 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 789/09 г. на III г. о. е прието, че при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, оправено от работодателя до работника или служителя, противоречието между основанието за прекратяване, визирано в предизвестието и това, което е посочено в заповедта за уволнение, обуславя незаконосъобразност на извършеното уволнение. Настоящият съдебен състав не споделя този извод. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ - в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. В случай като настоящия когато - в предизвестието като основание за прекратяване са посочени едни основания/по чл. 328, ал. 1, т. 5 и т. 11 от КТ/, а в заповедта - други /чл. 328, ал. 1, т. 1 и т. 11 от КТ/ - следва да се счете, че релевантните основания са тези, които са посочени в предизвестието. Това е така, защото предизвестието е определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че страната го е получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по отношение на прекратителното основание и съответно съдът при осъществяваната проверка за законност следва да прецени дали е налице състава на основанията, посочени в предизвестието за уволнение. Обосновката на прекратителното основание е съобразно изложените фактически доводи. При несъответствие между изложените фактически доводи и дадената правна квалификация - определящо значение имат изложените фактически доводи /решение по чл. 290 от ГПК по гр. д. № 201/09 г. на IV г. о./. В случая - дадената правна квалификация на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието за уволнение е по чл. 328, ал. 1, т. 5 и т. 11 от КТ при изложени доводи за: "промяна на изискванията по длъжностна характеристика и въвеждане на ново квалификационно изискване за заемане на длъжността "системен администратор в И.". Така изложените доводи сочат на основания по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ. /Не става въпрос за липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата и в предизвестието липсващи качества не се сочат, а за липса на професионална квалификация за изпълняваната работа, поради въведена от работодателя промяна на изискванията за заеманата длъжност/. Само в рамките на изложените в предизвестието за уволнение факти и обстоятелства, дори те да са квалифицирани неправилно от работодателя, се преценява основанието за прекратяване на трудовото правоотношение /Р-351 от 20.12.11 г. по гр. д. № 229/11 г. на III г. о./ Независимо от така дадения отговор на поставения въпрос, подадената касационна жалба е основателна, тъй като в случая - при съпоставка на длъжностните характеристики за заеманата от ищеца длъжност /първоначална и променена/ - не се установява реална промяна на изискванията за заеманата длъжност - нито по смисъла на чл. 328, ал. 6,нито на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. Съображенията са следните: Ищецът е заемал длъжността "главен експерт - системен администратор" в "Обща администрация"към Инспектората на В. Съгласно действащата към момента на постъпването му на работа длъжностна характеристика, утвърдена на 14.09.2009 г. - раздел II - изискванията за заемане на длъжността са били: "образование - висше, специалност - компютърни технологии, електроника", професионална квалификация - информационни технологии и работа с компютърни системи". Съгласно раздел III - необходимата компетентност за изпълнение на длъжността е включвала познаване на основни нормативни актове, които са изброени в т. 1.1, т. 1.2, т. 1.3 и т. 1.4. Във впоследствие утвърдената длъжностна характеристика от 22.02.2010 г. - посочените в раздел II - изискванията за заемане на длъжността са били същите, като само към "специалност - компютърни технологии, електроника", със запетая е допълнено"право", а към "професионална квалификация" - освен наличното "информационни технологии и работа с компютърни системи", със запетая е допълнено: "юридическа квалификация и познания". Другата промяна е в раздел III - където сред изброените основни нормативни актове, които следва да познава в т. 1.2 освен наличния до този момент - Закон за защита на личните данни са прибавени със запетая - "ГПК, НПК, АПК". При така описания начин на промяна на длъжностната характеристика /което е направено с добавяне, без замяна или ясно отграничаване чрез използване на съюзи/ - настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд, че се касае до "въвеждане на ново квалификационно изискване за заемане на длъжността", което е - "юридическа професионална квалификация и притежаване на юридически познания", а намира, че се касае до добавяне на възможност - длъжността "системен администратор в И." - да се заема от лице, притежаващо висше образование, което може да е тъй както със "специалност - "компютърни технологии, електроника", така и със специалност - "право", като професионалната му квалификация може да е - както "информационни технологии и работа с компютърни системи", така и "юридическа квалификация и познания". Тъй като не се касае до промяна на един вид специалност - в друга /от "компютърни технологии, електроника" в "право"/ и от една квалификация в друга /от "информационни технологии и работа с компютърни системи" в "юридическа квалификация и познания"/ - не може да се счете, че е осъществен съставът на безвиновното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Последното изисква работодателят да е променил изискванията за заемане на длъжността /било като образование, било като квалификация/, а случая не е такъв. Ищецът е притежавал необходимото образование и една от възможните две - съгласно длъжностната характеристика - квалификации и промяната не го е засегнала. В този смисъл не е налице и хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, която се съотнася към тази по т. 6 като по-общ към по-частен случай, която изисква работникът или служителят да не отговаря на променените изисквания за изпълнение на длъжността. Извършеното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено. Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на въззивната - постановения въззивен акт следва да бъде отменен, а спора решен по същество с уважаване на предявените искове. Незаконността на уволнението води до основателност на искането за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Основателен е иска по чл. 225, ал. 1 от КТ. Установено е - въз основа на направени въз основа на представен оригинал на трудовата книжка на ищеца констатации и от представена справка на НОИ, че след датата на уволнението ищецът не е работил по трудово правоотношение за периода до 31.12.10 г. От представена служебна бележка с изх. № 02-64 от 14.07.2010 г. се установява, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение възлиза на 1 209.60 лв. При тези данни заявената претенция в размер на 7 257.60 лв. /след прието изменение на иска/ е основателна. Посочената сума следва да бъде присъдена като обезщетение за оставането без работа за шестмесечния период от 6.04.10 г. до 6.10.10 г. С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл. 78 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените от него по делото разноски, които са в размер на 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение по договор от 3.05.11 г. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение