Решение № 11723 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7846/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници, чрез процесуалния му представител адв. Стоянов, против решение 5803 от 26.06.2025г., постановено по адм. д. 831/2025г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменена заповед 387 от 02.04.2025г. на директора на Агенция Митници, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на И. Е. Х. заемащ длъжност "началник сектор в териториална дирекция /ТД/ Митница Пловдив, считано от 03.04.2025г., поради съкращаване на длъжността. С решението Агенция Митници е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за материална незаконосъобразност на заповедта, поради липса на реално съкращение на длъжността. Напротив навежда съображения, че поради неправилно тълкуване на правните норми и съдебната практика, съставът на съда е достигнал до неправилно решение. Навежда съображения за това, че след закриването на сектор "Оперативен контрол", заеманата от жалбоподателя длъжност вече не съществува, като съответно твърди наличие на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Посочва, че със заповед ЗАМ 605/32 102998 от 02.04.2025г. сектор Оперативен контрол към отдел Митническо разузнаване и разследване и сектор Проверки към отдел Акцизна дейност са закрити и е формиран нов отдел Акцизен оперативен контрол с различни по вид дейности и функции. Посочил е, че правоприемник на закритите сектори и отдели не съществува, както и че изискванията за длъжностите в новосъздадените позиции са различни от тези по длъжностните характеристики на закритите ръководни постове. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът И. Е. Х., чрез процесуалния си представител адв. Илчова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, адресат на оспореното съдебно решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органът по назначаването - в рамките на правомощията му, при спазване на изискванията за форма с посочени фактически и правни основания за издаването й, както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е обаче, че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като не се установяват фактическите основания за издаването й. Достигнал е до извод, че макар и да е налице първата предпоставка да не съществува като нормативно определена позиция длъжността "началник сектор" в сектор Оперативен контролотдел "Митническо разузнаване и разследване", закрита с утвърденото ново длъжностно разписание със заповед ЗАМ 606/32 - 102998 от 02.04.2025г., не е налице втората предпоставка реално съкращаване на специфичната дейност, изпълваща съдържанието на длъжността като съвкупност от функции, задачи и задължения. Приел е, че това е така, въз основа на направен сравнителен анализ на длъжностните и функционалните характеристики на новосъздадения отдел Акцизен оперативен контрол, създаден от обединяването на сектори оперативен контрол и проверки, както и на основните функции, задачи и задължения на закритите сектори, като е установил в много голяма степен идентичност на функционалните характеристики. Поради това е приел, че заеманата от жалбоподателя длъжност преди съкращаването й, продължава да съществува като съвкупност от функции, задачи и задължения, утвърдени с новите длъжностни характеристики. Поради това и предвид липсата на една от предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСЛ е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДСл орган, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Правилен и в съответствие със закона е извода на съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради това, че не съответства на материално правните норми и целта на закона. За да бъде съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, както правилно е приел съставът на АС гр. Пловдив, трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика вече да не съществува. Правилен в тази връзка е извода на съда за наличието на първата законова предпоставка, а именно длъжността, на която е била назначен Х. формално не съществува вече като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на Агенция Митници, тъй като е заличен сектор оперативен контрол към отдел митническо разузнаване и разследване в ТД Митница - Пловдив. При внимателен преглед на поименните щатни разписания обаче се установява, че сектор оперативен контрол ведно с всичките му служители е преименуван на отдел акцизен оперативен контрол отново в структурата на специализираната администрация на ТД Митница - Пловдив с вакантна позиция на началник отдела. Правилен е в тази връзка и извода на съда за това, че от събраните по делото доказателства, се установява безспорно, че не е налице втората предпоставка, за да се приеме наличието на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСЛ, а именно длъжността, заемана от Х. като съвкупност от функции, задължения и изисквания, съгласно длъжностната характеристика да не съществува вече. Обоснован и въз основа на събраните по делото доказателства е изводът на съдебния състав, че в случая се установява, че дейността на закрития сектор е преминала в новосъздадения отдел "Акцизен оперативен контрол", а функциите на закрития сектор "Оперативен контрол", включително тези на началника, са преминали в много голяма степен към новосъздадения отдел "Акцизен оперативен контрол ", както и е налице преназначаване и включване в поименното щатно разписание на всички служители от закрития сектор Оперативен контрол в новосъздадения отдел Акцизен оперативен контрол. Включително се установява, че към датата 02.04.2025г. на закриване на сектора, в които е бил назначен и на който е бил началник жалбоподателят и откриване на новия отдел, поемащ функциите му, е налице вакантна щатна бройка за началник на новосъздадения отдел. Във връзка с това не се установява съкращаване на щатна бройка, а само от закрития сектор се създава нов отдел с почти идентични наименования и с почти идентични функции, задачи и задължения. От доказателствата може да се направи извод и че не само функциите, но и задълженията и изискванията по длъжностната характеристика на началника сектор Оперативен контрол и длъжността по длъжностната характеристика на началника отдел в новосъздадения отдел "Акцизен оперативен контрол", също е налице съвпадение, както и е налице такова във връзка с целите на заеманата от жалбоподателя длъжност и целите на длъжността "началник отдел" в отдел "Акцизен оперативен контрол. Предвид изложеното е правилен извода на съда, че не са налице предпоставките, за да бъде изпълнен съставът на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Следва да се посочи и че промяната в наименованията на отделните организационни единици и преминаването на определени дейности от една структура към друга/други не означава, че са съкратени всички длъжности, които са се намирали в закритите/променените единици, когато тези длъжности не са престанали да съществуват като система от функции, задачи, отговорности и изисквания за заемането им. Именно и в тази връзка е обоснован и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че длъжността, заемана от жалбоподателя не е съкратена, съответно не са били налице предпоставките за приложението на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл /В този смисъл решение 6500 от 16.06.2023 г. по адм. д. 12000/2022 г. на ВАС, решение 7066 от 27.06.2023 г. по адм. д. 2902/2023 г. на ВАС, решение 10981 от 13.11.2023 г. по адм. д. 6680/2023 г. на ВАС и др. /. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация И. Х. като основателно и доказано, представени са доказателства за направени в настоящата инстанция разноски, следва да бъде уважено в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,