Решение № 6259 от 13.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от Б. Салчев чрез адвокат Т. Божинов против Решение 1007/06.06.2022 год. постановено по адм. дело 2093/2021 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-15-230/07.07.2021 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/ Протокол 2142-15-2/24.02.2021 год. поправено с разпореждане [номер]/Протокол Ц2141-15-6/10.05.2021 год. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират материалноправни и съдопроизводствени нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и делото да бъде върнато на друг състав на същия съд за ново произнасяне, евентуално настоящият съд да се произнесе по същество на спора. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пловдив в писмен отговор чрез старши юрисконсулт К. Велева Минкова оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С протоколно определение от 20.02.2023 год. на Върховния административен съд, шесто отделение по адм. дело 9369/2022 год. е констатирано, че касационният жалбоподател Б. Салчев е починал на 23.01.2023 год. и видно от удостоверение за наследници изх. 1400-382 от 24.01.2023 год. е оставил наследници С. Салчева (съпруга), Й. Михайлова (дъщеря) и П. Салчев (син), които са конституирани като касатори. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се акцентира върху следното: С Разпореждане 19/08.05.2001 год. на Б. Салчев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) считано от 02.05.2001 год. на основание § 4, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО. Пенсията за ОСВ е отпусната при зачетен общ осигурителен стаж от трета категория труд по чл. 104 от КСО 44 г. 07 м. 24 д., от които 04 г. 01 м. 25 д. от първа категория труд по чл. 104, ал. 4 от КСО; 10 г. 11 м. 15 д. от втора категория труд; 24 г. 00 м 11 д. от трета категория труд. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета и установената липса на досието на Б. Салчев са предприети действия за установяване на осигурителния му стаж като от лицето са изискани да представи подробно описан документи. Същият не е представил документи за осигурителен стаж изискани от ТП на НОИ Пловдив с писмо с изх. К-20978/15.05.2013 год., поради което е започнала процедура по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО за извършване на проверка от контролен орган в ТП на НОИ Пловдив. В хода на проверката Салчев е удостоверил длъжностите, периодите на осигуряване, наименованията на осигурителите, при които е придобил осигурителен стаж, с декларации, подписани собственоръчно. С писмо с вх. МП-23175#7/21.05.2015 год. Салчев е представил в ТП на НОИ Пловдив документи за осигурителен стаж военна-отчетна книжа за периода на наборна военна служба 01.10.1961 г. 07.10.1963 г.; образец УП-3 735/14.03.2001 г. (копие), издадена от осигурителя Пловдив БТ АД за периодите на осигуряване: от 14.07.1970 г. до 31.10.1975 г. на длъжност началник склад; от 01.11.1975 г. до 31.10.1979 г. на длъжност технически ръководител на строителна група и от 01.11.1970 г. до 23.07.1994 г. на длъжност организатор на строително производство. След проведена служебна кореспонденция от ТП на НОИ Пловдив с осигурителя КТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД Пловдив са получени документи потвърждаващи част от осигурителния стаж и осигурителния доход, при които е отпусната пенсия за ОСВ. С писмо с изх. МН-23175#10.26.11.2015 г. в ТП на НОИ Пловдив от осигурителя М С АРТ 2000 са изискани образец на УП-3 за осигурителния стаж на Салчев в периода от 1995 г. до 30.09.2998 г. и образец УП -2 за осигурителния доход след 01.01.1997 г. Писмото е върнато в ТП на НОИ Пловдив от пощенски оператор с гриф Непознат на адреса. В тази връзка е установено, че в Регистъра на осигурените лица няма данни за осигурителни периоди на Салчев след 01.01.1997 год. При тези данни е прието, че Б. Салчев не е удостоверил с документи зачетения при отпускане на пенсия осигурителен стаж с обща продължителност по чл. 104 от КСО 44 г. 07м. 24 д. Същият не е придобил осигурителен стаж със специфични особености и с различен характер, тежест и вредност на труда, полаган от работниците и служителите при условията на първа и втора категория труд. Установено е, че размерът на пенсията за ОСВ, отпусната с цитираното разпореждане е изчислен от осигурителен доход в малко по висок размер. При тези данни и на основание чл. 99, ал. 1 ,т. 5 и чл. 68, ал. 3 от КСО е издадено разпореждане [номер]/ Протокол 2142-15-38/14.07.2016 г., с което е отменено Разпореждане 19/08.05.2001 г. и на жалбоподателя е отпусната пенсия за ОСВ. Разпореждането е обжалвано по административен ред и директорът на ТП на НОИ с Решение 2153-15-248/10.10.2016 г. го е потвърдил в частта, касаеща отмяната на първоначалното издаденото разпореждане, а в частта с която е отпусната пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст го е отменил, като пенсионното досие е върнато на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне съобразно мотивите на решението. Решение 2153-15-248/10.10.2016 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив в частта му по т. 1 и потвърденото с него разпореждане в частта касаеща отмяната на Разпореждане 19/08.05.2001 год. и всички последващи го са отменени по жалба на Салчев с Решение 1470/14.08.2017 год. постановено по адм. дело 2571/2016 год. по описа на Административен съд Пловдив, а преписката е изпратена на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив за ново произнасяне относно правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. Салчев, признато с Разпореждане 19/08.05.2001 год. Посоченото съдебно решение е оставено в сила с Решение 13467/05.11.2018 год. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 11962/2017 год. по описа на съда. След извършване на необходимите проверки е издадено разпореждане [номер]/ протокол 01512/19.12.2019 год. на ръководител на ПО при ТП на НОИ Пловдив, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е отпусната считано от 05.02.2007 год. при зачитане осигурителен стаж от трета категория труд 36 г. 03м. 19 д. Размерът на пенсията е изчислен с индивидуален коефициент 1.288, определен по реда на чл. 70 ,ал. 1-5 от КСО от осигурителния доход за периодите: от 01.07.1991 г. до 30.06.1994 г. 174 258.00 лв. от 01.01.1998 г. до 30.06.1999 г. 1346800.00 лв. и от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г. 804.00 лв. И това разпорежда е обжалвано от Салчев пред директора на ТП на НОИ Пловдив, които с Решение 2153-15-65/13.03.2020 год. отменя същото и връща пенсионното досие на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне съобразно мотивите на решението. Причината е, че в рамките на административното производство е установено, че на ТП на НОИ Пловдив е предоставена информация от сектор Икономическа полиция при ОД на МВР Пловдив за образувана при тях преписка 260/2019 год. съдържаща данни за документи, които се намират в пенсионното досие на Б. Салчев, чието досие е намерено и приобщено към веществените доказателства по тези преписки. В изпълнение на цитираното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив и на база представеното копие на иззетото като веществено доказателство оригинално пенсионно досие на Б. Салчев по пр. пр. 2818/2019 год. е установено несъответствие в наименованието на осигурителите, периодите и продължителността на зачетения осигурителен стаж и категория труд като е констатирано съвпадение единствено относно периода от 14.07.1970 г. до 23.07.1994 г. в Пловдив БТ ЕАД. С писмо с изх. 1029-15-11020/19.03.2020 г. е изискана информация от Стройинжект АД София за трудовата дейност на Салчев за периода от 14.07.1959 до 20.09.21964 год. като общ раб. в строит. и от 21.09.1964 г. до 30.06.1970 г., като пом. тех. р-л на обект. С писмо от 26.05.2020 год. Евро алианс геотехника АД информира, че не могат да потвърдят стажа за посочения период, тъй като във фирмата се съхраняват разплащателните ведомости на Стройинжект АД София от 1970 г. В наличните ведомости не фигурира лице с име Б. Салчев. При служебното възстановяване на пенсионното досие на Салчев за този период е установен осигурителен стаж, както следва: от 01.10.1961 г. до 07.10.1963 г. редовна военна служба ВОК; от 03.11.1965 г. до 14.07.1970 г. съгласно обр. УП 51/03.06.2015 г. издаден от осигурителя ЗДМЛ ( Завод за дървообработващи машини и линии ) ООД Пловдив. С писмо с изх. 275-15-267#1/26.06.2020 год. е изискано да се извърши проверка в предадените в Осигурителния архив документи на осигурителя Стомана АД гр. Перник за трудовата дейност на Салчев от 05.08.1994 г. до 30.09.1998 г. като контрольор прокатен цех. Получено е писмо от ТП на НОИ Кюстендил, че образци за осигурителен стаж и доход в посочените периоди не могат да бъдат издадени, тъй като в предадените документи на Стомана АД гр. Перник липсва информация за Б. Салчев. При служебното възстановяване на пенсионното му досие за този период е установено, че от 01.01.1995 г. до 01.01.2000 г. същият е самоосигуряващо се лице в ЕТ Криса-Б. Салчев. При тези данни е прието, че събраните доказателства във връзка с проверка на информацията съдържаща се в предоставеното копие на оригиналното пенсионно досие не дават основание за изменение на разпореждане [номер]/ прот. 01512/19.12.2019 год. Въз основа на изложеното е издадено атакуваното пред първоинстанционния съд разпореждане [номер]/протокол 2142-15-2/24.02.2021 год. поправено с разпореждане [номер]/протокол Ц2141-15-6/10.05.2021 год. на ръководител на ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е отпусната считано от 05.02.2007 год. пожизнено на основание чл. 68, ал. 1 2 КСО при навършени 63 г. и 8м. и зачетен осигурителен стаж от трета категория труд 36г. 03м. 19д. Размерът на пенсията е изчислен с индивидуален коефициент 1.288, определен по реда на чл. 70, ал. 1-5 от КСО от осигурителния доход за периодите, както следва: от 01.07.1991 г. до 30.06.1994 г. 174 258.00 лв; от 01.01.1998 г. до 30.06.1999 г. 1346800.00 лв. и от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г. 804.00 лв. С оспореното пред първоинстанционния съд решение 2153-15-230/07.07.2021 год. директорът на ТП на НОИ Пловдив е оставил без уважение сезиралата го жалба като е споделил съображенията изложени от ръководителя на пенсионното осигуряване и е анализирал в този контекст и новопредставените писмени доказателства. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че в конкретния случай в развилото се по реда на чл. 99 от КСО производство са били налице предпоставките даващи възможност да се образува производство по изменение на влязло в сила разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на пенсии, една от които е пенсията да е отпусната неправилно ( чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г ). Резултатите от извършените проверки показват несъответствие в декларираните през 2001 год. осигурители, периоди и продължителност на зачетения осигурителен стаж и категория труд, с установените такива към датата на издаване на процесното разпореждане като е констатирано съвпадение единствено относно стажа в периода от 14.07.1970 г. до 23.07.1994 г. положен при осигурителя Пловдив-БТ АД, който е зачетен като такъв от III категория труд. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационният съдебен състав препраща към мотивите на Пловдивския административен съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими въведени възражения. Касаторовите възражения са неоснователни. С разпореждане [номер]/ протокол 2142-15-2/24.02.2021 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 2 от КСО, считано от 05.02.2007 г. датата на която се оформя сбор 100 от навършена възраст към тази дата 63 г. 8м. и 11д. и установен осигурителен стаж 36г. 3м. и 19дни. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО в редакцията до 31.12.2010 год. право на пенсия се осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60 г. и 6 м. за мъжете при условие, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по малък от 98 за мъжете. Прието е, че за Б. Салчев тези условия са изпълнени на 05.02.2007 год., поради което правилно от тази дата е отпусната лична му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Неоснователен е доводът на касатора, че неправилно целият му стаж е зачетен от трета категория и не е изпълнено Решение 1470/14.08.2017 год. постановено по адм. дело 2571/2016 год. по описа на Административен съд Пловдив, според което органите на НОИ е следвало да установят дали стажът положен при осигурителя Пловдив БТ АД е от втора категория труд. Именно в изпълнение на съдебното решение от посочения осигурител е поискана информация за преценка на условията на труд за периода от 01.11.1975 г. до 23.07.1994 г. С удостоверение 450/21.12.2018 г. Кингс Тобако Интернешънъл ЕАД удостоверява, че Б. Салчев е работил в дружеството на длъжност технически р-л на строителна група в периода от 01.11.1975 г. до 31.10.1979 г. и на длъжност организатор по строително производство в периода от 01.11.1979 г. до 23.07.1993 г. в отдел Капитално строителство. В наличните документи липсват трудови договори, заповеди за възлагане, длъжностни характеристики и друга първична документация за плащания, свързани с реализиране на определен обем строителна работа. Дейността на отдела не е отчитана в отрасъл Строителство. В съдебното производство, с оглед правилото на разпределяне на доказателствената тежест в процеса, жалбоподателят не е посочил нови факти или доказателства, с които да докаже категорията труд, които е полагал в релевантния период. С оглед гореизложеното оспореното решение на Административен съд Пловдив е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В производството пред настоящата инстанция страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. Възнаграждението е дължимо, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. В чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е предвидено, че за процесуално представителство по административни дела за една инстанция се определя възнаграждение в размер от 100 до 200 лева. Предвид тази хипотеза, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платимо от касатора, с оглед на действителната фактическа и правна сложност на спора, която в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е депозирал писмен отговор със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,