Решение № 16925 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10120/2013 г.

Решение № 16925 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10120/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, с характер на касационна жалба, от Светлин Колев Вдовичев, от с. Васил Левски, община Карлово, ул. "57-ма" № 6, против решение № 951 от 23.04.2013 г. постановено по адм. дело № 3634/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно. Ответникът - Началника на РДНСК - Южен централен район, не взема становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност от първоинстанционния съд е била заповед № ДК-02-ЮЦР-214 издадена на 18.09.2012 г. от началника на РДНСК - ЮЦР. С тази заповед и на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ: "Кравеферма", намираща се в ПИ № 000289 в землището на с. Васил Левски, община Карлово, област Пловдив, извършен без необходимите строителни книжа. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административно -производствените правила, в съответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона. Прието е, че извършеният строеж е извършен без одобрен проект и строителни книжа, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и затова подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно. От направените констатации в констативния акт, съставен при извършване на проверката от административния орган, по безспорен начин е установено, че процесният строеж е изпълнен от Светлин Колев Вдовичев по стопански начин. Строежът представлява масивна сграда с размери в план 32.00 м./7.40 м.; височината на стрехата спрямо терена е 2,10 м., а на билото - 3.60 м., т.е. сградата е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Имотът обаче е извън регулация, без да е променен статута на земята, която е земеделска, а сградата - ползвана за кравеферма, е изпълнена без разрешение за строеж, издадени по реда на чл. 148 от ЗУТ, чл. 2 от Наредба № 2/1998 г. за застрояване на земеделски земи (отм., бр. 85 от 6.11.2012 г., в сила от 6.11.2012 г.) и на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им (обн., ДВ, бр. 85 от 6.11.2012 г., в сила от 6.11.2012 г.). Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в констативен акт № 11 от 1.03.2012 г., не са оборени в съдебното производство нито пред първата, нито пред настоящата инстанция, а според изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза (с. з. проведено на 05.03.2013 г.) те отговарят на фактическото състояние. Следва да се добави още, че процесният незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, респективно § 16 от ПР на ЗУТ. Съгласно заключението на приетата и необорена от страната експертиза, предвид външния вид на сградата и състоянието на използваните строителни материали за изграждане същата е новопостроена, т. е. строителството е извършено след 2000 г. Ето защо изводите на съда, че в случая е налице "незаконен строеж" по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, са правилни и законосъобразни. С оглед на изложеното, при постановяване на решението си, съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,