Решение № 8579 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13622/2011 г.

Решение № 8579 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13622/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Ирис - БН" ЕООД, представлявано от управителя Валентин Величков, за отмяна на влязлото в сила решение № 1089 от 11.03.2011 г. по адм. д. № 1641/2011 г. на Административен съд - София град (АССГ). В искането се твърди, че съдебният акт следва да се отмени на основание чл. 239, т. 1 и 4 от АПК. С допълнителна молба от 5.05. 2012 г. правят уточнение, че посоченото съдебно решение № 1089 от 11.03.2011 г. постановено по адм. д. № 1641/2011 г. на АССГ противоречи на влязлото в сила определение № 788 от 21.02.2011 г. по адм. д. № 1441/2011 г. Твърди се, че е налице субективно и обективно тъждество между делата приключили със съдебни актове на компетентни съдебни органи. Поддържат и основанието по чл. 239, т. 1 от АПК като се твърди, че новото доказателство в случая е определение № 788 от 21.02.2011 г. по адм. д. № 1441/2011 г. на АССГ, което не е взето предвид при постановяване на решение № 1089 от 11.03.2011 г. чиято отмяна се иска. Ответникът по искането - Кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител адв. Еленков поддържа довод за недопустимост на искането липса на правен интерес. Вторият ответник ЧСИ Чолаков не взема становище. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането, подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, е допустима. Налице е правен интерес от търсената защита, тъй като липсват данни за осъществяване на производство по отмяна на отчуждаването. Вярно е че новата ал. 8 на чл. 29 от ЗОС гласи, че ако в срока по чл. 29, ал. 7 от ЗОС, нито собствениците направят искане за отмяна, нито общината изплати обезщетението, заповедта за обезщетяване се обезсилва. Тази формулировка сочи за обезсилване на административния акт по право, но както се посочи липсват данни за наличие на предпоставките за това - не плащане на обезщетение и липса на искане. По същество обаче искането е неоснователно. Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК, като новелата на чл. 239, т. 1 АПК визира, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото. Писменото доказателство, на които се основава искането (определение № 788/21.02.2011 г. по адм. д. № 1441/2011 г. на АССГ), не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, т. к. е било създадено преди подаване на жалбата с вх. № 4488/28.02.2011 г. по регистратурата на АССГ и образуване на адм. д. № 1641/2011 г., по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и при полагане на дължимата грижа от страната е могло да бъде приобщено към доказателствения материал, доколкото въобще е било относимо към спора. Следователно доказателства за него са могли да бъдат събрани в инстанцията по същество, което е и сторено. В съдебното производство по адм. д. № 1641/2011 г. определение № 788 от 21.02.2011 г. е приложено на л. 66 от делото, т. е. то е събрано като доказателство и взето предвид от съда и не е ново по смисъла на цитираната разпоредба на АПК. Предвид изложеното, предявеното по реда на чл. 239, т. 1 АПК искане от страна на "ИРИС - БН" ЕООД следва да бъде отхвърлено. Не е налице и второто твърдяно основание за отмяна - чл. 239, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Отмяната на това основание важи за съдебни решения, но не и за определение и разпореждания както е в конкретния случай (виж. Коментар на АПК, изд. Сиела 2006 г.). Противоречието следва да е между еднакъв по степен съдебен акт. Освен това видно от данните по делото, искателят сочи като противоречиви два акта на АССГ - определение № 788 от 21.02.2011 г., постановено по адм. д. № 1441/2011 г. и Решение № 1089 от 11.03.2011 г., постановено по адм. д. 1641/2011 г., постановени по жалби срещу два различни акта на ЧСИ. По дело № 1441/2011 г. жалбата е насочена срещу покана за доброволно изпълнение изпратена от ЧСИ по изп. д. № 20117830400073/2011 г., а решението по адм. д. № 1641/2011 г. е по повод жалба против действия на ЧСИ по изпращане на запорни съобщения до две банки като е направено и искане за спиране на всички изпълнителни действия по изпълнителното дело т. е. не е налице едно съдебно-административно производство по един и същ административноправен спор. Цитираните по-горе съдебни дела не са тъждествени, от което следва, че са с различен спорен предмет, а това поначало изключва противоречие между тях. Следователно в конкретния случай се касае за различни административни актове, а след като предмет на съдебните дела са различни актове, липсва обективно тъждество по тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. Само на това основание искането по чл. 239, т. 4 АПК следва да се отхвърли. В този смисъл виж: Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, където изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Текстът на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения доказателствата по делото налагат извод за липса на такова противоречие. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,