Решение № 12386 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13420/2015 г.

Решение № 12386 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13420/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от юрк. Николай Стоянов, в качеството му на пълномощник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", срещу Решение № 25 от 27.10.2015 г., постановено по адм. дело № 360/2015 г. от Административен съд Русе с доводи за неправилност и незаконосъбразност, поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна. Ответната страна - "Център за спешна медицинска помощ" - Русе чрез процесуалния си представител адв. Даниела Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и претендира разноски пред настоящата инстанция по представен списък на разноските, съгласно чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Русе е уважил исковата молба на "Център за спешна медицинска помощ" - Русе за присъждане на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляващи разноски за адвокатска защита в производството по отмяна на Наказателно постановление № 18/1803462 от 24.06.2013 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда" - Русе, обжалвано и отменено като незаконосъобразно от Районен съд Русе с Решение № 977 от 28.10.2013 г., постановено по Н. А. Х. Д. № 2065/2013 г., потвърдено с Решение № 10 от 28.01.2014 г., постановено по К. Н. А. Х. Д. № 611/2013 г. по описа на Административен съд Русе. Със същото решение АС - Русе е осъдил ответника по иска да заплати на ищеца сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева разноски по адм. дело № 360/2015 г. по описа на съда. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с представените по делото доказателства - Договори за правна защита и съдействие, представени пред Районния съд и пред касационната инстанция - АС Русе (съответно л. 25 и л. 14 от делата) ищецът е доказал разходи за правна помощ и процесуално представителство в размер общо на 350 лева (200 + 150), заплатени в брой. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод за наличие на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен, като незаконосъобразен, акт; постановен при осъществяване на административна дейност на държавен орган; вреда и пряка причинна връзка между настъпилата в патримониума на ищеца вреда и отменения акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният в настощото производство иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът - наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. В този смисъл е постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в размер на 300 (триста) лeва заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 0149306 от 15.11.2016 г. (л. 20) по настоящето дело и съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК (л. 21). Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение