Решение № 6230 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5454/2013. г.

Решение № 6230 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5454/2013. г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 АПК и чл. 248 ГПК във връзка с чл. 228 и чл. 144 АПК. Образувано е по повод констатирана непълнота на решение № 5885 от 29.04.2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 5454/2013 г., както и по молба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез адв. Ася Тодорова за изменение на същото решение в частта за разноските, присъдени в полза на дружеството. "ЧЕЗ Разпределение България" АД чрез процесуалния представител адв. Ася Тодорова не възразява да се допълни решението. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град София, представляван от юрк. Милена Михайлова също няма възражения по допълване на решението. "ЧЕЗ Разпределение България" АД моли да се измени решение № 5885 от 29.04.2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 5454/2013 г., в частта за разноските като твърди, че присъдените в полза на дружеството разноски са неправилно определени по размер. В тази връзка посочва, че обжалваният материален интерес по делото е общо 3 928 495.85 лева. В хода на касационното производството "ЧЕЗ Разпределение България" АД е провело успешно защита срещу оспорения ДРА за сумата от 2 589 372.98 лева, която включва - 1 841 975.12 лева отменен ДДС, 743 223.50 лева лихви върху неправомерно начисления ДДС, 3 139.86 лева данъчен ефект (проявен през 2001) в резултат от отмяната на извършеното с оспорения ДРА увеличение на финансовия резултат за 2000 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 22 от ЗКПО (отм.) и лихви върху тази сума в размер на 1 034.50 лева. При този материален интерес и предвид размера на понесените от дружеството разноски за касационното производство, молителят счита, че размерът на дължимите му разноски е 63 290.08 лева. Ответникът по тази молба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез юрк. Милена Михайлова оспорва искането с правно основание чл. 248 ГПК и моли да се отхвърли като неоснователно, по съображения изложени в представена по делото молба . Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: I. По допълване на решението: Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страната, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. В конкретния случай с решение № 5885/29.04.2014 г. по адм. дело № 5454/2013 г. Върховният административен съд, първо отделение е постановил следното: обезсилил е решение от 20.12.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. дело № 189/2005 г. в частта, в която е постановено по отношение на Държавата, представлявана от министъра на финансите като заинтересована страна и е прекратил производството по делото по отношение на тази страна; отменил е първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД /правоприемник на Електроразпределение София област АД/ против ДРА № 302/27.09.2004 г., на данъчен орган при ТДД, гр. София, потвърден с решение № 2508/3.12.2004 г. на регионален данъчен директор гр. София относно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2000 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 22 от ЗКПО (отм.) със сумата от 9 661.10 лева, представляваща разликата между установения размер на увеличението от 261 671.34 лева и определения в ДРА размер от 271 332.44 лева, оставил е в сила решението в останалата част и е присъдил разноски в полза на "ЧЕЗ Разпределение България" АД в размер на 846.58 лева. Така постановеното решение е непълно в частта, в която е постановена отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Видно от диспозитива, решението на СГС е отменено в конкретно посочена част, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното дружество, но след отмяната му липсва произнасяне на касационната инстация по съществото на спора относно искането на жалбоподателя за отмяна на оспорения ДРА в тази част. По този начин спорът за незаконосъобразността на извършеното с ДРА увеличение на финансовия резултат със сумата от 9 661.10 лева, е останал висящ. Налице е непълнота на касационното решение, поради което и на основание чл. 176, ал. 1 от АПК, решението в частта, в която е постановена отмяна на първоинстанционния съдебен акт, следва да се допълни като в диспозитива, в абзац 2-ри, след израза "размер от 271 332.44 лева", се добави следното: "и вместо него постановява: ОТМЕНЯ ДРА № 302/27.09.2004 г., на данъчен орган при ТДД, гр. София, потвърден с решение № 2508/3.12.2004 г. на регионален данъчен директор гр. София, в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за 2000 г., на основание чл. 23, ал. 2, т. 22 от ЗКПО (отм.) със сумата от 9 661.10 лева, представляваща разликата между установения размер на увеличението от 261 671.34 лева и определения в ДРА размер от 271 332.44 лева". II. По молбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за изменение на решението в частта за разноските: Молбата е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и след представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С решение № 5885/29.04.2014 г. по адм. дело № 5454/2013 г. Върховният административен съд дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" е осъдена да заплати на "ЧЕЗ разпределение България" АД сумата от 846.58 лева разноски по делото. Съгласно изложените мотиви размерът на разноските е определен съобразно уважената част от касационната жалба на дружеството. В така определения размер не са включени разноски за защитата на дружеството срещу касационната жалба на директора на дирекция ОДОП. Жалбата на административния орган е отхвърлена и решението в частта, в която е отменен ДРА относно установените задължения данък добавена стойност в размер на 1 841 975.12 лева и 743 223.50 лева лихви върху тази сума или общо 2 585 198.62 лева, е оставено в сила. Това е и материалният интерес, върху който са дължими разноски в полза на "ЧЕЗ разпределение България" АД за защитата срещу тази жалба. Тези разноски не включени в присъдения с решението размер. Към тази сума следва да се прибави материалният интерес по уважената част от касационната жалба, който, както правилно е посочил молителят, се определя от изменението в размера на задълженията на дружеството, резултат от данъчния ефект на отмяната на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2000 г. със сумата от 9 661.10 лева. Доводите на ответника, че размерът на разноските се определя от размера на сумите, с които в процесните периоди е извършено преобразуването на финансовия резултат, са неоснователни. Обжалваният материален интерес се определя според размера на установените с акта задължения. В случая посоченият от дружеството размер на материалния интерес, върху който се претендират разноските е определен правилно - не върху сумата на извършеното преобразуване на ФР за 2000 г. от 9 661.10 лева, за която сума се отменя ДРА, а според сумите, с които в резултат на отмяната се коригират установените в акта задължения по ЗКПО. Видно от разпоредителната част на ДРА, общият размер на установените задължения е 3 863 872.45 лева. Това е и общият размер на обжалвания интерес, а не както е посочено в молбата на дружеството - 3 928 495.85 лева. Направените в касационното производство разноски са в размер на 96025 лева, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и представените извлечения от банкова сметка. При това положение на "ЧЕЗ Разпределение България" АД се дължат разноски в размер на 60 330.23 лева върху материален интерес от 2 589 372.98 лева, за който оспорването на ДРА е проведено успешно. Неоснователни са доводите на ответника, че разноски на дружеството не следва да се присъждат. Материалният интерес в размер на 4 712 386.67 лева, за който административният орган счита, че жалбата на ревизираното дружество е отхвърлена, е определен въз основа на сумите, с които при ревизията е извършено преобразуване на финансовия резултат за периода 2000-2002 г. Предвид изложеното по-горе тези суми не участват в размера на материалния интерес, върху който се определят разноските. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение, направено в устните състезания по делото. Делото се характеризира с фактическа и правна сложност на спора, съдържащ множество различни материалноправни въпроса. В това отношение са основателни доводите на процесуалния представител на дружеството, изложени в молбата за изменение на решението в частта за разноските. Доводите на молителя за липса на предвидените от закона условия за присъждане на разноски по компенсация, са неотносими към предмета на настоящото производство, тъй като от страна на ответника не е направено искане за допълване на решението в частта на разноските. По тези съображения искането на "ЧЕЗ Разпределение България" АД се явява основателно и решението на касационната инстанция, в частта за разноските следва да се измени, като вместо присъдените разноски в размер от 846.58 лева, на дружеството да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 60 330.23 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,