Решение № 3050 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5738/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Кърджали, чрез старши юрисконсулт З. Белева против Решение 185/15.05.2023 г. по адм. дело 120/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е решението да бъде отменено, а жалбата подадена пред първоинстанционния съд отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Н. Ибрам от [населено място], обл. Кърджали, чрез адв. Д. Кръпова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура намира касационното оспорване за допустимо, но неоснователно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, но преценена по същество е неоснователна. С Решение 185/15.05.2023 г. по адм. дело 120/2023 г., Административен съд Кърджали е отменил Решение 2153-08-74/24.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него Разпореждане 2113-08-975#10/18.01.2023г., издадено от ръководител Пенсионно осигуряване /ПО/ в ТП на НОИ Кърджали, с което е постановен отказ по заявление на Н. Ибрам за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО и е изпратил административната преписка на компетентния орган при ТП на НОИ Кърджали, за ново произнасяне по заявление за отпускане на пенсия, подадено от Н. Ибрам, при спазване на въведените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният орган е постановил незаконосъобразен акт, поради противоречие с материалноправните разпоредби чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че Н. Ибрам е подала Заявление за отпускане на пенсия с вх. 2113-08-1975, с което е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/. Видно представените доказателства от страна на заявителката, за периода 16.03.1980 г. 09.01.1981 г. е била в майчинство, който период е зачетен от органите на ТП на НОИ Кърджали. С Разпореждане 2113-08-1975#10/18.01.2023 г. е зачетен осигурителен стаж на Н. Ибрам в размер на 15 г. 00 м. 07 дни III-та категория, от които действителен осигурителен стаж от 14 г. 02 м. 14 дни, с оглед което и предвид обстоятелството, че Н. Ибрам няма 15 години действителен осигурителен стаж е отказано отпускането на исканата пенсия. Недоволна от постановения акт, Ибрам е обжалвала разпореждането пред горестоящия административен орган и с Решение 2153-08-74/24.02.2023 г., директорът на ТП на НОИ Кърджали е отхвърлил жалбата й като неоснователна. Административният орган е приел, че продължителността на действителния осигурителен стаж на адресата следва да бъде определена като от общия осигурителен стаж, за който е прието, че е в размер на 15 г. 00 м. и 07 дни, се извади периодът на майчинство с продължителност 00 г. 09 м. и 23 дни, при което се получавал действителен стаж от 14 г. 2 м. и 14 дни. Дефиниция на понятието действителен стаж е дадена в §1, т.12 от ДР на КСО и съгласно нея действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В своята съдебна практика Върховният административен съд е приел, че осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд. Уредените в чл. 9, ал.2, т.1 и 2 хипотези не правят разграничение за изчисляване на стажа в хипотезите на чл. 68, ал.1 и ал.2 КСО и чл. 68, ал.3 КСО. В подкрепа на горните изводи Върховният административен съд тълкува и смисъла на нормата на §9, ал.1 ПЗР на КСО, където изрично е разписано, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Застъпената обратна теза от органите на НОИ да не се зачита за действителен осигурителен стаж на лицето времето, през което Н. Ибрам е била в отпуск по майчинство, противоречи на специалните разпоредби на чл. 14 и чл. 47, ал.3 от Конституцията на Република България. Според материалноправната норма, която е действала по време и е регулирала отношенията, свързани с видовете отпуск по майчинство чл. 80 ППЗП (отм.), за трудов стаж по смисъла на ЗП (отм.) се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто е и отпускът по майчинство. Следва се посочи, че в този период са действали правилата на Постановление на Министерски съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (ДВ, бр.2 от 1968 г.), съгласно които времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Както по отменения ЗП, така и по сега действащия КСО майчинството се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или не. Изчислен към осигурителния стаж, който е признат от органите на НОИ с включения осигурителен стаж, когато Н. Ибрам е ползвала майчинство, общият осигурителен стаж е повече от 15 години, което сочи наличие на материалноправните основания по чл. 68, ал.3 КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По тези съображения, касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд Кърджали е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от ответната страна е основателна. Тя е представлявана от адвокат и искането е направено своевременно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие 74/31.05.2023 г. (л.15 гръб) за производството пред касационната инстанция, от чието съдържание е видно, че Н. Ибрам е заплатила в брой сумата от 500,00 лева като възнаграждение на упълномощения да я представлява пред Върховния административен съд. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като в случая е налице приложното поле на чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК, поради което понесените от ответницата съдебни разноски за водене на делото трябва да й се заплатят. Необосновано е възражението на касационният жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,