Решение № 15930 от 2.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4568/2011 г.

Решение № 15930 от 2.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4568/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна, против решение № 286 от 11.02.2011 г., постановено по адм. дело № 3471/2010 г. на Административен съд - Варна, трето отделение, ХХVI състав, с което е отменена негова заповед № РД-10-7706-269 от 20.09.2010 г., за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за земеделските земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за селищно образувание м. "Ментешето", землището на гр. Аксаково, в частта относно вписването на неустановен собственик в регистъра към плана за имот № 537 по ПНИ и делото е изпратено като преписка за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда по приложението на материалния закон. В касационната жалба е развито оплакване за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че оспорената заповед страда от порока материална незаконосъбразност, тъй като жалбоподателката Нелка Христова Вълчева не е придобила по надлежния ред чрез сделка от собственика Марин Маринов описаното лозе от 1 декар, а от друга страна решението на ПК, с което същата се легитимира като собственик също не е годен титул за собственост, тъй като не съдържа идентификатор на имота, както и подписите на два от членовете на комисията, посочени в титулната част на решението и е нищожно. Освен това от заключението на вещото лице става ясно, че е налице само частична идентичност между имота, описан в нотариалния акт за собственост на Марин Маринов, този по решението на ПК в полза на Нелка Вълчева и имота по ПНИ. Неизясняването на релевантните факти се твърди, че е нарушение по чл. 171 от АПК, съответно съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и да бъде потвърдена оспорената заповед на областния управител. Ответницата - Нелка Христова Вълчева, чрез процесуалния си представител адв. Баргазова, в писмено възражение по реда на чл. 163 от АПК и в открито с. з. по същество, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - община Аксаково не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, чеобосновано административният съд е приел, че жалбоподателката се легитимира като собственик на процесния имот, с влязло в сила решение по чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ на ПК - Аксаково. Съгласно цитираната разпоредба, издаденото решение трябва да съдържа единствено описание на размера и местността, в която са се намирали земеделските земи, на които заявителят има право, а решението на ПК - Аксаково отговаря на посоченото изискване. Ето защо е неоснователно възражението, че същото не може да изпълни своето предназначение, тъй като не съдържа идентификатор на имота. Неоснователно е и възражението за нищожност на този акт поради липса в представения по делото екземпляр на подписите на двама от членовете на ПК. По аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК, нищожността не може да бъде установена, респективно, прогласена, инцидентно в настоящето производство. От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е установено както местонахождението на имота, така и че той се припокрива с имот № 537 по ПНИ. Различието в площта на имота по предварителния договор и нотариалния акт от една страна и по решението на ПК от друга, определя и частичната идентичност между тях. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския административен съд се е развило по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е образувано по жалба, подадена от Нелка Христова Вълчева, против цитираната заповед на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделските земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за м. "Ментеше", землището на гр. Аксаково, в частта относно имот пл. № 573 по ПНИ, с площ от 961 кв. м, записан в регистъра към плана на неустановен собственик. В жалбата е посочено, че имотът неправилно е вписан в регистъра на неустановен собственик, тъй като е собствен на жалбоподателката, за което същата се легитимира с решение № 1928 от 19.01.1993 г. на ПК - Аксаково. От доказателствата по делото, в това число и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че с решение № 1928 от 19.01.1993 г. на ПК - Аксаково на жалбоподателката е възстановена собствеността върху имот от 1 декар в м. "Ментеше" в съществуващи стари реални граници, а именно шосе, Хр. Върбанов, гора и Угрин Панайотов. Имотът е бил предмет на предварителен договор, сключен между Марин Маринов от една страна, като собственик на лозе от 2 дка - продавач и Нелка Вълчева и Стойко Цветанов от друга, като купувачи. Договорът е от 1961 г., като не е обявен за окончателен и сделката не е изповядана. Независимо от това, с решението на ПК имотът е възстановен в стари реални граници, като експертизата е изследвала и е установила частична идентичност между имота по нот. акт на Марин Маринов, съответно предварителния договор, решението на ПК и сочения като собствен на жалбоподателката имот по ПНИ - № 537. Между имотите съвпадението е по три граници, частично по площ, което очевидно се дължи на разликата - продавания е от два декара, а възстановения на жалбоподателката е от един декар. При тези данни, Варненският административен съд е приел, че ПНИ, в неразделната му част - регистъра на собствениците, не отговаря на изискванията на закона и правилника - чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, във вр. с ал. 10, т. 4 на същия текст, тъй като не отразява вярно собствеността, като не е отреден имот за жалбоподателката, съобразно притежавания от нея титул за собственост. Административният орган е длъжен да се съобрази с правата на собственост, такива каквито са установени към момента на постановяване на заповедта. Реституираният имот, попада почти изцяло в границите на претендирания имот № 537 по ПНИ, с площ от 961.24 кв. м, като с ПНИ за жалбоподателката не е отреден имот, а спорния е вписан на неустановен собственик. По тези съображения заповедта е отменена в обжалваната й част, като незаконосъобразна и преписката е върната за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението е необосновано, тъй като съдът не се е съобразил с факта, че следката между Марин Маринов и Нелка Вълчева не е изповядана, съответно предварителният договор от 1961 г. не е обявен за окончателен, поради което същата не е придобила имота. Марин Маринов с нот. акт от 1962 г. е признат за собственик на същия имот от 2 дка, придобит по замяна с решение на ТПС комисия, срещу предоставен от него друг имот, включен в масив на ТКЗС. Правилно посочените факти не са отчетени от първоинстанционния съд. Жалбоподателката се е легитимирала с решение на ПК - Аксаково, с което й е възстановена собствеността върху имот от 1 дка в процесната местност, в стари реални граници, които са описани в решението. Същото е влязло в сила, породило е правни последици и е годен титул за собственост. В рамките на настоящото производство не могат да бъдат слушани възражения против решението на ПК, в това число и такива за неговата нищожност, тъй като е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност на същото и то по възражение от лице, което е чуждо на административното правоотношение между органа на поземлена собственост и лицето, заявило искане за реституция. При оспорване на правото на собственост на жалбоподателката върху реституирания й имот, спорът може да бъде решен само по общия исков ред, при наличие на активна материолно и процесуалнооправна легитимация. Възражението за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно възприемане на заключението на вещото лице и необходимост от поставяне на допълнителни въпроси на същото, за изясняване на фактите по спора, които се твърди, че са останали неизяснени, също е неоснователно. Заключението на експерта не е оспорено, в това число и от касатора, не са поставяни допълнителни въпроси, като това процесуално бездействие на страната не може да бъде отстранено с оспорването на изводите на вещото лице или с твърдение, че същите са непълни, едва в настоящото производство. Освен това възражението е неоснователно и по същество. Заключението в пълнота е отговорило на спорните въпроси и правилно е възприето от съда. Проследени са границите, разположението на имотите, съответно идентичността между същите, като е отговорено и въпроса на какво се дължи частичния, а не пълен идентитет между тях. При правилно установи факти, съдът правилно е приложил и материалния закон, приемайки че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 4, във вр. с ал. 10, т. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като административният орган не е отчел правото на собственост върху процесния имот. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,