Решение № 14253 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5991/2015 г.

Решение № 14253 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5991/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 208 АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП и на Александър Костадинов Немцов, чрез неговия пълномощник срещу решение № 672/23.03.2015 г. по адм. д. № 3387/2014 г. на Административен съд Варна. Считат решението в обжалваните му части за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Касаторът Александър Костадинов Немцов, чрез пълномощника си намира касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Александър Костадинов Немцов, срещу ревизионен акт № 031301996/13.06.2014 г., потвърден с решение № 540/19.09.2014 г. на първия касатор, с който на основание чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. са определени данъчни задължения в размер на 450,74 лв. и лихви в размер на 372,81 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 8491,94 лв. и лихви за забава в размер на 5834,88 лв. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в частта, с която са определени задължения за 2006 г. в размер на 450,74 лв. и лихви в размер на 372,81 лв. и е изменил ревизионния акт в часта, с която са определени задължения за 2007 г. и е установил такива по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 4203,68 лв. и лихва в размер на 2888,65 лв. Касационната жалба на първия касатор срещу решението в отменителната му част е основателна: За да постанови отмяна, съдът е развил доводи, че преклузивният срок по чл. 109 ДОПК е изтекъл. Според съда същият започва да тече от датата на връчване на заповедта, в случая на 17.03.2013 г., като за установяване на данъчни задължения за 2006 г. срокът изтича на 31.12.2006 г. В случая е определено задължение за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. Преценката за това дали срокът по чл. 109 ДОПК е изтекъл, следва да се извършва към датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизия - 21.12.2012 г., а не към датата на връчването й, тъй като именно със заповедта за възлагане на ревизия започва ревизионното производство. Съдът не е изложил мотиви от кога започва да тече преклузивният срок съобразно предвидените предпоставки на чл. 109, ал. 1 ДОПК, които определят 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Съдът не е установил факта в коя година е следвало да бъде подадена декларация за 2006 г. от данъчнозадълженото лице през призмата на чл. 41 ЗОДФЛ /отм./. Ако това 14.04.2007 г., то срокът би започнал да тече от 2008 г. и към датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизия - 21.12.2012 г. петгодишният преклузивен срок не би следвало да е изтекъл. В тази част решението е необосновано като лишено от фактическата констатация за момента на подаване на данъчна декларация, материалнонезаконосъобразно досежно приетата незаконосъобразност на установените данъчни задължения за 2006 г. и следва да бъде отменено. При липсата на установени факти и хипотезата на срочност за образуване на ревизионното производство делото следва да се върне за ново разглеждане поради необходимостта от произнасяне по законосъобразността на установените задължения за 2006 г. Решението в останалата му изменителна и отхвърлителна част е необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения: По отношение на определените данъчни задължения за 2007 г. първоинстанционният съд правилно е приел, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна, т.е. следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година. При годишния характер на облагането с данък по чл. 48 ЗДДФЛ несъответствието между приходи и разходи следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната - чл. 15 и чл. 17 ЗДДФЛ. В случая обаче съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, както и заключението на вещото лице. Съобразно представеното заключение е прието начално налично салдо за 2007 г. при всичките варианти на заключението, който акт не е приет и обсъждан от първоинстанционния съд. Съдът изобщо не е подложил на преценка изготвената съдебносчетоводна експертиза, като не е изложил и мотиви защо не приема нито един от четирите варианта на заключението. При варианти 1, 2 и 3 вещото лице е установило, че няма недостиг на парични средства, а при вариант 4 е установило, че недостигът е от 973,53 лв., който е под облагаемия минимум от 2 400 лв. В разглеждания аспект неоснователно е изключването на сумите, предоставени като дарения на съпругата на ревизираното лице с мотива, че са били лично имущество. От декларациите на двамата съпрузи се установява, че сумите са използвани в съвместна икономическа общност, поради което следва да бъдат взети предвид и при определяне на данъчните задължения на съпруга. При определяне на данъчната основа за облагане на данъчнозадълженото лице първоинстанционният съд не е подложил на обсъждане всички доказателства, както например началното салдо за 2007 г. и не е анализирал паричния поток съобразно заключението на вещото лице. Това е довело до признаване от съда на факти, които не се подкрепят от доказателствата по делото. Липсата пък на обсъждане на експертното заключение е съществено процесуално нарушение. Експертното заключение сочи на други суми като данъчна основа за облагане, но в тази насока съдът не е направил фактически съждения. При липсата на фактически констатации настоящата инстанция не може да провери материалната законосъобразност на обжалваното решение. Касационната инстанция е инстанция по прилагане на правото. Тя се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти, които в настоящия съдебен акт не са изчерпателни. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва коректно и в пълнота да установи фактическата обстановка, като анализира всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, включително заключението на вещото лице във всичките му варианти, както и да подложи на нова преценка началото на преклузивния срок. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,