Решение № 11984 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10313/2015 г.

Решение № 11984 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10313/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Б. срещу решение № 333/14.07.2015 г., постановено по адм. д. № 203/2015 г. по описа на Административен съд град- П. (АС-П.), с което е отхвърлена жалбата й против решение № Л-1079/16.02.2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация, поискана със заявление с вх. № 2282/11.02.2015 г. Касаторката оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, включително и в частта относно присъдените разноски като незаконосъобразно. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Допълнително е депозирано и писмено изявление по чл. 102 от ГПК с правни доводи. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 333/14.07.2015 г., постановено по адм. д. № 203/2015 г. по описа на АС-П. е отхвърлена жалбата на Е. Б. против решение № -Л1079/16.02.2015 г. на главния директор на ГДИН за отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация, поискана със заявление с вх. № 2282/11.02.2015 г. АС-П. е приел за установено, че исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона и въз основа на нея не би могло гражданите да съставят свое собствено мнение относно работата на ГДИН. В мотивите на решението е прието, че оспореният изричен отказ е законосъобразен, като издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 38 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от задължен по чл. 3 от ЗДОИ субект и при спазване на изискванията на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната жалба е подробна, но не съдържа доводи, които да не са обсъдени и анализирани от първата инстанция. С оглед характера на настоящото производство касационната инстанция извърши служебна проверка относно действителността, валидността и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон и намира, че не са налице основания за неговата отмяна, но не следва да обсъжда подробно възражения, по които се е произнесъл компетентния съд по същество на спора. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б.. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АС-П. правилно е прието, че изричният отказ да бъде предоставена обществена информация по заявлението на Е. Б. е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че исканата с посоченото заявление информация не представлява обществена информация по своите характеристики. От представените данни по делото следва да се приеме, че исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона - не е свързана с обществения живот в Р. Б. и не може да формира мнение относно дейността на задължения по закон субект. Обосновани са и изводите на административния съд, че исканата с посоченото заявление информация се отнася до конкретни лица, които са взели участие в конкретно мероприятие, т. е. предмет на искането не са сведения и данни, а това са вътрешнослужебни актове, с които се разпорежда включването на лица от състава на ГД "ИН", гр. С. и ОС "ИН", гр. П. в тридневен семинар в Гръцка република - организиран от НПО - ИГА, гр. П.. Дали един или друг държавен служител ще бъде включен в съответния списък е без значение за преценка дейността на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" като цяло. Поисканата информация не представлява информация, която да е свързана с основната дейност на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като в случая, макар Божинова да е искала да получи информация за участие в семинар на държавни служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", организиран от НПО - ИГА, гр. П. като част от изпълнение на служебните им задължения, с получаването й не се цели заявителят да си състави мнение за дейността на задължения субект - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Касационната инстанция споделя правните изводи на АС-П. относно неприложимостта на хипотезата на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, съгласно които "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Наличието на такъв интерес следва да се преценява когато исканата информация е обществена и следва да бъде предоставена по реда на ЗДОИ. В случая исканата с посоченото заявление информация не представлява искане за представяне на обществена информация, по съображенията изложени по-горе и редът на ЗДОИ е неприложим. С оглед изложеното решението на съда в частта за разноските също съответства на закона. Такива се дължат с оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Възнаграждението за юрисконсулт е правилно присъдено в размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК, в съответствие с Тълкувателно решение № 3/2010 г. по т. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. Предвид на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е направила разноски в касационната инстанция, но е представлявана от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора и направеното искане Е. Б. следва да бъде осъдена да заплати на ГДИН сумата 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение