Решение № 5749 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10670/2023 г.

Производството е по повод касационна жалба, подадена от Пачков груп ЕООД, срещу решение 89/04.10.2023 г., по описа на Административен съд - Габрово, постановено по адм. дело 125/2023 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касационен жалбоподател против решение 15/19.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ Габрово като неоснователна. Административният акт е във връзка с подадена жалба срещу задължителни предписания ЗД-1-07-01350068/11.05.2023г, издадени от контролен орган на ТП на НОИ Габрово, с които се вменява задължение на търговското дружество Пачков Груп ЕООД, да извърши корекция на декларация образец 1, с която да отрази временната неработоспособност на служителката на търговското дружество, като начисли и изплати 6 дни от целия период на неработоспособност /от 01.11.2022г. до 13.11.2022г./ за своя сметка, а останалите 3 дни - за сметка на НОИ. Според оплакванията на касационен жалбоподател, оспорваното съдебно решение, както и потвърденото с него решение на административния орган са незаконосъобразни. Искането е за отмяната им и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директор на ТП на НОИ в приложен отговор към касационната жалба и становище по същество оспорва основатеността й с искане да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение да бъде оставено в сила обжалваното решение на първоинстанционен съд. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, като участвала в производството пред първоинстанционен съд, по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно След като разгледа по същество касационната жалба на директора на ТП на НОИ Габрово, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна. Страните нямат спор по фактите по делото. Не се спори по обстоятелствата, че служителка на касационен жалбоподател е била във временна неработоспособност за периода от 01.11.2022 г. до 05.11.2022 г. и от 07.11.2022 г. до 13.11.2022 г., за което са издадени два болнични листа - болничен лист Е20222807890, за времето от 01.11.2022 г. до 05.11.2022 г. и болничен лист Е20221840513, за времето от 07.11.2022 г. до 13.11.2022 г. Касационен жалбоподател е подал декларация, обр.1 в условията на чл. 5, ал. 4 от КСО, като сочи временна неработоспособност на служителката за период от 6 дни (позиция 16.А - дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя, обезщетение по чл. 40. ал. 5 от КСО), в условието на непрекъснатост. Мотивът му е за това, че двата болнични листа, според него обхващат времеви период в който е включен неприсъствен ден - 06.11.2022 г. (неделя). По тази причина, за да подаде такава декларация, касационен жалбоподател твърди, че периода на временна неработоспособност е непрекъснат, поради което коректно е подал данни за 6 дни. В административното производство, длъжностното лице по ДОО при ТП на НОИ Габрово, дава предписания за корекция в позиция 16.1 - 13 (отработени) дни, позиция 16.2 (16.2. дни във временна неработоспособност и/или дни с право на обезщeтение по чл. 53в КСО) - 3 дни и позиция 16.А - 6 дни, тъй като осигурената е с прекъснати периоди на временна неработоспособност от 01.11.2022г. до 05.11.2022г. и от 07.11.2022г. до 13.11.2022г. При подаване на данните по чл. 5. ал. 4, т. 1 от КСО за м. ноември 2022 г., за осигурената, в декларация обр. 1 осигурителят е попълнил неправилно данните относно временната неработоспособност. Посочил е, че обезщетението за временна неработоспособност от ДОО е за 6 работни дни, а за сметка на работодателя плащането е за 3 работни дни. При извършена проверка, контролният орган е установил некоректни данни от касационен жалбоподател да посочи обезщетение за временна неработоспособност от ДОО за 3 дни и обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО за 6 дни. Инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Габрово е издал задължителни предписания които са възразени от касационен жалбоподател и с оспорваното пред първостепенния съд решение 15 от 19.06.2023 г., ответникът е отхвърлил жалбата му. Безспорно е, че във връзка с временната неработоспособност на служителката са издадени двата посочени болнични листове, всеки за определения период и с различни медицински диагнози, за здравословното състояние на осигурената. Не е спорно и че датата 06.11.2022 г. (неделя) не е включена в нито един от тези листове. Само на това основание, всеки от листовете е издаден за определения в него период, относно временна неработоспособност и съгласно за соченото заболяване. Касационен жалбоподател оспорва приетото от първоинстанционния съд и твърди, че временната неработоспособност обективно се цени по медицински критерии, невключването на неприсъствен ден в обхваналия болничните листове времеви период не е основание да се приема, че временната неработоспособност следва да се приеме с прекъсването от този ден. Касационен жалбоподател твърди и приложимостта на разпоредба от КТ, която урежда правата на отпуск поради временна неработоспособност. Безспорно, правата на служителката по отношения предоставения й отпуск поради временна неработоспособност не са нарушени, а това не е противопоставим аргумент, дори и при цитирането на ал. 3 от чл. 162 от КТ. Именно тази разпоредба препраща към нормативни актове, които уреждат изплащането на парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон. Административният орган, за да издаде задължителните предписания, за корекция на подадената декларация се съобразява с удостоверителния характер на издадените два болнични листове, като приема всеки да е издаден за конкретно заболяване, без да се сочи връзка между диагностицираните заболявания, което е съобразено за признаване на временна неработоспособност. Противно на приетото от административният орган и съда, касационен жалбоподател не приема еднодневното прекъсване на заболяването на служителката да е причина да не се признае непрекъсваемост на болничния отпуск. Според чл. 6, ал. 3 от НМЕ болничния лист се издава от първия ден на настъпване на временното неработоспособност до нейното възстановяване, като болничния лист обхваща целия период на неработоспособност, без оглед на работни или неработни дни. От това се извежда довода, че прекъсването на болничния отпуск в почивния ден не влияе на декларирания пред ТП на НОИ 6 дневен болничен отпуск. Правилни са доводите на първоинстанционния съд, че задължителните предписания са издадени основателно и в съответствие с нормативните разпоредби. Правният интерес на касационен жалбоподател се оправдава за него, че при декларирани 6 дни болничен отпуск за осигуреното лице, негов служител, отпада задължението му на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност да се заплаща 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение по всеки от представените болнични листове. В случаите, когато временната неработоспособност е за по дълъг период, осигурителят не изплаща възнаграждение на осигуреното лице, без значение дали това се установява с първични болнични листове или такива като продължение на вече издаден първичен лист. Очевидно, интересът на жалбоподателя е икономически. В тази връзка, административният съд е приел приложимост на правилото по чл. 40, ал. 5 от КСО. Решаващите аргументи за това се извеждат, 1. Налице са два първични болнични листове всеки с различна диагноза и за период на временна неработоспособност; 2. Между времето през което осигуреното лице е в болничен отпуск по всеки от болничните листове има прекъсване, в какъвто смисъл се тълкува, че между двата периода има календарен ден, за който след като няма издаден болничен лист за временна нетрудоспособност следва, че на този ден лицето е било работоспособно. Тъй като понятието временна неработоспособност се свързва единствено с възможността лицето да полага труд предвид здравословното си състояние, то безспорно осигурената служителка не е била временно неработоспособна на 06.11.2022 г. Касационният състав споделя изцяло съжденията и изводите на първостепенния съд в решението му. Съгласно Указания за попълване на болничен лист (Приложение 3 към чл. 13, ал. 1 от Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им) първият болничен лист при всяко ново излизане в отпуск поради временна неработоспособност се обозначава като Първичен, а следващите за непосредственото продължаване на временната неработоспособност - като Продължение. Когато непосредственото продължаване на временната неработоспособност се обуславя от заболяване, което не е свързано с предходното, за което дотогава е получаван отпуск по болест, издаденият болничен лист за новото заболяване се означава като Първичен. В случая са налице и двете основания - ново излизане в отпуск поради временна неработоспособност и ново заболяване, и поради това, правилно болничен лист Е20221840513 е издаден като нов първичен болничен лист, а не като продължение на Е20222807890 т.е. и двата болнични листа са първични, за съответното заболяване. Несъстоятелни са оплакванията на касационен жалбоподател, че решението на административния съд било необосновано, на база правилно установени факти, правните изводи били несъответни. Това оплакване не се споделя и не намира опора при извършената проверка на съдебния акт. Неоснователни са оплакванията, че календарния ден, за който не е документирана временна неработоспособност не водел до прекъсване на болничния отпуск. Както първостепенен съд, така и този съдебен състав излагат съображения, противни на това оплакване, които не е необходимо да се повтарят. Неоснователно е оплакването, в този смисъл при несъответстваща на изводите на първостепенния съд интерпретация, че предвид заболяването на осигуреното лице, противно на изискванията на чл. 13, ал. 1 от НМЕ, вместо един, били издадени два болнични листа. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, оспорения съдебен акт следва да бъде оставен в сила като валиден, допустим и правилен. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се определи като неоснователна. При този изход на делото на осн. чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Териториално поделение а Национален осигурителен институт Габрово следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Претенцията за 150 лева юрисконсултско възнаграждение от 150 лева е завишена за размера над 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,