Решение № 15197 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7633/2011 г.

Решение № 15197 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7633/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите ( ДД "ОУИ") против решение № 2010/28.04.11 г. по адм. д. 118/11 г. по описа на Административен съд София - град, с което е акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 100402/15.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1673/5.11.2010 г. на ДД "ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Георги Иванов Димитров оспорва касационната жалба по съображение в отговор на касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2010/28.04.11 г. по адм. д. 118/11 г. по описа на АССГ е отменен АПВ № 100402/15.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1673/05.11.2010 г. на ДД "ОУИ", с който на Георги Иванов Димитров е отказано да бъде признато данъчно облекчение по чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 3475,06 лв., което е упражнено с декларация № 16063812/30.04.2010 г. Съдът е приел за неправилни мотивите на органа по приходите, според които към момента на сключване на ипотечния кредит (4.05.05 г.) не е бил в брак (сключен на 2.07.05 г.). Според АССГ са налице основанията за ползване на данъчно облекчение за млади семейства, защото са налице всички предпоставки на чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Между страните не е налице спор относно фактическата обстановка по казуса, а именно, че на 4.05.05 г. между "Банка ДСК" ЕАД в качеството на кредитор и Георги Иванов Димитров от друга страна, в качеството му на кредитополучател е сключен договор за ипотечен кредит. По силата на този договор, банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 41100 лв. за покупка на апартамент, за което е сключен нотариален акт, вписан на 26.05.05 г. Представен е погасителния план и справка за имотното състояние на жалбоподателя, от която се установява, че придобитият недвижим имот е единствено жилище за жалбоподателя и съпругата му. Двамата имат сключен граждански брак на 2.07.05 г. и към датата на сключване на договора за ипотечен кредит и двамата на са навършили 35 години. С подаването на ГДД за 2009 г. Георги Иванов Димитров е декларирал данъчно облекчение за млади семейства в размер на 3475,06 лв. в резултат на което данъчната основа за 2009 г. е изчислена на 6460,85 лв., а дължимият данък на 646,08 лв. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е тълкувал правилно материалния закон в редакцията му, приложима за данъчен период 2009 г. Съгласно чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лихвени плащания върху първите 100 000 лв. по ипотечен кредит, когато едновременно са налице договор за ипотечен кредит на лице, което има сключен граждански брак, ипотекираното жилище е единствено за семейството, в което поне единият съпруг не е навършил 35-годишна възраст. В конкретния случай по отношение на Георги Димитров и неговото семейство са налице за 2009 г. всички кумулативни условия на чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ (редакция ДВ, бр. 106/98 г. в сила от 1.01.09 г.). Законодателят не е поставил изискване за поредността, в която следва да се осъществят посочените обстоятелства, за да възникне правото на данъчно облекчение. Допълнително следва да бъде посочено, че с оглед социалната насоченост на тази разпоредба не следва да бъде осъществявано стеснително тълкуване на приложното й поле. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция Георги Димитров не е направил разноски, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,