Решение № 1691 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15824/2010 г.

Решение № 1691 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15824/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Татяна Иванова Мекушина от гр. Сандански, обл. Благоевград, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 12563 от 27.10.2010 г., постановено по адм. дело № 6956/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. Ответникът Началникът на РДНСК Югозападен район, гр. Благоевград, не е взел становище. Ответниците Геновева Кръстева Мекушина, Маргарита Асенова Терзиева и Атанас Георгиев Терзиев не са взели становище. Ответницата Райна Петрова Йосифова е оспорила искането за отмяна в писмена молба - възражение. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо. За да се произнесе, Върховният административен съд, петчленен състав, взе предвид следното: С влязлото в сила решение № 12563 от 27.10.2010 г. по адм. дело № 6956/2010 г., чиято отмяна се иска, Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил решение № 141 от 01.04.2010 г. по адм. дело № 252/2009 г. по описа на Административен съд Благоевград и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил жалбата на Геновева Кръстева Мекушина от гр. Сандански срещу заповед № ДК-09-307/12.07.2005 г. на началника на РДНСК - гр. Благоевград, издадена на основание чл. 224, ал. 1 от Закона за устройство на територията (редакция - ДВ, бр. 65 от 2003 г.), за незабавно спиране на изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на строеж: "2/3 ид. ч. от петия етаж (вписан като тавански в констативния акт с конструктивна височина 2,70 м), обособени като второ жилище на етажа, на етап груб строеж, както и на покривната конструкция на пететажната жилищна сграда", находяща се в УПИ I-1022, кв. 57 по плана на гр. Сандански. По пътя на отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, която се дължи на обективна невъзможност да се попълни делото по време на висящността му с фактически или доказателствен материал. Отмяната е допустима при наличие на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявена процесуална активност за водене на делото. Представените с искането за отмяна и с писмената защита писмени доказателства не обосновават основание за отмяна при условията на чл. 239, т. 1 от АПК. Документите не са новооткрити и са били известни на молителката преди приключване на производството по делото. Повечето от тях са представени и приети като доказателства от първоинстанционния административен съд: разрешение за строеж № 153/10.08.1994 г. (л. 39), писмо № СД 414-01-772/23.07.2008 г. на РДНСК - Благоевград (л. 115), писмо изх. № СД 414-02-598/28.10.2008 г. на РДНСК - Благоевград (л. 40), молба с вх. № 94-С-2387/16.09.2008 г. (л. 129), конструктивно становище за преустройство (л. 118) и удостоверение № 91/2005 г. за въвеждане в експлоатация на магазина (л. 119). Останалите документи - становище с изх. № АБ-04-03/14.06.2006 г. на главния архитект на Община Сандански, писмо вх. № 24-00-663/2/23.11.2009 г. на ДНСК - София и експертиза от инж. Христо Иванов по адм. дело № 500/2009 г. на Административен съд Благоевград - също са били известни на молителката преди приключване на производството, като освен това не са от съществено значение за изхода на спора. С представянето на тези документи молителката е поискала пререшаване на спора по съображения за неправилност на влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд, тричленен състав. Изложените в искането за отмяна и писмената защита подробни доводи по съществото си релевират касационни отменителни основания, които са процесуално недопустими и не подлежат на разглеждане в извънинстанционното производство по реда на чл. 237 и следв. от АПК. По гореизложените съображения основанието по чл. 239, т. 1 от АПК не е налице и подаденото искане за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователна. Ето защо и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,