Решение № 5046 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2009 г.

Решение № 5046 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 233 от ЗМВР е образувано по жалба на Владимир Василев Васев против заповед № К - 1059 от 21.02.2008 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Твърди, че е нарушен материалния закон и процесуалните правила за издаването на административния акт. Написал е заявление за прекратяване на служебно правоотношение по собствено желание на 20.02.2008 г. поради силен натиск, упражнен спрямо него от главния секретар на МВР, под диктовката на секретаря му и в присъствие на началника на НСП Веселин Петров и съветник Иван Йовчев. Заявлението не е подадено по предвидения в закона ред, защото е оставено в кабинета на главния секретар, не е входирано по реда на чл. 260 от ППЗМВР и не е подавано чрез началника на съответното структурно звено, но има поставен входящ номер неясно от кого. Ответникът Министърът на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на процесуалните правила, въз основа на писмено искане от служителя. Спазен е и чл. 260 от ППЗМВР, защото заявлението има рег. № 3701/20.02.2008 г. и е отправено до органа по назначението. Изразена е воля, формирана у автора на волеизявлението, като причините, мотивирали служителя да подаде писменото искане не могат да бъдат предмет на контрол. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и анализира събраните доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоначално, с решение № 7777 от 12.06.2009 г. по адм. д. № 4558/2008 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, е отхвърлена жалбата на Владимир Василев Васев срещу заповед № К - 1059 от 21.02.2008 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение. С решение № 11799 от 12.10.2009 г. по адм. д. № 9895/2009 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав - Първа колегия, е отменено решение № 7777 от 12.06.2009 г. по адм. д. № 4558/2008 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. В изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, настоящият съдебен състав е допуснал до разпит посочените от оспорващия свидетели, чиито показания се преценяват в съвкупност с целия доказателствен материал по делото. Със заявление вх. № 3701 от 20.02.2008 г. чрез Директора на НСП - София до Министъра на вътрешните работи, жалбоподателят е поискал да бъде освободен от заеманата от него длъжност на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Върху заявлението има печат на Дирекция "Човешки ресурси" вх. № 3357 от 20.02.2008 г. Със заповед № К - 1059 от 21.02.2008 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение по собствено желание на служителя. В съдебно заседание жалбоподателят уточнява, че заедно с негови колеги са подали заявление за освобождаване под "натиск" от страна на главния секретар на МВР, който се изразявал в заплаха, че няма да излязат от кабинета му, докато не напишат оставките си. Изпитвал притеснение, престоял половин час в кабинета след тежко нощно дежурство. Заявява, че принудата не била физическа. По делото е постъпила справка от Информационна система "Деловодство" на МВР за извършени вписвания в Дирекция" Човешки ресурси" МВР на дата 20.02.2008 г., от която е видно, че документ вх. № 3357 от 20.02.2008 г. е постъпил от ОДП Перник с техен номер № 3701 от 20.02.2008 г. Процесуалният представител на ответника е представил копие от дневника на ОДП Перник, от който е видно, че под посочения вх. № е описано заявление на Владимир Василев Васев за освобождаване от служба, като в графа забележка е отразено, че е подадено на ръка. В тази връзка, съдът приема за доказан от страна на административния орган факта, че заявлението е подадено по реда на чл. 260 от ППЗМВР респ. за недоказано твърдението на жалбоподателя, че изготвеният от него документ не е подаван. По спорния между страните въпрос относно действителността на волеизявлението на Васев за прекратяване на служебното му правоотношение поради натиск, упражнен от страна на главния секретар на МВР, настоящият съдебен състав, счита че, жалбоподателят не е доказал благоприятстващият го и положителен по своя характер факт за порок във волята, продиктуван от основателен страх предизвикан от поведението на главния секретар на МВР. По делото са събрани гласни доказателства - разпит на свидетелите Илиян Георгиев и Бойко Тодоров, които имат преки и непосредствени възприятия за случилото се на 20.02.2008 г. От същите се установява, че на посочената дата между 16.30 ч. и 18 ч., в кабинета на главния секретар на МВР, по негово искане, се е провела среща, в която са участвали различни служители на МВР, между които и настоящият жалбоподател. В хода на срещата, главният секретар е изразил негативна оценка към работата на присъстващите служители от ОДП - Перник и казал да си пуснат заявления за напускане. Присъствуващите възразили, че са дошли на работно съвещание, а не да подават заявления за напускане. Главният секретар наредил на секретарката си да им даде по един бял лист и извикал началника на кадри да им диктува какво да пишат. Въпреки нежеланието им, всички включително жалбоподателят, написали съответни заявления. Направили го, защото разбрали, че няма да се размине и без да подпишат заявленията няма да излязат от кабинета. От свидетелските показания е видно, че жалбоподателят не е бил подложен на "натиск" от вид и интензитет, който да възбудят у него непреодолими страхови представи от евентуални отрицателни последици, касаещи личността му, негови близки, трети лица или имуществото му, които може да избегне чрез подчиняване на волята си спрямо тази на лицето оказващо "натиск". Следва да се отбележи, че жалбоподателят към момента на срещата с главния секретар е бил началник на сектор в отдел "Противодействие на престъпността", което само по себе си предполага по - висока от обичайната психическа устойчивост спрямо емоционално стресови ситуации, каквато безспорно се е случила на 20.02.2008 г. Свидетелите не установяват преки впечатления за емоционалните преживявания на жалбоподателя. Същите установяват косвено личните си преживявания и усещането си за общото настроение на срещата. Следва да се отбележи, че изявленията на главния секретар относно едностранно установеното от негова страна към присъстващите служители условие за излизане от кабинета му - подадено заявление за напускане, са и реално неизпълними. Изводът е, че волята на Васев, материализирана в заявлението от 20.02.2008 г., не е резултат от предизвикан у него основателен страх от евентуално засягане на негов интерес, което той е целял да избегне чрез съставянето на същото. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че заповед № К - 1059 от 21.02.2008 г. на Министъра на вътрешните работи е издадена от компетентен орган, съгласно установените му правомощия по чл. 246, т. 1 от ЗМВР и с оглед притежаваната от адресата на акта категория "В". Оспорваният акт е в необходимата от закона форма и съдържа посочените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити - наименование на органа, правни и фактически основания за постановяването му, както и разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на страните, срокът и начина на изпълнение. Заповедта е издадена при липса на установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като административното производство е започнал по писмено искане / заявление / от страна на жалбоподателя по реда на чл. 260 от ППЗМВР до органа по назначаването Министъра на вътрешните работи чрез началника на съответното структурно звено директора на НСП - София. Административният орган правилно е приложил материалния закон, като в условията на обвързана компетентност и наличие на изпълнен фактически състав на хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение