Решение № 149 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9240/2020 г.

Решение № 149 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9240/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ОАК – ИНТЕРАГРО - БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу Решение № 589/3.02.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 6808/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "ОАК – ИНТЕРАГРО - БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу Заповед № РД11-910/30.05.2018 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Касаторът обжалва съдебното решение по съображения, че то е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е приложил принципа на "служебното начало" и не е изследвал обжалваната заповед. Твърди, че заповедта не е издадена и подписана от компетентен орган. Излага съображения, че делото не е било местно подсъдно на АССГ, а на Административен съд – Пловдив. Излага съображения за неуведомяването му по съответния ред за издаването на заповед за прекратяването на разрешението за пускане на пазара на продукта БИ – 58 ПЛЮС, както и на заповед за пускане на пазара на паралелно търгуваният продукт БИ – 58 ПЛЮС. Моли обжалваното решение да се отмени. Не претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Илиев. Ответникът по касация – Изпълнителният директор на БАБХ оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли касационната жалба да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Велинов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. Със Заповед № РД-11-910/30.05.2018 г. на изпълнителния директор на БАБХ, която е била предмет на контрол пред първоинстанционния съд, на основание чл. 68, ал. 7, чл. 69, ал. 1 от Закона за защита на растенията (ЗЗР), чл. 45, чл. 46 и чл. 52 – параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (Регламент 1107/2009 г.), Заповед № РД 11-669/17.04.2018 г. на изпълнителния директор на БАБХ за прекратяване на разрешението за пускане на пазара и употреба на продукта за растителна защита БИ – 58 и Предложение с вх. № ВД-1820/14.05.2018 г. на Съвета по продуктите за растителна защита, е прекратено Разрешение № 01394-ПРЗ-1/25.03.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ и е отписан от публичния регистър на БАБХ по чл. 6, ал. 1, т. 1, буква "г" ЗЗР продукта за растителна защита БИ-58 ПЛЮС, разрешен със Заповед № РД 11-429/18.03.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ за паралелна търговия на територията на Република България от Полша. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, като постановена в предвидената от закона форма и съдържание, от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на установената административна процедура и правилно приложение на материалния закон, а и в съответствие с целта на закона. Решението е неправилно. По делото от първоинстанционния съд не са събрани доказателства, съответно не са дадени указания в тази връзка, от които да се направи обоснован извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. В тази връзка е основателно възражението в касационната жалба, че съдът не е приложил принципа на "служебното начало". За да приеме, че Заповед № РД-11-910/30.05.2018 г. на изпълнителния директор на БАБХ е издадена от компетентен орган съдът е изложил съображения, че административният акт е издаден на основание чл. 68, ал. 7, вр. ал. 2 ЗЗР, съгласно която разпоредба изпълнителният директор на БАБХ, със заповед изменя или прекратява разрешенията за пускане на пазара и употреба за паралелна търговия на продукти за растителна защита, за които продуктът за растителна защита с преиздадено или прекратено със заповедта по алинея 2 разрешение за пускане на пазара и употреба е референтен по смисъла на чл. 52 от Регламент № 1107/2009 г. Решаващият съд се е позовал на Заповед № РД11-2687/12.12.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е наредено на инж. агр. Н. Роснев – заместник изпълнителен директор на БАБХ да подписва всички административни актове, издавани по ЗЗР. Видно от приложената към административната преписка Заповед № РД11-2687/12.12.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ със същата се изменя и допълва Заповед № РД11-318/13.02.2017 г. Последната заповед не е приложена като част от административната преписка. Създадената със Заповед № РД11-2687/12.12.2017 г. нова т. VІа предвижда правомощия на заместник изпълнителните директори на БАБХ "по изключение от т. V и т. VІ". Следователно за преценка компетентността на издателя на акта е необходима и Заповед № РД11-318/13.02.2017 г. Предвид нормите на чл. 68, ал. 7 във връзка с чл. 68, ал. 2 ЗЗР, в относимата им към датата на издаване на порцесната заповед редакция (ДВ бр. 17 от 23.02.2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) разрешенията за пускане на пазара и употреба за паралелна търговия на продукти за растителна защита, за които продуктът за растителна защита с отнето или изменено със заповедта по ал. 2 разрешение за пускане на пазара и употреба е референтен по смисъла на чл. 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 се изменят или прекратяват със заповед на изпълнителния директор на БАБХ. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Процесната заповед е подписана от инж. агр. Н. Роснев, като изрично в заповедта е записано, че същият я подписва "ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР", т. е. при условията на заместване. В същото време като основание за подписването е посочена Заповед № РД11-2687/12.12.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която са му делегирани правомощия да подписва всички административни актове по ЗЗР. Преценката дали административният орган действа при условията на заместване или делегиране има значение и за конституиране на страните в съдебното производство при оспорване на издадения административен акт. Първоинстанционният съд е конституирал като ответник в производството изпълнителния директор на БАБХ, но е извършил преценка за компетентността на издателя на акта, въз основа на заповед, с която са делегирани правомощия за подписване на административни актове по ЗЗР, без обаче да събере доказателства кога се предоставят тези правомощия, доколкото в новосъздадената със Заповед РД---2687/12.12.2017 г. т. VІа е предвидено, че правомощията на заместник изпълнителния директор на БАБХ инж. акр. Н. Росен са по изключение. В случаите на делегиране като страна се конституира органът, на когото са делегирани правомощия, а не делегиращия орган. Обжалваното решение ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане ще следва да се изиска Заповед № РД11-318/13.02.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ, както и да се дадат указания на ответника в производството, за установяване на благоприятния за него факт, а именно в какво качество е действало подписалото заповедта лице. Съдът предвид чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК ще следва да извърши преценка кой е надлежния ответник в производството и да го конституира като страна по делото. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за нарушения при уведомяване на дружеството за издаването на заповед за прекратяването на разрешението за пускане на пазара на продукта БИ – 58 ПЛЮС, както и на заповед за пускане на пазара на паралелно търгуваният продукт БИ – 58 ПЛЮС. Нарушенията, ако има такива, при връчване на издаден административен акт, не са съществени нарушения на административнопроизводствените правила по неговото издаване, годни да обосноват основание за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Те са относими единствено към преценката за момента, от който възниква правото на оспорване пред съд на административния акт. Предвид чл. 133, ал. 1 и 2 АПК, в редакцията им към датата на подаване на жалбата, са неоснователни възраженията на касационния жалбоподател, че обжалваното решение е нищожно, тъй като делото не е било местно подсъдно на АССГ. Дружеството жалбоподател е със седалище в гр. Пловдив и е адресирало жалбата си до АССГ - административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения индивидуален административен акт. В срока по чл. 134, ал. 2 АПК никоя от страните не е направила възражение за местна неподсъдност на делото. Въпросът не е служебно повдигнат и от съда. За да бъде нарушената местна подсъдност основание за недопустимост на постановеното съдебно решение е необходимо въпреки направения в срок отвод за неподсъдност по чл. 134, ал. 2 АПК от страна по делото съдът да се е произнесъл. Процесният случай не е такъв, поради което решението не е недопустимо на това основание. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на дадените указания. По заявените искания за заплащане на сторени за касационното производство разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК ще се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 Върховният административен съд, пето отделение