Решение № 9593 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5814/2024 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Аутолизинг България ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, [улица], представлявано от управителя Х. Б. П. чрез адв.Т. Миладинов, против Решение 149 от 19.01.2024г. по адм.д. 202/2023г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-22001021007171-091-001/22.11.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София и частично потвърден с Решение 624/15.05.2023 г., издадено от Директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на НАП, в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 05.2019 г.; м. 09.2019 г. до 12.2019 г.; м. 01.2020 г.; м. 03.2020 г.; м. 04.2020 г.; м. 05.2020 г.; м. 06.2020 г., от м. 08.2020 г. до м. 12.2020 г.; от м. 02.2021 г. до м. 11.2021 г., ведно със съответните лихви за забава и за установените резултати по ЗКПО за 2019 г. и 2020 г., ведно с начислените лихви за забава. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на всички основания по чл.209, т.3 АПК. Необосновано съдът приел за недоказано реалното осъществяване на процесните доставки като условие за правото на приспадане на платения по тях ДДС. За всяка група доставки на стоки и услуги били представени достатъчно доказателства за посочения факт с правно значение, но съдът само повторил съображенията на приходните органи, без да изложи самостоятелни мотиви. Необосновано съдът приел, че наличието на информация в Интернет по въпроси по предмета на възложените консултантски услуги, само по себе си, доказва, че услугите не са извършени от издателите на фактурите. Нито плащанията по фактурите, нито доказателства откъде доставчиците са се снабдили със стоките, предмет на фактурите за доставки на стоки, са от значение за признаване на претендираното право, съгласно и тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС в съдебната практика на Съда на ЕС. В РА не е установено въз основа на обективни данни, че данъчно-задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделките, с която обосновава правото на приспадане, са част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Твърденията на приходните органи за относителна симулация при извършването на доставките са недоказани. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - ДД ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк.Йорданов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е основателна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно законосъобразността на частта на РА, потвърдена с решението на ДДОДОП, с която са установени резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 05.2019 г.; м. 09.2019 г. до 12.2019 г.; м. 01.2020 г.; м. 03.2020 г.; м. 04.2020 г.; м. 05.2020 г.; м. 06.2020 г., от м. 08.2020 г. до м. 12.2020 г.; от м. 02.2021 г. до м. 11.2021 г., ведно със съответните лихви за забава и за установените резултати по ЗКПО за 2019 г. и 2020 г., ведно с начислените лихви за забава. Установените задължения по ЗДДС са в резултат на отказ на правото на припадане на ДДС по фактури с издатели Глобал Трейдинг Корпорейшън ЕООД, Брадърс Тандем ЕООД, Ню Логистик Къмпани ЕООД, Парадайз Трейд Къмпани ЕООД, А. 2018 ЕООД, Ексклузив Ер Карс ЕООД, Ес Ен Комерс ЕООД. Предметът на фактурите са доставки на на стоки и услуги, както следва : комисионна съгласно договор , автомобилни гуми, нови, съгласно приложен опис , консултантска услуга, свързана с проучване възможността за изграждане на търговски център за продажба на автомобили на територията на Република Гърция, на територията на Република Малта и територията на Република Италия , втора вноска, свързана с консултантска услуга, свързана с проучване възможността за изграждане на търговски център за продажба на автомобили на териториите на Р. Гърция, Р. Малта и Р. Италия ; комисионна , консултация , комисионна при водене на преговори, планиране и реализиране на продажби на леки автомобили , консултация , консултация относно разработване на софтуерна програма за водене на счетоводни финансови операции, съгласно изискванията на клиента , комисионна, съгласно договор и продажба на нови гуми , комисионна при водене на преговори, планиране и реализиране на продажби на леки автомобили , наем на паркинг места , наем на лек автомобил Мерцедес , гуми , отдаване под наем на МПС Мерцедес , закупен лек автомобил Ауди Q7 , комисионна и консултация . Установени са и задължения по ЗДДС поради доначисляване на данък върху месечни вноски по договор за лизинг 16 от 28.04.2021г., сключен между ревизираното дружество като лизингодател и М. Д. Д. като лизингополучател, за които няма издадени фактури, нито е начислен данъкът. Доначислен е ДДС и по издадена от РЛ, но невключена в дневника за продажби фактура с получател Н. Ж. Н.. Основата за облагане по ЗКПО е коригирана със стойността на фактурите, по които не е признат данъчен кредит като е отказано признаване на разходи по тях. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е възпроизвел в мотивите си изброяването на представените от ревизирания с възражението против ревизионния доклад писмени доказателства, както и фактическите констатации на приходните органи за липса на реално осъществени данъчни събития по всички процесни фактури. Макар принципно правилно съдът да е приел, че реалното осъществяване на процесните доставки е условие по същество за признаване на претендираното право на приспадане на ДДС, основателно е касационното оплакване за липса на мотиви на първоинстанционния съдебен акт. Въпреки обема на мотивите, основното им съдържание наистина повтаря констатациите на органите по приходите. На страници 9 и 10 от мотивите на решението се излагат главно съображения по принцип кога се приема, че е налице за доказана реалност на доставките на стоки, а по-голямата част от процесните доставки са доставки на услуги. Мотивите и относно доставките на стоки не съдържат никакво конкретно обсъждане на конкретните доставки на стоки. Принципно неправилно, по аргументи от цитираните в касационната жалба съдебни решения на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, съдът е приел и че ревизираният получател по облагаема доставка на стоки следва да доказва откъде доставчикът се е снабдил със стоките и че е разполагал с тях. Обратно на тези съображения, ревизираният следва да докаже, че е получил стоката и че тя е предназначена за последващи облагаеми доставки, свързани с независимата икономическа дейност ан получателя. Съдът по същество е следвало да направи конкретно обсъждане на доставките на всеки един доставчик поотделно, още повече, че е приел заключение на експертиза, което подробно е описало представените към всяка фактура придружаващи документи (което изобщо не е споменато). Едва след такова обсъждане би следвало да се направят самостоятелни фактически изводи относно реалността на всяка процесна доставка. Като се има предвид и разнообразния характер на доставките, касационният съд, който проверява материалната законосъобразност на обжалваното решение въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд (чл.220 АПК), е в невъзможност да провери правилността на решението, при липса на обосновани конкретни фактически констатации на съда по същество. В съдебното решение нищо не е казано и относно доначисления ДДС, който е установен като задължение на съвсем различно основание. Изложеното обосновава извод за постановяване на първоинстанционното решение при съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение