Решение № 13282 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1864/2009 г.

Решение № 13282 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1864/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 145, ал. 1 АПК е образувано по жалба на Станко Димов Станков от гр. Свиленград, срещу решение № 854/30.12.2008 г. на Министерски съвет на Република България (ДВ, бр. 4/16.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизирането на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, относно определеното на наследодателя му Димо Станков Бричев обезщетение за част от имот № 14708.34.67 с отчуждена площ 0.238 дка, находящ се в местността "Семера", в землището на с. Генералово, община Свиленград, целият с площ 0.772 дка. Изложени са съображения, че решението на МС, в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота, противоречи на правилото на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Претендира се изменение на акта в обжалваната част, като се увеличи размера на определеното обезщетение и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Министерски съвет на РБ не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни Министерство на финансите, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на подадената жалба, по изложени съображения, че определената от административния орган оценка е обективна и съобразена с целта на закона. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: В процедура по чл. 34а, вр. чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 854/30.12.2008 г. на МС е отчуждена част с площ 0.238 дка, от имот № 14708.34.67, целият с площ 0.772 дка, находящ се в местността "Семера", в землището на с. Генералово, община Свиленград, от Димо Станков Бричев, чийто наследник по закон е и жалбоподателят по делото, видно от представено по делото удостоверение за наследници. С оспореното решение е определено парично обезщетение, за отчуждената площ от 0.238 дка в размер на 144 лв, въз основа независима експертна оценка за определяне на пазарните цени при отчуждаване по ЗДС, изготвена през юли 2008 г. (по договор за възлагане № 2718/21.07.2008 г.). Последната е определена съгласно чл. 7б от Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ за реда за определяне на цени за земеделски земи във връзка с чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, по изложени от оценителя съображения, че цените при сделките с подобни имоти варират в широки граници и осреднената им цена няма да отразява действителната пазарна стойност. Изготвената в хода на административното производство оценка е възприета от МС, без допълнителни мотиви в тази връзка. Така определеното обезщетение противоречи на изискването по чл. 32, ал. 2 ЗДС, равностойното парично обезщетение при принудително отчуждаване на имоти въз основа влязъл в сила подробен устройствен план, да се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на този план и въз основа пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост да отчуждавания. Възможност за определяне на обезщетението по наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ действително е предвидена в чл. 32, ал. 3 ЗДС при отчуждаване на земеделски земи, но поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, което условие, предвид данните по делото, в случая не е налице. Според заключението на вещо лице Спас Георгиев Милчев, изготвено по допуснатата от съда съдебно - оценителска експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда, като обективно и компетентно дадено, имотът за отчуждена част от който е определено оспореното обезщетение, представлява земеделска земя - лозе, извън строителните граници на населеното място, четвърта категория, намира се в землището на с. Генералово, община Свиленград, местност "Семера", на около 300 - 400 м от стария път Свиленград - Капитан Андреево; средната цена за 1 кв. м отчуждена площ, въз основа пазарни аналози по данни от нотариални актове, вписани в Служба вписвания в срока визиран от § 1а ДР ЗДС, възлиза на 11.2003 лв, респективно за площ от 0.238 дка - на 2 625 лв; оценката на трайните лозови насаждения в отчуждената част - на още 783 лв. Така равностойното парично обезщетение за отчуждената площ от 0.238 дка от имот № 14708.34.67 е в размер общо от 3 408 лв, надвишаващи размера на обезщетението от 144 лв, определен с оспорената част от решението. Въз основа заключението на вещото лице, съобразено с изискванията по чл. 32, ал. 2 ЗДС вр. § 1а ДР ЗДС, съдът приема, че размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждената площ 0.238 дка от имот 14708.34.67, възлиза на 3 408 лв. По изложените съображения решението на Министерски съвет, следва да бъде изменено, като бъде увеличен размера на обезщетението определено за отчуждената част от недвижим имот. Така наместо определения в оспорения акт, размер на дължимо парично обезщетение от 144 лв за част с площ 0.238 дка от имот 14708.34.67, равностойното парично обезщетение във връзка с подадената жалба, следва да бъде определено на 3 408 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установява, че такива са направени в размер общо от 550 лв, включващи платен депозит за вещо лице и възнаграждение за адвокат. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,