Решение № 6886 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14910/2009 г.

Решение № 6886 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14910/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ангелина Славейкова Йотова, Леночка Йотова Георгиева и Грозданка Йотова Найденова против решение на Административен съд Монтана, постановено на 16.09.2009 г. по адм. д. № 444/2009 г. Твърди се, че е издадено в нарушение на закона, при съществени нарушения на административно производствените правила и е необосновано. Ответните и заинтересованата страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Счита, че действително при издаване на административния акт са допуснати нарушения на материално правни разпоредби, чл. 62, ал. 2 ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и самата процедура. Освен това според него административният орган не е имал законово правомощие да трансформира към 16.03.2009 г. /датата на подаване на обжалваната заповед/ правото на ползуване в такова на собственост, тъй като същото било погасено преди 5 години. Като е приел това, административният съд е издал законосъобразно решение. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, преценявайки касационните доводи Върховният административен съд установи следното: Ответниците в настоящето производство - Йордан Костов Младенов - Кацарски и Георги Костадинов Кацарски са обжалвали пред Административния съд заповед № 487/16.03.2009 г. на кмета на община Монтана, с която на наследниците на ползувателя Йоло Бочев Йотов, настоящи касационни жалбоподателки, е признато правото да придобият собствеността по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху земеделска земя от 1000 кв. м, представляваща имот № 1455 по помощния план на зона "Парта" в землището на Монтана. Съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед административният орган е допуснал нарушения в процедурата. Назначената за провеждането й комисия била нарушила изискванията на закона за изрично произнасяне и мотивиране на всеки отделен случай - бил изготвен общ протокол под формата на списък в нарушение на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и това е станало много след законоустановения срок. Освен това е прието, че правото на ползуване съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗС се погасява със смъртта на ползувателя. От това следвало, че към хх.хх.хххх г., когато Йото Йотов е починал, това право е погасено, поради което и административният орган не е имал законово пълномощие да трансформира към 16.03.2009 г. погасеното вече право на ползуване в право на собственост и то спрямо наследниците на ползувателя. От друга страна било установено, че ползувателят е починал, след като е преклудирано личното му право за трансформиране на ползуването в такова за собственост. До този извод е стигнато, след като от приложената преписка е установено, че още през 1992 г. е била направена оценка на имота, но сумата не е била изплатена. Действително по силата на чл. 59, ал. 1 ЗС правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако не е учредено за по-кратък срок. Изключение от правилото е уредено в чл. 62 ЗС (изм., ДВ, бр. 31 от 1990 г. и бр. 33 от 1996 г.), в който е предвидено, че относно правото на ползване върху държавен или общински имот се прилагат разпоредбите на този раздел, освен ако в този закон или в акта за учредяване на това право е предвидено друго. В случая правото на ползване е било учредено върху земеделска земя на основание Постановление № 1 на Министерския съвет от 7.01.1981 г., поради което и разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗС не намира приложение. Направеният извод в тази връзка от административния съд за допуснато нарушение, свързано с погасяване правото на собственост, е неправилен. Неправилно е и приетото, че правото на ползуване не се онаследява, тъй като се касае до земеделски земи. Независимо от тези изводи решението на съда, с което е отменена оспорената заповед на кмета, издадена на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е правилно. При издаването й административният орган не е спазил задължителни законови разпоредби. Действително са били налице данни, че ползувателят, праводател на ответниците в първоначалното производство и касатори в настоящето, е подал в срок искане за оценка на законно предоставения му за ползуване имот и такава е била изготвена /приложена е към делото в заверено копие, но без дата/. Кога е направена и извършено ли е плащане по нея, за да възникне трансформация на ползувателското право в такова за собственост не е установено, в смисъл жалбоподателите не са представили надлежни доказателства. До смъртта на техния праводател, носител на правото на ползуване - Йото Бочев Йотов, настъпила на 25.05.2004 г. липсват каквито и данни било данни да са извършени действия, както от негова страна /след подаване молбата за оценка/, така и от тяхна, като негови наследници. Оспорената заповед е издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456/97 г. едва на 16.03.2009 г., но към момента на издаването й липсват данни да са спазени изискванията на цитираната разпоредба. Действително в мотивната част е посочен протокол на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР, но същият, както е установил и административният съд не е конкретен, а има списъчен характер. Цитираните като представени от Йото Йотов документи са необходими, но недостатъчни за завършена процедурата по трансформация на правото на ползуване в такова на собственост на цитираното основание, след като въобще не се коментира въпросът за извършено плащане на имота по оценката, за която дори липсват данни кога е направена. Не става ясно дори дали към момента на смъртта на Йотов е била изготвена. Както се посочи вече липсват каквито и да било данни и за извършени действия от наследниците, свързани с довършващата процедура. При тези констатации транслативния ефект - трансформиране правото на ползуване в такова на собственост, който е правно значим за случая, не е настъпил, след като липсват данни за наличието на законово установените изисквания. От това следва, че административният акт, заповедта на кмета е била издадена в нарушение на задължителни материално правни и процесуални норми, които са опорочили процедурата и са довели до неговата незаконосъобразност. Като е приел това и е отменил заповедта, административният съд е издал законосъобразно решение, което ще следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,