Решение № 10653 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5822/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Малинов, в качеството му на ЕТГ. Малинов-2005, чрез процесуален представител, срещу решение 43 от 12.02.2021г., по адм.д.304/2020г. на Административен съд -Кюстендил/АС-Кюстендил/, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2019г. с изх.01-6500/1618 от 08.05.2020г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Кюстендил е образувано във връзка с оспорване на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016г. с изх.01-6500/1618 от 08.05.2020г., издаден от Зам. ИД на ДФЗ, с който съгласно чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б. в от Регламент(ЕС) 1306 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, и в съответствие с чл.18, ал.3, т.1 и чл.52 от Наредба 7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 20142020г./Наредбата/, ДФЗ-РА прекратява поетия от ЕТГ. Малинов-2005 ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат с направление Традиционни практики за сезонна паша на животните(пасторализъм), за кампания 2019. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Съдът е приел, че прехвърлянето на стопанството от оспорващия ЕТ на търговско дружество Рила Милк-месЕООД през процесната 2019г. е юридически факт, който за да породи благоприятни за земеделския стопанин последици във вр. с финансовото подпомагане на дейността по мярка 10, е необходимо да бъде деклариран от прехвърлителя и приобретателя пред ОДЗ-Кюстендил( чл.28, ал.1, т.4 от Наредбата), но в случая декларация не е подадена от посочените субекти, а приобретателя на стопанството е депозирал на самостоятелно основание като регистриран земеделски стопанин заявление за подпомагане/плащане за 2019г. включително по процесната мярка. Съдът е счел за безспорно установено, че земеделския стопанин ЕТГ. Малинов-2005 не е изпълнил задължението по чл.8, ал.2, вр. ал.1 от Наредбата да подаде заявление за плащане за одобрени площи и/или животни за кампания 2019, която е в рамките на поетия петгодишен ангажимент от ЗП и като следствие са били налице материалноправните предпоставки за упражняване правомощието на органа по чл.18, ал.3, т.1 от наредбата за прекратяване агроекологичния ангажимент, поет от жалбоподателя. Приел е, че не е налице хипотезата на чл.28 от Наредбата за продължаване на агроекологичните дейности на приобретателя на стопанството, а липсата на декларация по чл.28, ал.1, т.4 от Наредбата не прави заявлението на приобретателя непълно по см. на §1, т.5 от ДР на Наредба 5/2009г., и за служителя в ОДЗ не е възникнало задължението по чл.53, ал.2 от Наредба 7/2015г. да му даде указания за допуснатите непълноти в документите. Решението е правилно. В процесния случай с УП 02-100-2600/200 от 09.03.2016г. на Зам ИД на ДФЗ, ЗП ЕТГ. Малинов-2005 по заявление за подпомагане с УИН 10/090715/57133 (общо заявление за подпомагане от 16.06.2015г.), е одобрен за участие по направление Традиционни практики за сезонна паша на животните(пасторализъм), по мярка 10 Агроекология и климат, с декларирани и одобрени 315 животни вид- говеда, и ЗП е поел петгодишен ангажимент по това направление. Не е спорно по делото, че Заявление за плащане по мярката за 2019г. не е подадено от ЗП, като по заявление от 12.09.2018г. по реда на ЗВМД, е извършена промяна на вписано обстоятелство по см. на чл.137, ал.9, т.9 от с.з. по отношение собственика на животновъдния обект на ЕТГ. Малинов-2005 в с.Каменик, обл. Кюстендил, и за собственик на обекта е вписано Рила Милк-месЕООД, което обстоятелство е отразено в интегрираната информационна система на БАБХ- Вет ИС. Същевременно с УП 02-100-2749/200 от 13.12.2019г. на Зам ИД на ДФЗ, ЗП Рила Милк-месЕООД по заявление за подпомагане с УИН 10/190619/69854 (общо заявление за подпомагане от 17.06.2015г.), е одобрен за участие по направление Традиционни практики за сезонна паша на животните(пасторализъм), по мярка 10 Агроекология и климат с декларирани и одобрени 300 животни вид- говеда. Едноличен собственик на капитала на дружеството е Г. Малинов. С писмо изх.01-2600/7514 на Зам. ИД на ДФЗ, ЗП ЕТГ. Малинов-2005 е уведомен за открито производство по издаване АА за прекратяване на многогодишен ангажимент, при установено след извършени административни проверки обстоятелство на неподадено заявление за плащане по направление Традиционни практики за сезонна паша на животните(пасторализъм), за кампания 2019. Няма данни за подадено възражение по писмото. В процесния Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2019г., е прието за установено предвид извършени административни проверки, че ЗП не е подал заявление за плащане по направление Традиционни практики за сезонна паша на животните(пасторализъм), през кампания 2019. Посочено е, че съгласно чл.18, ал.3, т.1 от Наредба 7/24.02.2015г., ЗС, които не подадат заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или част от нея съгласно чл.18, ал.4 В резултат поетия агроекологичен ангажимент е прекратен на посочените по-горе правни основания. При тези факти настоящия състав споделя извода на АС-Кюстендил за законосъобразност на възприетите от АО правни основания за издаване на оспорения акт- чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б. в от Регламент(ЕС) 1306 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, чл.18, ал.3, т.1 и чл.52 от Наредба 7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 20142020г. В цитираната разпоредба на чл.18, ал.3, т.1 от Наредба 7/24.02.2015г. е посочено, че Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал.4, когато преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на срока по чл.8, ал.1 или не са подали заявлението за плащане по чл.8, ал.2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение 5. В конкретния казус ЗП не е подал заявлението за плащане по чл.8, ал.2 за одобрените животни по процесното направление за поредната последователна година 2019 от поетия ангажимент. Причината за неподаване на заявлението за плащане вероятно е в желанието на ЗП да продължи съответната земеделска дейност и поетия агроекологичен ангажимент чрез друг правен субект-юридическо лице, едноличен собственик на капитала на което е физическото лице, упражняващо търговска дейност и регистрирано като ЗП а именно Г. Малинов, и на което юридическо лице е прехвърлено част от стопанството на ЗП ЕТГ. Малинов-2005. Съгласно §1, т.24 от ДР на ЗПЗП Земеделско стопанство" е стопанство по смисъла на чл.4, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕС) 1307/2013, т.е. всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка. При спорния въпрос дали в конкретния случай такова прехвърляне е налице по отношение на Рила Милк-месЕООД, последиците от прехвърляне на стопанство при подпомаганите агроекологични дейности по направленията по процесната мярка 10 Агроекология и климат са уредени в чл.28 от Наредбата. Според цитирана разпоредба на чл.28, при прехвърляне на стопанство, подпомагано по реда на тази наредба, приобретателят може да продължи прилагането на агроекологичните дейности до края на ангажимента, при наличието на четири кумулативно дадени условия, едно от които е подадена от прехвърлителят и приобретателят пред областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" по регистрация на прехвърлителя съвместна декларация по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ РА, за прехвърляне на стопанството, по реда на чл.14, ал.4 от Наредба 5 от 2009 г. и в срока по чл.14, ал.9 от същата наредба. В процесния случай няма данни по делото това да е сторено от касатора и Рила Милк-месЕООД, поради което ЗП продължава да е задължен субект по поетия от него петгодишен агроекологичен ангажимент, вкл. и относно подаване заявление за плащане за година, част от периода на ангажимента, каквато безспорно за ЕТГ. Малинов-2005 е 2019г. След като ЗП не е подал заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, същия търпи и неблагоприятните за него последици, произтичащи от нормата на чл.18, ал.3 от Наредбата- прекратяване на агроекологичния ангажимент и възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление( чл.18, ал.1, т.3 от Наредбата). Не се кредитират доводите в касационната жалба. По отношение мотивирането на акта и спазване процесуалните правила при издаването му, настоящия състав на осн. чл.221, ал.2, изр. второ АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Следва да се отбележи, че желанието на касатора да продължи агроекологичната си дейност чрез друг правен субект, регистриран като ЗП, е житейски обосновано и разбираемо, но с оглед строго регламентираните правила за предоставяне на финансова помощ и подпомагане чрез директни плащания съобразно общата финансова политика на ЕС, това следва са се извършва при спазване на регламентираните от националния орган правила, гарантиращи законосъобразното отпускане на плащанията ( чл.28, т.2 Регламент (ЕС) 1305/2013) и разходване на финансовите средства- в този смисъл е и предвиденото в чл.28, ал.2 от Наредбата правило за контрол от ДФ-РА на процедурата по продължаване прилагането на агроекологичната дейност от приобретател на стопанството- издаване на изричен акт-решение, с което уведомява прехвърлителя и приобретателя в срок един месец от постъпване на декларацията и всички изискуеми документи в ОД на ДФЗ Противно на възраженията на касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Кюстендил е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,