Определение по допустимост от 21.05.2002 г. на КС по к. д. № 7/2002 г.

Делото е образувано на 12 април 2002 г. по искане на Президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 33, ал. 5 от Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗОДФЛ/ създаден със Закона за изменение и допълнение на Закона за физическите лица /ДВ, бр. 110 от 2001 г./. С този текст се предвижда за дейностите по чл. 31, т. 6, б."а" и "б", т. 7, букви "а", "б", "в", "д", "к", "л", "м", "с", "х", "щ" и V годишния патентен данък се определя като към размера, определен по чл. 33, се добавят по 5 лв. на кв.м. площ на съответния обект. В искането се твърди, че атакуваният текст противоречи на чл. 60, ал. 1 и чл. 84, т. 3 от Конституцията на Република България. Съдът намира, че искането е допустимо. Президентът на Република България е овластен съгласно чл. 150 от Конституцията да сезира Конституционния съд с искане за установяване противоконституционност на закон, каквото е искането, предмет на делото /чл. 149, ал. 1, т. 2/ от Конституцията. С оглед естеството на искането по делото и направеното от президента искане като заинтересувани страни трябва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите, Българска занаятчийска камара, Българска търговско- промишлена палата и Българска стопанска камара. На страните трябва да се даде възможност да представят писмени становища в срок от 14 дни от получаване на това определение. Затова на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 13 от Закона за Конституционния съд