Решение № 11328 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1261/2018 г.

Решение № 11328 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1261/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на М. Щ. от [населено място], [адрес] против Решение № 2144 от 04.12.2017 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 583 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № Р-16001615010440-091-001 от 19.08.2016 г., на органи по приходите в ТД на НАП-Пловдив, в частта потвърдена и изменена с Решение № 781 от 19.12.2016 г. на Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив за допълнително установени данъчни и осигурителни задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО в периода 2010-2013 г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

Неправилно съдът приел за обосновани изводите на приходните органи, че ревизията е допустимо да се извърши по реда на чл. 122 и сл. ДОПК.

Потвърждаването на определените ЗОВ е станало при несъобразяване от страна на съда, че доходите без установен източник не е доказано да са получени от ревизираното лице като самоосигуряващо се.

Необосновано съдът приел за доказано получаването на укрити приходи като не признал поучаването на заемни средства и безкритично възприел поддържаното от приходните органи в тази връзка. Нито липсата на писмен договор за заем между близки хора, нито липсата на доказателства за съхраняването на заетите парични средства обосновават убедително направените фактически изводи. Неправилно съдът не кредитирал представените писмени договори за заем.

Облагаемият доход е следвало да се намали с внесените от РЛ суми за здравно осигуряване. Съдът не проверил верността на паричните потоци, изготвени в хода на ревизията и резултата от тях. Съдът не проверил и верността на установения при ревизията паричен недостиг. Двете приети експертни заключения изобщо не са обсъдени.

Определянето на осигурителни задължения предполага, съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, извършването на трудова дейност, каквато не е доказана. Основанието за получаване на дохода е от значение и за здравното осигуряване – чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, чл. 40, ал. 4 и 5 ЗЗО.

Иска се отмяна на съдебното решение и РА и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д"ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.Калева, оспорва жабата в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Процесната ревизия по ЗДДФЛ, обхващаща периодите от 2010 г. до 2013 г., е повторна, на данъчно задължено физическо лице по този закон, което не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирало получени доходи - извънтрудови, наеми, доходи от свободна професия или други. С РА са установени задължения по ЗДДФЛ и ЗОВ.

В хода на ревизията е констатирано, че РЛ е внесло в касата на дружеството "ЧарТакси" ООД с приходни касови ордери парични средства като допълнителни парични вноски, поради временна необходимост от средства, описани в РД по дати и суми.

По години общо внесените суми са както следва:

през 2009 г. общо в размер на 57 088, 34 лв.; през 2010 г. общо в размер на 68 600, 00 лв.; през 2011 г. общо в размер на 78 605, 00 лв.

през 2012 г. общо в размер на 71 533, 28 лв.; през 2013 г. общо в размер на 86 197.00 лв.

Ревизиращите са установили, че ревизираното лице в ревизираните периоди:

• внасяло парични средства в дружеството "Чар Такси" ООД,

• закупило е МПС,

• внасяло е в брой суми по банкови сметки и е

• покривало разходите си за издръжка, при това не е имало декларирани и получени доходи в констатираните размери.

Ревизираното лице е представило договори за парични заеми и писмени обяснения, с твърдението, че към 01.01.2009 г. е разполагало с налични парични средства в размер на 242 072 лв. като същите имат произход заеми.

Представени са седем броя договори за парични заеми от различни физически лица през 2007 и 2008 г. и още седем броя договори за паричен заем през 2009 и 2010 г.

РЛ не е декларирало върнати средства по заемите. Разходите му за издръжка са определени по статистически данни, при съобразяване на съвместния принос на съпругата му.

След анализ на представените от ревизираното лице документи и на другите събрани доказателства приходните органи приемат, че към 01.01.2010 г. РЛ разполага с налични парични средства в брой в размер на 16 860.66 лв.

При извършената съпоставка е установено несъответствие на притежаваните имущества и направените разходи с декларираните и/или получени доходи по години както следва: за 2010 г. в размер на 23 139, 34 лв.; за 2011 г. в размер на 80 956, 48 лв.; за 2012 г. в размер на 80 602, 64 лв.; за 2013 г. в размер на 94 979, 41 лв.

Основно недостигът на парични средства се формира от внесени в брой парични средства в "ЧарТакси" ООД като временна финансова помощ, от закупени МПС-та и от внесени в брой суми по банкови сметки.

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК при установеното превишение на извършените от ревизираното лице разходи над доказаните му приходи за ревизираните периоди.

От фактическа страна, съдът е приел за обосновани фактическите изводи на ревизиращите относно размера на началното салдо към 01.01.2010 г. Само двама от далите твърдените парични заеми лица са били разпитани като свидетели и техните показания са кредитирани от съда относно даването на парите, но съдът е приел, че отражението на получаването на тези средства върху началното салдо към 01.01.2010 г. не е доказано. Административният съд е разгледал поотделно представените доказателства относно всеки заемен договор като е приел за неизпълнени тези, за които не е доказано заемодателят да е разполагал с възможност за даде заетите суми. Подобно на приходните органи, съдът е приел за извършени заемите по някои от договорите, но че получените по тях парични средства са послужили като оправдание за покриване на паричен недостиг в периоди преди ревизирания, поради което не са се отразили на размера на началното салдо към 01.01.2010 г.

Решението е правилно.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за липса на обсъждане на всички доказателства и за неправилната им преценка.

С основание първоинстанционния съд не е признал реалното получаване от страна на ревизираното лице на парични средства на заем по някои от представените договори. Част от тези договори са представени едва при повторната ревизия и не са декларирани при предхождащата ревизията проверка, което е обстоятелство от значение за преценката на частните документи с оглед на всички обстоятелства по делото. В договорите не е уговорена лихва, нито срок за връщане на сумите на заемодателя /не са и върнати заетите средства/, за някои от тях не са представени разписки за предаване на парите. При това, неоснователно е касационно оплакване, че единствено поради недоказана възможност на заемодателите да дадат парите, съдът и приходните органи не са кредитирали договорите. Действително, нито липсата на писмен договор за заем между близки хора, нито липсата на доказателства за съхраняването на заетите парични средства, сами по себе си, могат a priori да изключат възможността за изпълнение на реалния договор за паричен заем, но това изпълнение следва да е доказано с други убедителни доказателства, каквито в случая липсват, както обосновано е приел административният съд.

При първоначалната ревизия е издаден ревизионен акт със същия предметен обхват като процесния, но включващ и данъчен период 2009 г., в който безспорно е установено превишение на разходите на РЛ над доказаните приходи отново поради финансиране на посоченото дружество с допълнителни парични вноски. Част от признатите от съда и приходните органи парични заеми, извършени преди 01.01.2010 г., са послужили за оправдание на това превишение като при това същите парични средства не е могло да останат разполагаеми към 01.01.2010 г. Тези от тях, които са признати като получени и не са използвани до 01.01.2010 г. са включени в размера на началното салдо.

Неоснователно е касационното оплакване за необсъждане на експертните заключения, защото те представят варианти на данъчни и осигурителни задължения на РЛ при признаване на получаването на заемни средства, за които съдът е приел, че е недоказано.

Касационното оплакване за неправилно определяне на данъчната основа е голословно и неконкретизирано. Нито в ревизионното производство, нито пред съда е повдиган спор за размера на паричните вноски, които РЛ е правило в дружеството "Чар Такси"ООД или за цената на придобитите в ревизираните периоди МПС, които са основните части на разходната част на процесните парични потоци и констатираните превишения; не е имало спор и относно размера на разходите за издръжка. Отделно от това, на приетите две експертизи, жалбоподателят, по чието искане те са изготвени, не е поставил никакви въпроси за проверка на определянето на данъчната основа извън признаването на паричните заеми като оправдание на формираната разходна част.

При обоснованите фактически констатации за превишение на извършените разходи над доказаните приходи, неоснователно в касационната жалба се твърди, че не са били налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 за извършване на ревизията по особения ред.

Накрая, неоснователно е оплакването за неправилно определяне на задълженията за осигурителни вноски.

Облагаемият доход е следвало да се намали с внесените от РЛ суми за здравно осигуряване и това е извършено и изрично отбелязано в мотивите на първоинстанционния съдебен акт /стр. 20 и стр.31/. Що се отнася до възражението по същество, че приходните органи е следвало да докажат, че установеният доход е от трудова дейност, правилно административният съд е приел, че този факт е част от презумпцията по чл. 124а, препращащ към чл. 122-124 ДОПК. Обратното тълкуване би лишило от приложение нормата на чл. 124а / в сила от 15.02.2011 г./, чиято цел е в случай на укрити доходи, когато задължените лица не представят действителни данни за дейността си, да се събират както данъчни така и осигурителни задължения по облекчен ред.

По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 1 611, 75 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 2 вр. чл. 9, ал. 3 от наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение