Решение № 521 от 19.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 494/2010 г.

Решение № 521 от 19.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 494/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 189/2010 г. на Апелативен съд гр. В. Търново е подадена касационна жалба от подсъдимата А. Д. М., с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбата се поддържа в писмени бележки от защитник. Частните обвинители и граждански ищци, също в писмено становище, намират постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената жалба неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище, жалбата като неоснователна да се остави без последици. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 14.07.2010 г. постановено по внохд. № 189/2010 г. на Апелативен съд гр. В. Търново е потвърдена присъда по нохд. № 108/2010 г. на Окръжен съд гр. Русе. С посочената присъда подсъдимата А. Д. М. е призната за виновна на 20.06.2009 г. в гр. Русе причинила смърт на плода на С. Ш., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - упражняване на медицинска професия лекар, представляваща източник на повишена опасност, като нарушила т. 1.7 от Глава 19 от Наредба № 32/30.12.2008 г. и т. 2 от Основни трудови задължения, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от осем месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. С присъдата са уважени граждански искове за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. за С. Ш. и 3000 лв. за М. Ш., ведно със законната лихва и разноски. ПО ЖАЛБАТА на под. М.: Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са за: -неправилност на изводите по фактите особено на въззивния съд, произтичащи от грешна оценка на доказателствата по делото -отказА. доказателствени искания, за назначаване на повторна съдебно медицинска експертиза и от там неизяснени важни обстоятелства -неправилност на изводите базира на заключението на приетата от първоинстанционния съд експертиза, която е необоснована и съществува съмнение в нейната правилност -необсъдени показанията на разпитаните по делото свидетели -липса на отговор на направени пред въззивния съд възражения. Доводите са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е протекло при условията на чл. 371 т. 1 НПК, като са разпита само посочените от подсъдимата и защитата й свидетели, както и тези посочени от частните обвинители и граждански ищци, в подкрепа на гражданския иск, със съгласието на подсъдимата и защитата й. Заключенията на двете съдебно медицински експертизи, след подробна защита в съдебно заседание на 29.03.2010 г. са приети от съда без възражения на страните, като съответни на чл. 152 НПК достатъчни пълни и ясни и без съмнения в тяхната правилност, поради което законосъобразно в мотивите съда се позовава на тези заключения. Анализа на доказателствата, направен и от първоинстанционния и от въззивния съд е при стриктно спазване на процесуалните правила, както по събиране така и по оценка на доказателствата. В тази връзка липсват претендираните "неправилности на изводите", напротив инстанционните съдилища са посочили, кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Подробно са обсъдени не само показанията на разпитаните по делото свидетели, но и обясненията на подсъдимата, посочени са и съображенията поради които не е дадена вяра, на част от тези обяснения и защо. При безпротиворечиво установените по делото факти и закона е приложен правилно. Подсъдимата М. на инкриминираната дата и място, причинила смърт на плода на С. Ш., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-лекар, представляваща източник на повишена опасност и по този закон е осъдена, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение за определяне вида и размера наказанието, съобразили са степента на обществена опасност на извършеното престъпление и на подсъдимата, определили са наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства и то не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Тук следва да се има предвид и оценката на законодателя за обществената опасност на деянието по чл. 123 НК, с оглед промяната в санкционната част в сила от 6.04.2010 г., не отчетена от въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а подадената жалба неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение