Решение № 10778 от 7.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1100/2018 г.

Решение № 10778 от 7.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1100/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Стара Загора срещу Решение № 356/12.12.2017 г. на Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 445/2017 г., с което е отменена негова Заповед № 10-00-1435/19.07.2017 г. за премахване на строеж "Тераси" в поземлен имот с идентификатор № 68850.504.5551 по кадастралната карта на гр. Стара Загора като изграден без одобрени строителни книжа.

Ответникът "Плумер" ЕООД е на становище за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Правилни са решаващите изводи на съда относно съществуването и тежестта на констатираните пороци на административния акт, а резултатът от съдебния контрол е съответен на тях.

1. а. В мотивите на административния акт строежът е описан като "Тераси – остъкляване и покриване на две тераси със западно изложение към ап. № 3 и стени от итонг в двата им края", а с разпоредителната му част е наредено премахването на "Тераси". В частта от констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта, отнасяща се до изпълнението на строежа, то също е отъждествено с остъкляването, покриването на терасите и изграждането на стени в краищата им.

б. Следователно, действително е налице възприетото от съда противоречие между двете "части" на заповедта – мотивната и диспозитивната, което препятства еднозначното заключение за индивидуализацията на строежа – дали би следвало да се премахнат в цялост терасите или извършените строително-монтажни работи по остъкляването и покриването им.

1. Преценката за законосъобразното упражняване на правомощието по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се осъществява според фактическите му основания, а между тях и подлежащата на изпълнение разпоредителна част на административния акт (чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК) е дължимо единство както с оглед изясняването на конкретните предели на възложеното за изпълнение със заповедта задължение и правото на защита на заинтересованата страна, така и за възможността обективно да бъде определен предметът на доказване в съдебната фаза на производството. Преодоляването от съда на последиците от неясно или противоречиво изразената воля на административния орган е недопустимо – порокът е изначален и засяга самото съдържание на волеизявлението. Затова допуснатото нарушение е от процесуален характер, окачествимо е като съществено и обуславящо отмяната на заповедта само на това основание.

1. Налице е и нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК като самостоятелен процесуален порок на заповедта, състоящ не в неизследване на релевантните за (не)законността на строежа факти.

а. За жилищната сграда и последващи преустройства, вкл. на въпросния апартамент, са издадени разрешения за строеж и разрешение за ползване (упоменати в мотивите на първоинстанционното решение). Отсъстват фактически установявания на органа относно разграничението между предвиденото с РС и проектите към тях и изграденото строителство. Поради това не е обособена и евентуалната част от строежа, която би била незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а изводът, че е налице незаконно строителство на терасите (които всъщност отговарят на понятието за "балкон" по § 5, т. 57 ДРЗУТ поради наличието на конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата – вж. приетата в производството пред административния съд съдебно-техническа експертиза) и то не попада в обхвата на разрешеното не следва по презумпция.

б. Обсъждането на приложения към касационната жалба уголемен модел на "разпределение на първи етаж" и "фасади – запад" като част от архитектурния проект, освен че не би изключило изтъкнатите основания за отмяна на заповедта, би противоречало и на забраната по чл. 220 АПК. Ако в случая има непълнота на доказателствата, тя не се дължи на процесуално нарушение на съда, а е резултат от процесуалното поведение на страната.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение