Решение № 2637 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8799/2012 г.

Решение № 2637 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8799/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дева - 66" ЕООД против Решение № 768/3.04.2012 г., постановено по адм. дело № 210/2012 по описа на Административен съд - Пловдив, с което е потвърден Ревизионен акт (РА) № 241103769 от 7.10.2011 г., издаден от Нина Стоянова - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № 1134221 от 4.11.2011 г. издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърдени с Решение № 1264/27.12.2011 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност и незаконосъобразност на решението. Моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив чрез юрк. Григорова, в представена писмена защита след с. з. оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробно становище. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 241103769 от 7.10.2011 г., издаден от Нина Стоянова - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, поправен с РА за поправка на РА № 1134221 от 4.11.2011 г. издаден от Н. Т. С. - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърдени с Решение № 1264/27.12.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за данъчни периоди м. 11 и м. 12 на 2010 г. и м. 01 и м. 02 на 2011 г. са определени задължения за данък добавена стойност за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 33634,86 лева, по фактури, издадени от "Бомар" ЕООД и "Касида" ЕООД, ведно с лихви за забава в размер общо на 2 579,16 лева с предмет на доставките строителни материали, чували, въглища. С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил ревизионния акт, като е приел, че не е установено прехвърляне правото на собственост върху стоките конкретно от всеки един от преките доставчици на жалбоподателя, или, не може да бъде направен извод за наличие на доставка на стока по смисъла на това понятие, регламентирано в нормата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Пловдив е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в ДОПК. По съществото на спора съдът, разпределяйки правилно доказателствената тежест, законосъобразно е приел, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. Правилно в тази връзка е прието, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните доставки. Съображенията на съда, за да достигне до този извод в обобщени мотиви са били следните: Относно доставчика "Бомар" ЕООД правилно за данъчни периоди м. 11 и м. 12 на 2010 г. и м. 01 и м. 02 на 2010 г. е отказано право на данъчен кредит по 8 броя фактури, подробно индивидуализирани в РД, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС - поради липса на представени в хода на ревизията доказателства за реалността на процесните доставки, доколкото са представени единствено доказателства за отразяването на първичните счетоводни документи в счетоводствата на оспорващия и неговия доставчик; относно доставчика "Касида" ЕООД за данъчен период м. 01.2011 г. е отказано правото на данъчен кредит по 4 броя фактури, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради липса на представени в хода на ревизията доказателства за реалността на процесните доставки, като, аналогично на горепосочения доставчик, единствено са представени такива за отразяването на първичните счетоводни документи в счетоводствата на оспорващия и неговия доставчик. Съдът е формирал извод, че при събраните в хода на ревизионното производство доказателства, не е налице реално извършена доставка между ревизираното дружество и всеки един от тях на стоките, посочени във фактурите, поради което следва, че няма възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1 от същия закон, т. е. данъкът по спорните първични счетоводни документи е начислен без основание, съответно за ревизираното дружество не е на лице правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, въз основа на което е формулирал обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Не са налице сочените от представителя на "Дева - 66" ЕООД основания за отмяна на решението. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Административен съд - Пловдив е направил подробен анализ и преценка на всички доказателства по делото. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които касационния състав на ВАС, Осмо отделение възприема като правилни. По делото са събрани необходимите доказателства и фактическата обстановка е правилно установена. При анализирането им, съдът се е съобразил с всички искания и доводи на страните, изградил е правилни изводи и е приложил правилно нормативната уредба. Правилно е приел, че данъкът по издадените фактури през проверявания данъчен период от "Бомар" ЕООД и "Касида" ЕООД е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказал правото на приспадането му от жалбоподателя. Правилен е изводът на съда, че в случая липсват годни доказателства и за действително наличие на стоките при преките доставчици, а не само за надлежното им осчетоводяване, за да може да се приеме, че именно те са се разпоредили с тях в полза на жалбоподателя - касатор в настоящото производство, не са представени доказателства за транспорта на стоките и за кадрова и материална обезпеченост на доставчиците. В случая се касае за родово определени вещи, като съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето на същите по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. По делото липсват каквито и да е доказателства, извън процесните фактури, които да обосноват такъв извод, че именно на визираните в тях дати, съобразно посоченото по-горе правило на чл. 24, ал. 2 ЗЗД е прехвърлена и собствеността върху стоките именно от конкретно от обсъжданите доставчици. Съответен на закона е изводът на административния съд, че притежаването на фактура и отразяването на дължимия ДДС на отделен ред е само едно от условията на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, но същото не е достатъчно за да бъде зачетено правото на приспадане на данъчен кредит, по смисъла на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Извършената доставка по нея следва да бъде икономически и документно обоснована, които обстоятелства ще установят собствеността върху стоката от доставчика, тъй като никой не може да прехвърли нещо, което не притежава. Предвид това, не е достатъчно и обстоятелството, че стойността на стоката по нея е заплатена от получателя по сметка на доставчика. Едва след изпълнение на всички тези условия ще бъде налице доказана реално извършена доставка, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и на данъчно събитие, по смисъла на чл. 25, ал. 1 от с. закон. Доказването на всички тези обстоятелства са били в тежест на жалбоподателя, тъй като от тях същият черпи изгода от това. В случая, както по време на ревизията, така и в съдебното производство, същият не е представил такива, поради което реалността на доставките по фактурите е останала недоказана. В тази връзка, както органите по приходите, така съдът правилно са приели, че данъкът по тях е неправомерно начислен, по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и са отказали правото на приспадането му. Не е налице основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение,