Решение № 13241 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9772/2013 г.

Решение № 13241 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9772/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 10.05.2013 г. по адм. д. № 4952/2012 г. Върховният административен съд, V отделение е отхвърлил жалбата на Ненко Трендафилов Димитров срещу заповед № К-967/1.02.2012 г. на министъра на вътрешните работи. Решението се обжалва с касационна жалба от Ненко Трендафилов Димитров. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради това, че е нищожно, неправилно и необосновано. Ответникът по касационната жалба е на становище, че е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред тричленния състав на Върховния административен съд заповед на министъра на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за МВР. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично на 13.02.2012 г. Той е декларирал при връчването й, че не ползва законоустановен отпуск, вкючително и такъв по болест. Върховният административен съд, V отделение е приел заповедта за законосъобразна. Приел е, че не е нарушен чл. 248 ЗМВР, тъй като към момента на връчване на заповедта жалбоподателят не е ползвал законоустановен отпуск. По отношение на представения от него болничен лист за разрешен отпуск по болест за времето от 11.02 до 25.02 2012 г. е приел, че същият не е представен от жалбоподателя, поради което не следва да се счита, че е бил в отпуск по болест към датата на връчване на заповедта. Касационното основание за нищожност на решението е неоснователо. В касционната жалба не са посочени фактически основания и мотиви, поради които жалбоподателят счита обжалваното от него решение за нищожно. То е постановено от законен състав и има предвидената от закона форма. Касационните основания за неправилност и необоснованост на решението са неоснователни. Жалбоподателят Димитров е оспорил заповедт с твърдение за незаконосъобразност, тъй като е издадена и връчена по време, по което той е ползвал платен отпуск или отпуск по болест. Направени са твърдения и в двете насоки. Законосъобразен и обоснован е извода на тричленния състав на Върховния административен съд, че жалбоподателят Димитров не е ползвал платен опуск по време на връчване на заповедта. Такъв му е бил разрешен за времето от 23.11. до 5.12.2011 г. Ползвал е четири дни от него, след което му е бил издаден болничен лист за отпуск по болест от 29.11. до 5.12.2011 г. Установено е от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е ползвал платен отпуск на 6 и 7 декември 2011 г., както и за периода от 11.02.2012 г. до 13.02.2012 г., включително. Разрешеният му отпуск от 23.11.2011 г. до 5.12.2011 г. не е бил прекъсван поради ползване на друг вид отпуск, в случая болничен по искане на жалбоподателя, поради което и работодателят не е издал заповед за това. Прекъсването на разрешения отпуск и ползването на остатъка от него по друго време става със заявление на служителя и съответната заповед на работодателя. Жалбоподателят не е подала заявление за ползване на прекъснат според него отпуск, разрешен му през 2011 г. За посочените периоди не му е изплащано обезщетение за разрешен отпуск. Тези обстоятелства са установени и от заключението на експертизата, която не е оспорена от жабоподателя. Жалбоподателят е представил болничен лист № 0114223 от 10.02.2012 г. по време на съдебното производство. Установено от приетото заключение на експертизата, че този болничен лист не е представян в деловодството на работодателя, не е завеждан там и не е изпращан в НОИ. За посочения в болничния лист период на жалбоподателя не е изплащано обезщетение за отпуск по болест. Законосъобразно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че към момента на връчване на заповедта - 13.02.2012 г. жалбоподателят не е бил в отпуск по болест и няма нарушение на чл. 248 ЗМВР. Болничният лист е издаден на 10.02.2013 г. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (приета с ПМС № 87/2010 г., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г.) той се издава в деня, в който се установява временната нетрудоспособност. Ползващият се от болничния лист следва да уведоми работодателя за него в срок до два дни съгласно чл. 9, ал. 2 от същата наредба. Ако жалбоподателят не е разполагал с болничния лист към момента на връчване на заповедта и е искал да се ползва от него е следвало да направи това изявление при връчването й. Вместо това той е декларирал, че не е в платен отпуск или в отпуск по болест. По собствено желание не е се е възползвал от болничния лист. Решението на Върховния административен съд, V отделение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд,