Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г.

Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 27 от 21.01.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1560 от 19.10.2011 г., по в. гр. д. № 2463/2011 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 5538/29.11.2010 г. и е отхвърлен, като неоснователен, предявения от И. Е. С., чрез настойника му Е. Й. С. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу ЗК [фирма], за заплащане на обезщетение за причинени му в резултат на ПТП неимуществени вреди, за разликата над сумата 100 000 лв. до пълния предявен размер от 265 000 лв.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон - чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила, регламентиращи преценката на събраните по делото доказателства- касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основното възражение в касационната жалба е срещу извода на въззивния съд, че определеното в присъдения размер обезщетение се явява справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД, предвид крайно тежките телесни увреждания, които е получил пострадалият и обусловената от тях изключително ниска възможност за бъдещата му социална адаптация, настъпилото прекъсване на физическото, интелектуалното, духовно и професионално развитие на лицето, изпаднало в състояние на "будна кома", които в обжалвания съдебен акт не са съобразени в достатъчна степен. Позовавайки се на отсъствието на категорични доказателства по делото, че към релевантния за спора момент не е бил с поставен предпазен колан, с какъвто автомобилът, с който е осъществено процесното ПТП е бил оборудван, касаторът счита за необоснован, като изграден на предположения и изводът на Софийски апелативен съд за съпричиняване на вредоносния резултат в съотношение от ?. Ответната по касационната жалба страна, чрез процесуалния си представител адв. В., е възразила по основателността на въведените касационни основания. Поддържа, че с оглед безспорно установеното съпричиняване на вредата от страна на ищеца, присъденото му обезщетение над сума в общ размер от 100 000 лв., в която следва да се включи и доброволно изплатената от застрахователя, се явява необосновано завишено и в неотговарящ на критерия за справедливост размер. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира: За да постанови обжалваното решение въззивният съд, възприемайки за съответстващи на доказателствения материал по делото фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно механизма на настъпилото на 11.10.2006 г. в [населено място] на [улица], пътно - транспортно произшествие, за което с влязла в сила присъда по НОХД № 1100/2008 г. на Горнооряховския районен съд е установена и вината на водача на л. а. "МЕРЦЕДЕС 320S", с ДК № ВТ 41-41 АК, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното ТД, е счел, че предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя на делинквента са доказани. Позовавайки се на вида и характера на телесните увреждания на ищеца, установени от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза и произтичащите от тях морални билки и страдания, които същият е понесъл, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че сумата 180 000 лв. се явява справедлив по см. на чл. 52 ЗЗД паричен еквивалент за възмездяването им, но отчитайки приноса на увредения в размер на ? за настъпване на вредите, поради неизползването на обезопасителен колан, е намалил същата до размера на 135 000 лв.. От нея са приспаднати 35 000 лв. заплатено извънсъдебно от ответника обезщетение за неимуществени вреди, в който смисъл е и своевременно въведеното от последния възражение. Или общо присъдените от двете съдебни инстанции на основание чл. 226, ал. 1 КЗ суми в полза на пострадалия са в размер на 100 000 лева. Решението на въззивния съд, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, е неправилно. Основният спор между страните в настоящето производство се свежда до наличието на основание за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и до размера на дължимото на ищеца обезщетение за причинените му от настъпилото ПТП неимуществени вреди, определено съобразно въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост. В несъответствие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че поведението на ищеца, като пътник седящ на предната дясна седалка в л. а. "МЕРЦЕДЕС 320S", с ДК № ВТ 41-41 АК, при управлението на което моторно-превозно средство е предизвикано пътно-транспортното произшествие, е допринесъл за настъпване на вредата, поради нарушаване на задължението по чл. 182 ППЗДвП за ползване на обезопасителен колан. Вярно е, че изводът на решаващия състав на Софийски апелативен съд за съпричиняване на вредата, поради отсъствие на поставен от пострадалия обезопасителен колан е изграден въз основа на заключението на допуснатата и изслушана пред първоинстанционния съд съдебно- медицинска експертиза, в което е посочено, единствено че "липсват данни пострадалият С. да е ползвал обезопасителен колан в момента на произшествието". Същото предположение в. л. е застъпило и в дадените устни разяснения в откритото съдебно заседание на 24.06.2010 г. пред първоинстанционния съд, като е заявило, че при поставен предпазен колан "уврежданията на пострадалия биха били по- леки, тъй като в 85% от случаите те са по- леки", но категорично становище, че с оглед конкретните травми и увреждания на ищеца, последният не е бил обезопасен с предпазен колан към момента на катастрофата не е изразено от експерта. Следователно, прилагайки законовото правило на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, без категорично да е установено, че увреденият не е бил с поставен предпазен колан към момента на осъществяване на процесното ПТП въззивният съд е постановил обжалваното решение в отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразена както в ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК служебно известни на настоящия съдебен състав решения на касационната инстанция: № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. и № 98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012 г., която е в смисъл, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило. Същевременно, според цитираната задължителна практика на ВКС, само по себе си и обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник в колата не е ползвал обезопасителен колан не е достатъчно, за да бъде приложен чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а следва да бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или биха били в по- малък обем, ако пострадалият е ползвал такъв предпазен колан, каквито доказателства, ангажирани съобразно въведената с чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест и по предвидения в ГПК ред за събирането им по делото, извън предположението на в. л. и посочената от него статистика, липсват. Основателно е и оплакването за допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД. При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият състав на Софийски апелативен съд неточно е приложил въведеният с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, тъй като не е отчел в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищеца болки и страдания, както и произтичащите обективно крайно негативни за него последици и то на една твърде млада възраст, от самото състояние "будна кома", в което същият се намира. Поради това, макар и въззивният съд правилно да е отразил в съобразителната част на обжалвания съдебен акт обема на претърпените от пострадалия физически и морални болки и страдания, то обстоятелството, че същият не е взел предвид в тяхната цялост онези критериите, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди, според дадените с ППВС № 4/68 г. задължителни за съдилищата разяснения, за да бъде същото справедливо, обосновава правен извод, че в определения му общ размер от 180 000 лева то се явява в несъответствие с въведения от законодателя с чл. 52 ЗЗД критерий, намиращ приложение и в хипотезата чл. 226, ал. 1 КЗ, което налага и отмяната му на осн. чл. 281, т. 3 ГПК. Видно от заключението на допуснатата и изслушана специализирана съдебно- медицинска експертиза в резултат на телесните увреждания на ищеца - 23 - годишен към датата на процесното ПТП, довели до състоянието му на "будна кома", са силно намалени неговите интелектуални способности, както и въобще способността му за социална адаптация, като освен, че съществува твърде висока степен на вероятност за мускулна хипотрофия и застойна пневмония, пълното му бъдещо възстановяване е почти невъзможно. Следователно съобразени постановките в цитираната задължителна за съдилищата в страната съдебна практика, изразена и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК: № 749 от 5.12.2008 г.; № 1248/11.11.2010 г. и № 66/3.07.2012 г., на II т. о., според която справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, дават основание да се приеме, че с оглед вида и характера на понесените от ищеца морални вреди, вкл. изключително неблагоприятните прогнози за пълното му физическо и интелектуално възстановяване, необходима и достатъчна за възмездяване на ищеца, доколкото физическите и интелектуални дадености на индивида могат да бъдат остойностявани, в случая е сумата от общо 265 000 лева. За определянето и, като следващо се на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настоящият съдебен състав счита, че наред с указаните в ППВС № 4/68 г. критерии следва да бъде взета предвид и икономическа конюнктура в страната към релевантния за спора момент, тъй като справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактна, а всякога обусловена от общественото разбиране за вложеното в нея съдържание на определен етап от развитие на обществото, ориентир за което, според приетото в решение № 66/3.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. на II т. о. на ВКС, което настоящият съдебен състав изцяло споделя, са и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Те, съгласно § 2 от ПЗР, във вр. с чл. 10, ал. 1 от (отм.) Наредба № 18/2004 г. за задължителното застраховане по ЗЗ (отм.), считано от 01.01.2006 г. са 700 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице. Поради изложеното и предвид извършеното от застрахователя доброволно извънсъдебно плащане на сумата 35 000 лв., като обезщетение за понесените от процесното ПТП, на С. следва да бъде присъдено допълнително обезщетение от 130 000 лв.. При този изход на делото в касационната инстанция на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на процесуалния пълномощник на касатора адв. Л. Г. Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което съобразено с уважената част на иска и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, възлиза на сумата 3050 лв.. На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното ЗАД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на сумата 2600 лева. Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 293, ал. 1 ГПК