Решение № 6243 от 23.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационната жалба на началник отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе, чрез процесуален представител, против решение 274 от 14.09.2021 г. по адм. д. 61/2021 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ 2020-52-1/18.11.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при община Чепеларе, потвърден с Решение 26-00-527-001/05.02.2021 г. на началник отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на МАУНТИН ЛОДЖ ЕООД срещу АУЗД/ 2020-52-1/18.11.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при община Чепеларе. Претендират се разноски. Ответната страна МАУНТИН ЛОДЖ ЕООД, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административен съд Смолян е оспореният АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 2020-52-1/18.11.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при община Чепеларе, потвърден с Решение 26-00-527-001/05.02.2021 г. на началник отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе. С процесния АУЗД са установени задължения на МАУНТИН ЛОДЖ ЕООД за ДНИ, ТБО и законна лихва върху тях в размер на 81 442,02 лв. за периода 2015 г. 18.11.2020 г. За да постанови решението си АССГ е приел, че в обжалвания АУЗД волята на административния орган е неустановима, тъй като не е извършена отделна калкулация с посочване на задължението за заплащане на дължимия ДНИ и ТБО за всеки обособен имот на МАУНТИН ЛОДЖ ЕООД. По тази причина Административен съд Смолян е приел, че не е в състояние да измени оспорения акт, въпреки допуснатите и приети в първоинстанционното производство СТЕ и ССчЕ, тъй като би допуснал същите нарушения, които са допуснати и от административния орган. Крайният извод на първоинстанционния съд, е че АУЗД 2020-52-1/18.11.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при община Чепеларе, потвърден с Решение 26-00-527-001/05.02.2021 г. на началник отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе, е незаконосъобразен. Така постановеното решение е неправилно. Не е спорно, че МАУНТИН ЛОДЖ ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 80371.224.160.1 и имоти с идентификатор 80371.224.160.1, 80371.224.160.1.1, 80371.224.160.1.2, 80371.224.160.1.3, 80371.224.160.1.6, 80371.224.160.1.7, 80371.224.160.1.8, 80371.224.160.1.9, 80371.224.160.1.10, 80371.224.160.1.11, 80371.224.160.1.13, 80371.224.160.1.14, 80371.224.160.1.15, 80371.224.160.1.24, 80371.224.160.1.25, 80371.224.160.1.26, 80371.224.160.1.28, 80371.224.160.1.30, 80371.224.160.1.33, 80371.224.160.1.34, 80371.224.160.1.35, 80371.224.160.1.36, 80371.224.160.1.37, 80371.224.160.1.42, 80371.224.160.1.43, 80371.224.160.1.52, 80371.224.160.1.53, 80371.224.160.1.54, находяши се в к.к. Пампорово, община Чепеларе. Безспорно е също така, че МАУНТИН ЛОДЖ ЕООД е подало декларация по реда на чл. 14 ЗМДТ /вх. 710000114/13.2014 г./, в качеството се лице, придобило имотите, а в последствие след проверка от орган на приходите към община Чепеларе е започнала процедура по чл. 103 ДОПК, като с писмо изх. 26-00.398/02-09-2020 г. дружеството е уведомено за извършената проверка и е поканено да подаде коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ за отстраняване на установени несъответствия с указание, имотите да бъдат декларирани като други нежилищни обекти в сграда с нежилищно предназначение търговска, както и да се посочи отчетната стойност на притежаваните имоти. С АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 2020-52-1/18.11.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при община Чепеларе, са установени задължения на МАУНТИН ЛОДЖ ЕООД за ДНИ, ТБО и законна лихва върху тях в размер на 81 442,02 лв. за периода 2015 г. 18.11.2020 г. Посоченият АУЗД е оспорен от МАУНТИН ЛОДЖ ЕООД, като с Решение 26-00-527-001/05.02.2021 г. на началник отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе процесният АУЗД е потвърден. Не се спори, а и от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че на територията на к.к. Пампорово се извършвани дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци за процесния период. В случая спорният въпрос между страните се свежда до обстоятелството, дали декларираните с декларации по чл. 14 ЗМДТ от МАУНТИН ЛОДЖ ЕООД обекти представляват жилищни имот или се ползват със стопанска цел. На първо място, от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд ССчЕ се установява, че предназначението на поземлен имот с кадастрален идентификатор 80371.224.160 съобразно действащия ПУП е УПИ ХІV База за отдих в кв. 8 по ПУП на к.к. Пампорово. Сградата с идентификатор 80371.224.160.1 представлява масивна сграда База за отдих с търговска, административна и спортна част. На второ място, предназначението на самостоятелните обекти е за ателиета 13 от тях, апартаменти 8 от тях, офиси 3 от тях и 1 бр. склад, като самостоятелен обект с идентификатор 80371.224.160.1.54 представлява рецепция и канцелария. На трето място, процесните имоти са категоризирани като Апартаменти за гости с категория ТРИ ЗВЕЗДИ, а самостоятелни обекти с идентификатори 80371.224.160.1.9 /апартамент 9/ и 80371.224.160.1.10 /апартамент 10/ са категоризирани като СНЕК-БАР МАУНТИН ЛОДЖ с капацитет 40 места. Най-накрая, туристическата дейност на процесните апартаментите за гости се осъществява от Елена Първа ООД възоснова на договор с МАУНТИН ЛОДЖ ЕООД, като Елена Първа ООД е и едноличен собственик на капитала на МАУНТИН ЛОДЖ ЕООД. С оглед описаното следва да се приеме, че обектите фактически са предназначени и се използват за извършване на услуги по смисъла на Закона за туризма, които несъмнено са предназначени за продажба. Следователно обектите се експлоатират като търговски, а не жилищни, което е определящо за данъчното им облагане. Необоснован е изводът на съда, че в оспорения АУЗД липсват мотиви. В АУЗД е посочено, че дружеството е декларирало по реда на чл. 14 ЗМДТ недвижимите имоти в к.к. Пампорово, като недвижимите имоти и техните отчетни стойности и данъчни оценки са описани подробно. Посочено е, че размерът на ДНИ и ТБО се определя с правно основание ЗМДТ и двете местни наредби за определянето и администрирането на местните данъци и местните такси и цени на услуги на територията на Община Чепеларе. Наред с това горестоящият орган е изложил в потвърдителното си решение подробни мотиви за издаване на АУЗД. От тях съдът може да установи налице ли са основанията за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, кой е данъчният обект, данъчният период, данъчната ставка. В случая, Административен съд Смолян вместо след като по делото са установени всички елементи на фактическия състав на задълженията за ДНИ и ТБО да извърши проверка за качеството на адресата на акта на задължено лице и на законосъобразността на установения размер единствено е отменил оспорения акт. С оглед гореизложеното съдът неправилно е приложил чл. 160, ал. 1 ДОПК и решението му е неправилно. Същото следва да бъде отменено и с оглед на разпоредбата на чл. 220, ал. 1 АПК съдът следва да реши спора по същество. Както вече беше посочено по горе, а видно и от доказателствата по делото МАУНТИН ЛОДЖ ЕООД е собственик на процесните имоти, находяши се в к.к. Пампорово, община Чепеларе. С оглед на това дружеството има качеството на задължено за ДНИ лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ. Безспорно е, че за процесния период община Чепеларе е осъществявала дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на събраните битови отпадъци от територията на к.к. Пампорово, както и че в процесния период тези услуги са предоставени, поради което МАУНТИН ЛОДЖ ЕООД има качеството и на задължено лице за ТБО съгласно чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 62 ЗМДТ. При така установените по делото факти Административен съд Смолян е имал възможност да извърши контрол за законосъобразност на установения от органа по приходите размер на задълженията, за което на съда не са необходими специални знания за установяването на размера на ДНИ и на ТБО за процесните имоти. До обратен извод не води и цитираното от първоинстанционния съд Решение 7368 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. 1602/2019 г. Същото се отнася до имот, който не е категоризиран за туристическа дейност и не се ползва за извършване на производствени, търговски, селскостопански и други подобни дейности, а се ползва според предвиденото си предназначение на ваканционен жилищен имот, вилна сграда. Предвид изложеното, съдът е извел неправилни изводи за правната същност на процесните имоти и въз основа на това неправилно е приел, че за тях се дължи ДНИ и ТБО като за жилищен имот. Като е отменил АУЗД, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да са отхвърли изцяло жалбата на МАУНТИН ЛОДЖ ЕООД срещу АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 2020-52-1/18.11.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при община Чепеларе, с който са установени задължения на МАУНТИН ЛОДЖ ЕООД за ДНИ, ТБО и законна лихва върху тях в размер на 81 442,02 лв. за периода 2015 г. 18.11.2020 г. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане с представените доказателства за извършването им, направените разноски в размер на 2 200 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 1 570 лв. за касационното производство, следва се присъдят в полза на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,