Решение № 9314 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2197/2017 г.

Решение № 9314 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2197/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Дунавския район" с център - гр. П., чрез юрисконсулт Христова, срещу Решение № 11/10.01.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 624/2016 г. по описа на съда. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Ответната по касационната жалба страна депозира писмено становище, в което твърди, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направени по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е частично основателна. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него акт, в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: С акт № 5/22.06.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" - П. за установяване на публично държавно вземане е прието, че ЕТ "Ивановски - ПКВК - П. Илиев - К. И." от гр. Т. като правоприемник на ЕТ "Ивановски - ПКВК - П. И." дължи сумата от 1801,97 лв. главница ведно с дължимата лихва до пълното и погасяване, представляваща неизплатени дължими такси за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2008 г до 07.10.2013 г. Актът е издаден на основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от същия закон. Срещу този акт е подадена жалба пред Плевенския административен съд, който с оспореното пред настоящата инстанция решение е отменил акта като незаконосъобразен, постановен в нарушение на приложимите материалноправни норми. Прието е, че при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, но същия не е съобразен с нормите регулиращи дължимост на такси за ползване на воден ресурс от страна на жалбоподателя. Прието е, че с изменение на Закона за водите с ДВ бр. 36/2008 г. е отменена разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 2 б. "б", която е регламентирала дължимостта на такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Със създаването на нова ал. 7, т. 4 на същия текст е вписано, че такса за водовземане по ал. 1, т. 1 б. "а" и "б" не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Поради липсата на задължение за заплащане на такси от страна на търговеца, издадения срещу него акт бил незаконосъобразен като несъобразен с приложимите материалноправни норми, поради което е и изцяло отменен. Решението е правилно. След запознаване с материалите по делото се установява, че на ЕТ "Ивановски - ПКВК - П. И." е издадено съответно Разрешително за водоползване с № 10085/08.02.2005 г., в което са определени: водно количество; лимит на ползвана вода; разрешен режим на водоползване; място на ползване и други вписани в същото индивидуализиращи го обстоятелства. С акт № 5/22.06.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" - П. за установяване на публично държавно вземане е прието, че ЕТ "Ивановски - ПКВК - П. Илиев - К. И." от гр. Т. като правоприемник на ЕТ "Ивановски - ПКВК - П. И." дължи сумата от 1801,97 лв. главница ведно с дължимата лихва до пълното и погасяване, представляваща неизплатени дължими такси за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2008 г до 07.10.2013 г. Първоинстанционният съд е изнесъл правилни разсъждения във връзка с приложимите материалноправни норми, тяхното действие във времето и значението им за конкретния случай. Безспорно е установено, че със изменение на Закона за водите, публикувано в ДВ бр. № 36/2008 г. е отменена разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 2, б. "б", с която е било определено плащането на такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. След отпадането на тази разпоредба е липсвало задължение за притежаващия описаното по-горе разрешително едноличен търговец да заплаща такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Безспорно е установено, че търговецът е развивал дейност по риборазвъждане, която попада в обхвата на дефинициите дадени в допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите. С разпоредбата на чл. 194, ал. 7, т. 4 от Закона за водите не се дължи и такса за водовземане по ал. 1, т. 1, б. "а" и б. "б" т. е. от повърхностни и подземни води в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ - за аквакултури и свързаните с тях дейности. Правилно първоинстанционният съд е формулирал извод за неприложимост на разпоредбите, регламентиращи заплащането на такси за правото за водоползване или разрешено ползване на воден обект по тарифа приета с ПМС № 154/2000 г., тъй като същата е подзаконов нормативен акт и е неприложима при противоречие с разпоредбите на нормативен акт от по-висока степен, в случая Закона за водите. След като същият изрично е изключил възможността и необходимостта от събиране на такси за водоползване на лица, упражняващи дейност, включваща се в регламентираната като използване на водите за "аквакултури и свързаните с тях дейности", то е недопустимо начисляването на такива такси по силата на по-нисък по степен нормативен акт. Твърдението на жалбоподателя, че ЕТ дължи заплащането на такси, тъй като разрешителното е издадено на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите, е абсолютно несъстоятелно. Този текст предвижда единствено и само необходимостта от издаване на разрешително за водоползване при определени обстоятелства, като по никакъв начин не регламентира заплащането на такси. Никъде в закона не е включено като условие за издаване на разрешително за водоползване или ползване на воден басейн, заплащането на ежегодна такса, напротив както по-горе беше описано законодателят изрично е изключил възможността за събиране на такси в определени случаи, в които попада и процесният. Предвид горното, съдът счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, като съобразено със събраните поделото доказателства и с приложимото материално право. При разглеждане на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден. С оглед изхода на производството е основателна претенцията на ответната по жалбата страна за присъждане на направени по делото разноски. Представени са доказателства за надлежно упълномощаване на процесуален представител, като са налице и доказателства за договорено и изплатено изцяло и в брой възнаграждение в размер на 600 лв. Предвид горното, Върховен административен съд, трето отделение