Решение № 3768 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12963/2020 г.

Решение № 3768 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12963/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "В и К" ООД, гр. Габрово, представено от адв. Й. Ц., срещу решение № 168/28.10.2020 г. на Административен съд Габрово по административно дело № 223/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 24/01.06.2020 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "Местни данъци и такси" при община Габрово. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията му за противоречие на решението с материалния закон и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва констатациите за предоставяне на дружеството за управление на водния обект, представляващ поземлен имот, платените за който данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци не са възстановени с обжалвания АПВ. Настоява на отликата между предоставянето на обекта за стопанисване, поддържане и експлоатация по чл. 198о, ал. 1 ЗВодите и предоставянето на вещно право на ползване по чл. 11, ал. 2 ЗМДТ и право на управление на имота по чл. 11, ал. 5 ЗМДТ. Позовава се на чл. 10, ал. 2 ЗМДТ, за да обоснове теза, че заетият от воден обект поземлен имот държавна собственост е необлагаем с ДНИ, а съответно за него не се дължи и такса за битови отпадъци. Изразява убеждение, че лицата, осъществяващи дейности по чл. 198о, ал. 1 ЗВодите не са сред лицата по чл. 11 ЗМДТ и съответно не са и задължени по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ лица за местната такса. Иска отмяна на и на АПВ и връщане на преписката на органа от звеното за местни приходи с указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – кмета на община Габрово отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Административен съд Габрово АПВ е отказано на "В и К" ООД гр. Габрово възстановяване на платени от дружеството данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за 2019 г. в размер 16 355. 34 лева и такса за битови отпадъци /ТБО за 2018 г. и 2019 г. в общ размер 18 775. 30 лева. Платените публични вземания са за ПИ с идентификатор 14218.218.1 в гр. Габрово, кв. "Недевци" с трайно предназначение на територията – заета от води и водни обекти – язовир. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АПВ. По констатациите на съда поземленият имот, представляващ язовир "Христо Смирненски" е публична държавна собственост, като по отбелязването в акт № 2564/09.09.2019 г. имотът е предоставен за управление на областния управител на област Габрово на основание чл. 18, ал. 1 ЗДС, а с уведомление изх. № АВК-01-280/10.05.2019 г. е предоставен за ползване на "В и К" ООД гр. Габрово. Дружеството е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ и е платило задълженията за ДНИ и ТБО, чието възстановяване е поискало с искане № МДТ-05-811/12.05.2020 г. на основание чл. 10, ал. 2 ЗМДТ, по което е издаден оспорения АПВ. По решаващите изводи на съда процесният поземлени имот представлява воден обект, който е предоставен за управление на "В и К" ООД Габрово и дружеството данъчнозадължено лице по чл. 11, ал. 5 ЗМДТ. Съдът е отрекъл имотът да е освободен от облагане по чл. 10, ал. 2, пр. 2 ЗМДТ, тъй като бил предоставен за управление на юридическо лице. Приел е и, че жалбоподателят е задължен за ТБО във връзка с имота, тъй като за кръга на задължените лица чл. 64, ал. 1 ЗМДТ препраща към чл. 11 от закона. В решението са обсъдени основанията за освобождаване от ДНИ и ограниченията в освобождаването. Обжалваният съдебен акт е неправилен. При действието на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ /в приложимата редакция от ДВ бр. 98 от 2018 г./ обект на облагане с данък върху недвижимите имоти са разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. С чл. 10, ал. 2 ЗМДТ са дисквалифицирани като обект на облагане поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии, както и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост. Правилото на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ определя като ДЗЛ собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. За имотите – държавна или общинска собственост данъчна задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление /вж. чл. 11, ал. 5 ЗМДТ/. Поземленият имот, за който касаторът е заплатил ДНИ и ТБО, е публична държавна собственост, зает е от воден обект /по дефиницията на § 1, т. 34 от ЗВ/ и в съответствие с чл. 10, ал. 2 ЗМДТ не е обект на облагане. За облагаемите с данък недвижими имоти чл. 11 ЗМДТ определя данъчно задължени лица. Без обект на облагане не възниква данъчното задължение. Ограничаването на обекта на облагане по чл. 10, ал. 2 ЗМДТ е различно от освобождаването от данъчно облагане по чл. 24, ал. 1 ЗМДТ. По хипотеза освобождаването от данък е само за недвижими имоти, които са обект на облагане. Затова и обсъжданото от администрацията и от съда освобождаване от облагане по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗМДТ на имотите публична държавна собственост и ограничението му при предоставено ползване на имота на лица, което не е освободено от данък, е приложимо само към имоти обект на облагане и неотносимо към спора. Касационният жалбоподател не е ДЗЛ за ДНИ по чл. 11 ЗМДТ, тъй като упражнява права върху имот, които не е обект на облагане. Заради препращането от чл. 64, ал. 1 ЗМДТ към чл. 11 от закона за определянето на кръга на задължените за ТБО лица, "В и К" гр. Габрово не е субект и на задължението за ТБО за поземления имот – язовир публична държавна собственост. Щом не е задължено за ДНИ и за ТБО за конкретния недвижим имот, "В и К" ООД гр. Габрово е платило недължимо данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за 2019 г. в размер 16 355. 34 лева и такса за битови отпадъци /ТБО за 2018 г. и 2019 г. в общ размер 18 775. 30 лева. В съответствие с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 128, ал. 1 ДОПК правото на дружеството да иска възстановяване на недължимо платените суми съществува. Отричането му от длъжностното лице от звеното по местни приходи в Община Габрово е неправомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу АПВ от първостепенния съд – неправилно. Дължима е отмяна на обжалваното решение и на АПВ и изпращане на преписката на длъжностното лице с функции на орган по приходите от звеното за местни приходи на Община Габрово за издаване на АПВ, съобразен с указанията по тълкуване и прилагане на закона по настоящото решение. При този изход на делото на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции в размер 2 700. 70 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение