Решение № 4541 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2015 г.

Решение № 4541 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Велина Сашева Димитрова, от гр. София, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 654/20.01.2015 г. по адм. д. № 15710/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба-министърът на икономиката чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № ЧР-П-187/1.11.2013 г., издадена от министъра на икономиката и енергетиката, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл-съкращаване на длъжността. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с целта на закона. Решението е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е фактическата констатация, че е налице намаляване на броя на длъжностите "главен експерт" съобразно извършените структурни промени в Дирекция "Връзки с обществеността и протокол" съгласно утвърденото ново щатно разписание, в сила от 4.11.2013 г. Спрямо така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Длъжността "главен експерт" продължава да съществува като нормативно определена позиция в новото щатно разписание, Дирекция "Връзки с обществеността и протокол", както и като система от от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, но е намалена бройката длъжности, което е основание за издаване на заповед като оспорената. Посоченото правно основание в конкретния случай е и фактическото такова, което по закон съставлява основание за издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради което не следва в заповедта да се сочат други факти. С оглед съдържащото се в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение атакуваната заповед е в съответствие с материално-правните разпоредби. Релевантните за издаване на обжалвания административен акт юридически факти, с които правната норма свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени. Налице е реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността, което фактическо обстоятелство се подкрепя от представените по делото доказателства. При издаване на административния акт, обективиращ прекратяване на служебно правоотношение при упражняване субективното потестативно право на органа по назначаването за това, не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, който извод на първоинстанционния съд се споделя и от настоящата инстанция. След като бройките длъжности "главен експерт" са намалели, то следва да се счита за осъществен фактът на реално съкращаване на една длъжност "главен експерт", каквато е заемала касаторката. В случая няма задължение за административния орган за извършване на подбор между служителите, заемащи една и съща длъжност, поради което чие служебно правоотношение ще бъде прекратено, е въпрос на оперативна самостоятелност на органа. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички доказателства, а именно, тези доказателства, установяваща липсата на критерий по чл. 21 ЗЗДискр. По делото няма каквито и да са данни, че едностранното прекратяване на служебното правоотношение с касаторката е направено при друг критерий, детерминиран от пол, семейно положение или политическа принадлежност на касаторката. В посочения смисъл показанията на разпитания свидетел правилно са преценени от решаващия съд като такива, които не доказват неравно третиране на касаторката по признака семейно положение и пол. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил обосновано и съответно на материалния закон решение. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми и неправилно разпределение на тежестта на доказване на страните. Напротив, съдът е обсъдил всички доказателства, приемайки, че органът по назначаването следва да докаже наличието на реално съкращаване на една длъжност- в случая чрез намаляване на бройките заети служители. В тази насока съдът е уважил всички доказателствени искания на жалбоподателката. С оглед изтъкнатото обжалваното решение е материално и процесуално законосъобразно и следва да остане в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,