Решение № 17311 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5765/2011 г.

Решение № 17311 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5765/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 515/02.03.2011 г., постановено по адм. д. № 3254/10 г., по описа на Административен съд гр. Варна /АС/, в частта с която отменен Ревизионен акт /РА/ № 03251000056/09.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна в частта, в която за данъчен период 2008 г. е определен допълнително корпоративен данък за внасяне в размера над 15 775,80 лв. до 18 503,40 лв. и съответните лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е кредитирал заключението на СТЕ, въпреки че същата не е изготвена по критериите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отмени решението в обжалваната част и по същество се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата - "Радита" ООД с адрес на управление гр. Търговище, в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Д. Тончев излага подробни доводи досежно правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 03251000056/09.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 703/08.09.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който на "Радита" ООД за данъчен период 2008 г. са определени допълнително задължения за корпоративен данък в размер на 18 503,40 лв. и са начислени лихви в размер на 3 972 лв. За да постанови решението в обжалваната част съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 11.11.2008 г. дружеството продава на Сотир Иванов Сотиров недвижим имот -търговски обект - магазин с площ от 269 кв. м., находящ се в гр. Шумен, ул. "Кирил и Методий" № 66, приземен етаж за сумата от 40 000 лв., като данъчната оценка на имота е 186 525,50 лв. Към 11.11.2008 г. Сотир Сотиров работи по трудов договор в ООД "Радита". Жалбоподателят е представил експертиза за определяне на пазарна цена на имота на стойност 40 000 лв., а в хода на ревизията е извършена оценка, съгласно заключението на която пазарна цена е в размер на 225 034 лв. Съдът е обсъдил и кредитирал приетото поделото без оспорване от страните заключение на съдебно-оценителна експертиза, съгласно която пазарната цена на процесния имот е в размер на 197 758 лв. Уговорената между страните цена на сделката от 40 000 лв. съществено се отклонява от пазарната цена, поради което съдът е приел, че са налице основания за извършване на корекция на финансовия резултат на дружеството. Предвид обстоятелството, че купувачът по сделката Сотир Сотиров към датата на продажбата работи по трудов договор при продавача ООД "Радита", съдът е приел, че покупко-продажбата на недвижим имот /магазин/ през м. 11.2008 г. е извършена между свързани лица и то при условия, отличаващи се от пазарните. Налице са предпоставките по чл. 15 от ЗКПО за определяне на финансовия резултат от сделката при условията, които биха възникнали за несвързани лица, като предвид приетото заключение на СТЕ пазарна цена на имота е в размер на 197 758 лв., поради което неотчетеният приход е в размер на 157 758 лв., с който по реда на чл. 15 от ЗКПО следва да бъде увеличен финансовия резултат на ООД "Радита" за 2008 г., а допълнително установеният корпоративен данък е в размер на 15 775,80 лв. При така приетото съдът е отменил РА в частта, в която е определен по-висок размер на допълнителен корпоративен данък за 2008 г. от установения от съда, т. е. за разликата над 15 775,80 лв. до пълния размер на 18 503,40 лв. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е че е налице сключена сделка /продажба на недвижим имот/ между свързани лица при условия, отличаващи се от пазарните, поради което е увеличен финансовия резултат с разликата между продажната и пазарната цена и е доначислен корпоративен данък. Основният спорен момент е относно размер на пазарната цени на процесния имот. В тази насока в обжалваното решение не са изложени конкретни доводи, но може да се изведе извода, че поради липса на оспорване на приетата по делото СТЕ, то същото е кредитирано досежно пазарната цена на имота определена от вещото лице с оглед специалните му знания. Настоящият състав намира, че този извод на съда е правилен. В съответствие със съдопроизводствените правила правилно съдът е кредитирал заключението на приетата по делото, без оспорване СТЕ, която е изготвена съгласно методите визирани в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. Подробно в заключението си вещото лице е посочило пазарна стойност, определена по метода на сравними, неконтролируеми цени в размер на 301 992 лева и по метода на увеличената стойност в размер на 128 268 лева и е дал заключение за справедлива пазарна стойност с относителни тегла на отделните използвани методи, която е в размер на 197 758 лева. Изготвената в хода на ревизионното производство експертиза е определила пазарната стойност на процесния имот по метода на вещната стойност, съответстващ на метода на увеличената стойност. Основният довод в касационната жалба е свързан с неправилно кредитиране от съда на заключението на СТЕ, приета в хода на съдебното обжалване, поради факта, че е изготвена по метода на увеличената стойност, който е неприложим за определяне пазарната стойност на процесния недвижим имот, както и че крайната справедлива пазарна стойност е определена въз основа на тежествен метод, който не е предвиден в приложимата Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. На първо място изготвената в хода на ревизионното производство експертиза е определи пазарната стойност на процесния имот именно по метода на на вещната стойност, съответстващ на метода на увеличената стойност, който метод според касатора е неприложим в процесния случай. На следващо място в същото заключение липсва подробен анализ по какъв начин е определена единичната цена за СМР, към датата на придобиване - м. 11.2008 г., а само е отбелязано, че са взети предвид еталонни цени на сгради - стандартно изпълнение от кн-7-8/08 г. Цената е определена на кв. м. с овехтяване 20 %. Не е посочено от оценителя и как е определен Ккп /коефициент за корекция на пазара/, отчитащ влиянието от местонахождението и конюнктурата на пазара, но към датата на оценката - 29.03.2010 г., а не към момента на придобиване на имота, поради което заключението не отговаря на изискванията за определяне пазарна стойност на имота към момента на продажбата. В заключението на СТЕ приета в хода на съдебното производство вещната стойност е определена въз основа на подробно посочени от експерта 14 броя критерии и общата възстановителна стойност е в размер на 128 268 лева. Заключението е прието от страните, без оспорване, поради което и предвид специалните му знания следва да се приеме, че е компетентно изготвено. С Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на министъра на финансите се уреждат редът и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени между свързани лица за целите на данъчното облагане, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица. В Наредбата е определено, при какви условия кой метод може да бъде ползван, като е допустимо едновременно прилагане на два или повече метода, по смисъла на чл. 10 от наредбата, в случаите, когато самостоятелното прилагане на методите не води до резултат, отразяващ обичайните търговски и финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. С оглед на изложеното следва да се приеме, че макар наречен тежествен метод, окончателната оценка на пазарната стойност е изготвена именно по реда на чл. 10 от Наредбата, поради което е неоснователен довода в касационната жалба за използван от вещото лице тежествен метод, относно крайната пазарна цена в размер на 197 758 лева, който не е предвиден в приложимия чл. 3 от Наредбата. С оглед на изложеното Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК