Решение № 9013 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12513/2014 г.

Решение № 9013 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12513/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кондор 4" ЕАД, гр. София против решение № 5044 от 21.07.2014 г. по адм. дело № 7117/2013 г. по описа на Административен съд - София град в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 5/27.02.2013 г., издаден от орган по приходите в отдел "МДТ-Овча купел", потвърден с решение № МДТ-РД-22-01-23/5.06.2013 г. на директора на дирекция "ПАМДТ" при Столична община. С оплаквания за неправилност на съдебния акт в оспорената част поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му. Решението е обжалвано и от директора на Дирекция "Приходи от администриране на местни данъци и такси" в Столична община, представляван от адв. Пасков, в частта, в която процесният акт е отменен. По поддържаните доводи за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила се претендира отмяна на решението в оспорената част и присъждане на разноски. В качеството на ответник по касационната жалба на "Кондор 4" ЕАД органът отрича основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на дружеството. Мотивира становище, че съдебното решение в оспорената от административния орган част страда от визираните в жалбата му пороци и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че касационните жалби са допустими като подадени в срок от процесуално легитимирани страни и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. За да се произнесе по съществото им, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Предмет на настоящата касационна проверка е решението на Административен съд - София град, с което АУЗД № 5/27.02.2013 г., издаден от началник на отдел в отдел "Местни данъци и такси" - Овча купел и потвърден с решение № МДТ-РД-22-01-23/5.06.2013 г. на директора на дирекция "ПАМДТ" при Столична община, е отменен в частта на определените на "Кондор 4" ЕАД задължения за такса битови отпадъци в размер на 5940 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 1275,17 лв. за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., а в частта му на установените задължения за данък недвижими имоти в размер на 1218, 94 лв., от които главница 1012, 52 лв. и лихви за просрочие в размер на 206,42 лв. за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. жалбата на дружеството срещу акта е отхвърлена. Със същото решение Столична община е осъдена да заплати в полза на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 293,16 лв. За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за частична незаконосъобразност на АУЗД, който обхваща задължения на дружеството за ДНИ и ТБО за процесния имот за периода 2009 г. - 2012 г. По делото няма спор за факти. Безспорна е констатацията, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 062 от 28.12.2004 г. дружеството се легитимира като собственик на описания в АУЗД имот и в това му качество се явява задължено лице по смисъла на чл. 11 и чл. 64 ЗМДТ. С декларация по чл. 17, ал. 1 (отм.) от ЗМДТ с вх. № 1809-117/7.04.2006 г. същото е декларирало имота, представляващ земя, УПИ № ХII - 903, 904 от кв. № 519 по плана на гр. София, м. Овча купел, целият с площ от 1300 кв. м., както и отчетната му стойност. На основание § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г., имотът е предеклариран по реда на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ с декларация вх. № 72175544/06.02.2013 г. Няма данни дружеството да е подавало декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата) за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през проверяваните години, нито декларации по реда на чл. 27, ал. 2 от Наредбата за обстоятелството, че имотът няма да се ползва през съответната година. По делото са представени заповеди на кмета на Столична община (№ РД-09-4007/31.10.2008 г., № РД-09-1548/29.10.2009 г., № РД-09-1788/29.10.2010 г., № РД-09-1822/31.10.2011 г.), издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за определяне границите на районите, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, видно от които процесният имот попада на територията на организираното сметосъбиране и сметоизвозване в район "Овча купел" през релевантния период. С оспорения АУЗД в тежест на дружеството са определени следните задължения за периода 2009 г. - 2012 г.: ДНИ в общ размер на 1218,94 лв., от които главница 1012,52 лв. и лихви за просрочие - 206,42 лв. и ТБО възлизаща на 7215,17 лв., от които главница 5940 лв. и лихви за просрочие - 1275,17 лв. При тези фактически установявания е изведено заключение, че задълженията на дружеството за ДНИ са правомерно определени. Съдът е приел, че процесният имот подлежи на самостоятелно основание на облагане с данък по силата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, като същият не попада в приложното поле на изключенията в хипотезите на ал. 2 - ал. 4 на същата разпоредба. Соченото от лицето обстоятелство, че върху имота е построена сграда, обектите в която са собственост на различни лица и същите притежават право на строеж върху земята, поради което те следва да поемат съответстващата се част от определените задължения, е преценено като неоснователно. Доколкото конкретният размер на установените като дължими суми не се оспорва и правилността на изчислените от приходния орган публични задължения се потвърждава от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът е счел същия за точно определен. С оглед легитимирането на първоинстанционния жалбоподател като собственик на земята е обоснован извод за законосъобразност на акта по отношение на задължението за ДНИ. Съдът е приел, че обжалваният акт е незаконосъобразен в частта му на възложената в тежест на дружеството ТБО с аргумент за липса на доказателства за направени от страна на общината разходи по престиране на услугите по управление на отпадъците в района на процесния имот и недоказано от органа по приходите реално предоставяне на всяка от формиращите ТБО услуги - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. С тези мотиви АУЗД е отменен в тази част. След извършена касационна проверка на съдебното решение по наведените от страните основания и в обхвата на служебното начало по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция приема следното: По касационната жалба на "Кондор 4" ЕАД: Оспорването на дружеството е неоснователно. Верен е изводът на съда за законосъобразно начислен данък върху притежавания от жалбоподателя недвижим имот. Всъщност касаторът не отрича принципната дължимост на местния данък за притежаваната от него земя, но не е съгласен с механизма на образуване на данъчното задължение. Твърди, че е носител само на "голата собственост" върху терена, в който е изградена жилищна сграда, състояща се от обекти - собственост на други лица със съответно право на строеж върху същия терен, поради което следва да бъде диференцирана данъчната тежест между собственика на недвижимия имот и притежателите на правото на строеж върху същия. Сочените от дружеството обстоятелства досежно учредена суперфиция за собствения му имот не изключват задължението му за местен данък. По силата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответна на доказателствата и на материалния закон е преценката на съда, че притежаваният от "Кондор 4" ЕАД нежилищен имот представлява УПИ, върху който е извършено строителство на жилищна сграда, като същият се води в баланса на дружеството, деклариран е по съответния ред и подлежи на собствено основание на данъчно облагане. Бидейки собственик на имота, независимо от преотстъпеното на други лица право на строеж, дружеството е и данъчно задължено за него, освен в предвидените в чл. 11, ал. 2 - ал. 5 ЗМДТ хипотези извън собствеността, каквато в случая не е налице. За разлика от ползвателите, визирани в чл. 11, ал. 3 ЗМДТ, лицата - титуляри на правото на строеж върху земята, респ. - носители на посоченото ограничено вещно право, не са данъчно задължени лица по смисъла на ЗМДТ. По делото е безспорно, че процесният имот не е освободен от данък и не се обхваща от предвидените в чл. 10, ал. 2 - ал. 4 ЗМДТ изключения от данъчното облагане. Имотът на касатора попада в приложното поле на общото правило на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и следователно собственикът му е задължено по силата на чл. 11 и чл. 64 от същия закон лице. По тези съображения решението в частта, с която жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директора на дирекция "ПАМДТ" при СО: Жалбата е основателна. Решението в оспорената от административния орган част е допустимо, но неправилно. Не е налице твърдяното от касатора произнасяне свръхпетитум, предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В жалбата на "Кондор 4" ЕАД е формулирано изрично изявление за оспорване на АУЗД в цялост, поради което и по аргумент от задължението за служебна проверка АССГ се е произнесъл в рамките на спора, с който е сезиран. Обстоятелството, че дружеството не е релевирало оплаквания за липса на реална престация на услугите, за които му е начислена ТБО, не отрича допустимостта на съдебния контрол при изразено несъгласие на задълженото лице с констатациите на акта в цялост. В случая не е налице нарушение на диспозитивното начало предвид ясно и категорично заявения от жалбоподателя петитум. Като се е произнесъл по съществото на жалбата, проверявайки законосъобразността на целия АУЗД първостепенният съд е упражнил допустим съдебен контрол и е постановил решение в пределите на нормативноопределената му правораздавателна власт. Проверяваният съдебен акт обаче е неправилен, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Няма спор, че дружеството е задължено за заплащане на таксата лице - чл. 11 вр. с чл. 64 ЗМДТ. Безспорно е също, че в отлика от задължението за данък върху недвижимите имоти, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените видове услуги - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите не следва да бъде заплащана. Не е спорно и че административният орган носи доказателствената тежест по установяване наличието на двете кумулативни предпоставки, обуславящи дължимост на ТБО, а именно - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. Принципните съждения на съда в горния смисъл са верни и правнообосновани. За да формира краен извод за незаконосъобразност на определеното в АУЗД задължение за ТБО, съдът се е позовал на липса на доказателства по делото за извършени от общината услуги по управление на отпадъците по отношение на процения имот. Заключението за недоказаност на втората предпоставка, обуславяща дължимост на таксата, е изведено в нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 и чл. 171, ал. 4 АПК. Съобразно принципа на служебното начало, заложен в чл. 9 АПК, съдът е длъжен да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Съдът има конкретно процесуално задължение да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая първостепенният съд не е дал указания на административния орган за разпределение на доказателствената тежест и за представяне на доказателства за осъществяване на предпоставките за заплащане на таксата от лицето, включително за реалното предоставяне на всички включени в ТБО услуги по отношение имота на жалбоподателя. Произнесъл се е по съществото на спора без да укаже на ответника за кои факти и обстоятелства от значение за решаване на делото не е посочил доказателства, като по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е отменил акта в частта за установени ТБО без да събира доказателства по въпрос, който е считал за спорен при отсъствие на наведени в този смисъл конкретни оплаквания в първоинстанционната жалба. За правилното решаване на правния спор относно начисляването на ТБО съдът е следвало да изясни дали на територията, където е местонахождението на имота, се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и дали на тази територия реално функционира депо за битови отпадъци и/или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци. За установяването на тези релевантни факти могат да бъдат събрани доказателства за сключени договори с изпълнител на съответната услуга, справки за ръчно почистване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, двустранно подписани протоколи за извършен обем работа, рекапитулации, контролни листове, данни за експлоатацията на депо, пътни листи, приемо-предавателни протоколи и други отчетни документи за извършените дейности по спорните услуги, както и заключение на съдебна експертиза, което въз основа на съответните документи да установи дали са извършвани посочените дейности. В тази връзка изводите за незаконосъобразно начислени в тежест на дружеството задължения за ТБО са неправилни като формирани при неизяснена фактическа обстановка. В противоречие с чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК първоинстанционният съд се е произнесъл без да е изяснил относимите към спора обстоятелства и без да е събрал доказателства относно реалното предоставяне на процесните услуги за периода 2009 г. - 2012 г. Пропускът е от категорията на съществените, тъй като нарушава правото на защита на страната и съставлява отменително основание. По изложените съображения обжалваното решение в частта, в която АУЗД е отменен, страда от порок по чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за попълване на доказателствата по делото и произнасяне след изясняване на горепосочените обстоятелства. При новото разглеждане следва да бъдат изяснени всички релевантни въпроси, като бъдат събрани и съответните необходими, относими и допустими доказателства, съобразно мотивите на настоящото решение. При този изход на спора по същество в касационната му фаза първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени при повторното разглеждане на делото от административния съд съобразно крайния изход на спора. Разноските за настоящото касационно производство следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Извън предмета на касационната проверка, настоящата инстанция констатира, че в диспозитива на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част при индивидуализацията на размера на задължението за ДНИ главницата е посочена в размер на 1218, 94 лв. вместо правилното 1012, 52 лв. Сумата от 1218, 94 лв. представлява общия размер на задължението за ДНИ ведно с лихвите (главница 1012, 52 лв. + лихва 206, 42 лв. = 1218, 94 лв.). Налице е очевидна фактическа грешка в решението на АССГ, която не се отразява на постановения резултат и за чиято поправка е предвиден съответен процесуален ред. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение