Решение № 3827 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13919/2008 г.
ВАСII отделение23.03.2009 г.докладчик т Славка Найденова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 119/26.05.2008 г., постановено по адм. д. № 2418/2002 г. на Софийски градски съд, административна колегия, IIIг състав. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3827 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13919/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Антония Милчева Сиромахова, Илияна Милчева Василева, Светла Петрова Сиромахова, Деян Георгиев Гелев и Лиляна Василева Ножарова, Йордан Георгиев Йорданов и Зара Георгиева Йорданова, всички от гр. София, срещу решение № 119/26.05.2008 г., по адм. д. № 2418/2002 г. на Софийски градски съд, административна колегия, IIIг състав, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се уважи жалбата им срещу Заповед № РД-09-50-18/26.01.2001 г., издадена от главния архитект на София. Ответниците не са изразили становища по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение градският съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Антония Милчева Сиромахова, Илияна Милчева Василева, Светла Петрова Сиромахова, Деян Георгиев Гелев и Лиляна Василева Ножарова, Йордан Георгиев Йорданов и Зара Георгиева Йорданова срещу Заповед № РД-09-50-18/26.01.2001 г., издадена от главния архитект на София, с която на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и 3 ЗТСУ (отм.) и чл. 24, ал. 1 и 4 от Наредба № 5 за ПНТСУ (отм.) е одобрено частично изменение на застроителния план за кв. 1, м. "Цариградско шосе-караулката", парцел VIII-" за обществено обслужване"; IХ - "за обществено обслужване"; Х - "за обществено обслужване"; ХI - "за обществено обслужване" и ХII - "за обществено обслужване"; одобрено е и частично изменение на регулационния план за същия квартал и местност, като от парцели I и III се отреждан нови парцели: VIII, IХ, Х, ХI, и ХII като общинска собственост и е променена уличната регулация между о. т. 102 и о. т. 104а. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправни норми и че е законосъобразна. Решението е правилно. Обосновано и при правилно прилагане на материалния закон съдът е приел, че към момента на издаване на процесната заповед, жалбоподателите са се легитимирали с решение на поземлената комисия за признато право на възстановяване на имоти в м. "Цариградско шосе-караулката", но същите не са били нанесени в кадастралния план по реда на чл. 86а ППЗТСУ (отм.) към същия момент. Отписването на имота от актовите книги на общината и нанасянето му в кадастралния план по посочения ред е извършено по-късно, което е основание да се поиска изменение на ПУП - план за регулация и застрояване, но недопустимо е с жалбата да се иска ново регулиране на имота, който към момента на издаването на заповедта не е съществувал в кадастъра. С оглед изложеното решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, като съдът е изложил съображения по релевантните за спора факти и обстоятелства, с оглед изяснената фактическа обстановка. Изложените оплаквания за нарушен чл. 33 ЗТСУ (отм.) и пр. биха имали значение, ако към момента на издаването на заповедта е била проведена процедурата по чл. 86а ППЗТСУ (отм.) и ако имотът е бил отписан от актовите книги за собственост на общината. Освен това собственически претенции при евентуални спорове за материално право не се разрешават в административното производство. Не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 1 АПК