Решение № 11897 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3892/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на финансите, чрез процесуален представител, срещу решение 920 от 14.02.2023г., постановено по административно дело 10731/2022г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменена негова заповед П-224/01.11.2022г. С посочената заповед на осн. чл.106, ал.1, т.2 във вр. с утвърдено длъжностно разписание на министерство на финансите, в сила от 01.11.2022г. и докладна записка е прекратено служебното правоотношение на П. Петров, на длъжност главен експерт, с ранг I младши, дирекция Методология на контрола и вътрешен одит, отдел Методология на контрола, считано от датата на връчване на заповедта-01.11.2022г. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба П. Петров, чрез процесуален представител оспорва същата. Съображения излага в писмена отговор. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение Административен съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния закон, но при липса на фактически и правни основания и при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че фактическото основание не е конкретизирано като АО не е посочил конкретна докладна записка, която фактически да обоснове издадената заповед. АССГ е приел, че в случая АО е поставил изисквания към процедурата за прекратяване на служебните правоотношения с държавните служители в администрацията, утвърждавайки със Заповед от 06.07.2022г. своя вътрешна процедура, по която да става това, и тези правила са станали част от нормативно установените граници на оперативната му самостоятелност, с които АО дължи съобразяване. АССГ е посочил, че при изготвянето на предвидената съобразно правилата докладна записка с предложение за промени в щатното разписание на отдел Методология на контрола, приета като доказателство по делото, са допуснати съществени пропуски, с които АО е нарушил подточки 2 и 3 от точка XII на Глава 3, Раздел 1 от процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в министерство на финансите, утвърдена със заповед ЗМФ-446/06.07.2020г. Според съда неспазването на тази процедура е довело до нарушаване принципа на последователност и предвидимост, изискващ АО да спазва вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност. Съдът е достигнал до извод, че допуснатите нарушения на административнопроцесуалните правила от издателя на акта са самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед. Решението е неправилно. Незаконосъобразен е извода на първоинстанционния съд, за липса на фактически основания в оспорения акт. Противно на възприетото от АССГ, в оспорената заповед е посочено правното основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, утвърдено длъжностно разписание на МФ-в сила от 01.11.2022г. и докладна записка. Цитираното съдържание на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение кореспондира с изискването на разпоредбата на чл.108 ЗДСл., поради което съжденията на първостепенния съд относно изискуемо съдържание на заповедта с правно основание чл.106, ал.1 т.2 ЗДСл извън императивното установеното в чл.108 ЗДСл са неотносими към спора. Неправилно АССГ е приел, че пропуските в докладна записка изх.93-26/28.10.2022г. на директор дирекция МКВО-МФ относно длъжностни промени в дирекция Методология на контрола и вътрешен одит, изразено според съда в непосочване от коя дата следва да се съкратят длъжностите на служителите, предложени за съкращаване, липса на отбелязване, че срокът на предизвестие няма да бъде спазен, липса върху докладната записка на отбелязване за съгласуване с всички лица посочени в т.3 от правилата- непосредствения ръководител, директора на съответната дирекция, директора на ДЧРАО и главния секретар; неяснота кое лице в какво негово качество е поставило върху докладната на л. първи резолюция да и положен подпис-1 брой, представлява нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на оспорената заповед. Нито едно от посочените нарушения, ако се възприеме, че има такива, не е процесуално нарушение от категорията на съществените по см. на чл.146, т.3 АПК, защото не се отразява върху съдържанието на оспорения акт, т.е. формираното от АО волеизявление в оспорения акт не би се променило ако не са допуснати пропуски в горния смисъл. На следващо място в конкретния казус фактическия състав на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл по отношение служителя П. Петров е изпълнен. При преглед на длъжностното разписание за 01.01.2022г. и утвърденото длъжностно разписание на АМФ в сила от 01.11.2022г. се установява намаляване броя на длъжността Главен експерт в отдел Методология на контрола, дирекция Методология на контрола и вътрешен одит от 6 щ.бр. при общо 14 щ.бр. по служебно правоотношение за отдела, на 5 щ.бр., при общо 13 щ.бр. за отдела, при липса на свободни щатни бройки вкл. за длъжността главен експерт в рамките на отдела и дирекцията. Отделен е въпроса съответна ли е Заповед П-224/01.11.2022г. с целта на закона. В мотивите на първоинстанционния съд липсва поизнасяне съобразно данните по конкретния казус ( включително относно подаден сигнал от служителя с вх.К-С-26 от 27.05.2021г. до министъра на финансите) дали при извършения контрол за законосъобразност се установява органа да е упражнил правомощията си по неразумен начин, недобросъвестно и несправедливо, и дали с оспорения акт са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. Първоинстанционният съдебен акт не е обжалван от П. Петров и касационното производство е образувано по касационна жалба на АО, поради което настоящият съдебен състав не може да произнесе по съответствието на оспорения акт с целта на закона, каквато проверка е била дължима от първостепенния съд. От изложеното следва, че оспорената пред АССГ заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което трябва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, съобразно претендираните и доказани разноски и с оглед на факта, че касатора е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на касатора се присъждат разноски за две съдебни инстанции- юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 200лв. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,