Решение № 8502 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11589/2018 г.

Решение № 8502 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11589/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Шумен, срещу решение № 106/25.07.2018 г. по адм. дело № 127/2018 г. на Административен съд - Шумен, с което е отменена заповед № РД - 12 - 294/2.04.2018 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и в противоречие с материалния закон, иска отмяната му, присъждане на разноските за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Брамас - 96" АД, гр. Шумен, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноските за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед на директора на ОДБХ - Шумен, издадена на основание чл. 236, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) е заличена дейността на "Обект за производство, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора и на продукти, получени от странични животински продукти категория III", регистриран по чл. 229, ал. 1 с регистрационен № BG 2717019 и е обезсилено удостоверение за регистрация № 112/23.11.2017 г., издадено от ОДБХ - Шумен за същия обект, собственост на "Брамас - 96" АД, гр. Шумен, поради допуснати груби нарушения при регистрацията на обекта - неприлагането на акт за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). АС е изложил мотиви, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочено е, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, тъй като обектите, в които дружеството извършва процесната дейност, са въведени в експлоатация в пълно съответствие с действащите по време на изграждането и въвеждането им в експлоатация нормативни актове. Изграденият през 1985 година обект е въведен в експлоатация с протокол на приемателна комисия по чл. 67, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Правилника за капитално строителство (отм.); , а изграденият през 2004 г. обект - с приложеното по делото разрешение за ползване на строеж от 2004 г., издадено на основание чл. 222, ал. 1, т. 8 и чл. 177, ал. 2 от ЗУТ. Решението е правилно. Правилна е преценката на АС, че се касае за производство по обжалване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 145 и сл. АПК, като изписването на неотносима към настоящето производство норма от ЗВМД след чл. 145 и сл. от АПК не може да обоснове извод за неправилност на решението, доколкото в мотивите по - надолу е обсъдено посоченото в заповедта фактическо и правно основание на издаването й. Твърдението на касатора, че няма идентичност на обектите, въведени в експлоатация през 1985 г. и 2004 г. и тези, в които се осъществява процесната дейност на дружеството по удостоверението от 2017 г. е опровергано от приетото по делото и кредитирано от съда заключение на съдебно - техническата експертиза с подробни мотиви в съдебното решение. Оспорването й от страна на административния орган в заседанието, в което е приета, без да бъда ангажирано друго доказателствено средство - например някое от предвидените в чл. 201 ГПК вр. чл. 144 АПК, не представлява нейното надлежно опровергаване, нито пък е само по себе си основателна причина заключението да не бъде кредитирано от съда. Останалите наведени доводи срещу съдържанието на заключението на СТЕ са свързани със специални познания и при липса на допълнително или повторно заключение, се явяват недоказани. В съответствие със съдържанието на приложеното на л. 46 от делото и прието по делото писмо на ДНСК - РО "НСК" - Шумен писмо от 2.04.2018 г. е изводът на АС, че обектът, приет през 2004 г. като "инсталация за производство на месокостно брашно - категориия 1 и 2" може да се ползва като "инсталация за производство на месокостно брашно - категория 3", без да се изискват нови процедури по одобряване на проекти, разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация. Неверни са твърденията, че съдът не се е произнесъл по искането за отвод на едно от вещите лица - съдът го е направил в съдебно заседание на 27.06.2018 г., след като е изяснил предходните работодатели на вещото лице, тъй като искането е мотивирано с предположение, че същият би могъл да работи за екарисажа във Варна, което предположение е следвало да бъде проверено и едва след това преценено дали твърдения факт представлява основание за отвод. Изложените от съда доводи, че няма норма в ЗУТ, която да изисква повторно въвеждане в експлоатация на обект, надлежно въведен в експлоатация преди приемането на ЗУТ, кореспондира с приложимото материално право. Обоснован е изводът и за липса на хипотезата на чл. 236, ал. 1, т. 3 ЗВМД по съображенията, изложени от АС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят разноските за касационното производство - заплатен адвокатски хонорар в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева, който не е прекомерен и не следва да се редуцира размера му, предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение