Решение № 12579 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 131/2015 г.

Решение № 12579 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 131/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.) и § 15, ал. 1 ПЗР на ЗМВР (Обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция "Охрана - София" към Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието против решение № 6478/30.10.2014 г., постановено по адм. дело № 5287/2014 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 3-532 от 7.05.2014 г. Развити са доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Ответникът - Ясен Любенов Тодоров, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение (ВАС), възприема изцяло фактическата обстановка, приета за установена от страна на АССГ. С оспореното решение първоинстанционният съд отменя заповед № 3-532 от 7.05.2014 г. на Директора на Областна дирекция "Охрана - София" към Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, с която на Ясен Любенов Тодоров, полицай II-ра степен, сътрудник по охрана II-ра степен в сектор "Призоваване и принудително довеждане" на Областна дирекция "Охрана - София" към Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Наказанието е наложено на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.), вр. чл. 393, ал. 2 от ЗСВ вр. чл. 228, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.), чл. 226, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗМВР (отм.), тъй като при връчване на призовка, същият е объркал адреса и вместо бул. "Гоце Делчев" № 7, е посетил жилищен комплекс "Гоце Делчев" № 7. За да отмени оспорената заповед от правна страна съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, но са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Административният орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и при липсата на безспорни доказателства за твърдяното дисциплинарно нарушение. В оспорената заповед липсват и мотиви относно формата на вината и цялостното служебно поведение на дисциплинарнонаказаното лице, с което е нарушена разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.), който предвижда, че при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Необоснован е видът и размерът на наложеното дисциплинарно наказание - "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Същото по вид не е най-леко, а от друга страна е определено в максимално установения от закона срок. Така постановеното решение е правилно. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР (отм.). За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответно лице. Налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" не е в хипотезите на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР (отм.), при които дисциплинарното наказание е посочено от законодателя, поради което излагането на мотиви защо е наложено определеното от органа наказание като вид и размер е задължителен елемент от правните мотиви към заповедта. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.), визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, се налага изводът, че в заповедта е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Неспазването на това законово изискване представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както на специалния закон, така и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В конкретния случай дисциплинарнонаказващият орган се е позовал на становище с рег. № 2942/15.04.2014 г. по описа на Главна дирекция "Охрана" от началника на сектор "Призоваване и принудително довеждане" в Главна дирекция охрана, но и в него никъде не са изложени мотиви досежно вида и размера на наказанието. Едва с касационната жалба дисциплинарнонаказващият орган се позовава на кадрова справка с рег. № 7309/7.08.2014 г. и прави опит да обоснове постановения акт. Ето защо не би могло да се приеме, че процесната заповед е мотивирана при хипотезата на изложени в подготвящия издаването й документ мотиви. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт. Недопустимо е посочването им впоследствие, което е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма, е условие за неговата законосъобразност, т.к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. От първоинстанционният съд правилно е разпределена и доказателствената тежест между страните, обсъдени са доводите им и събраните по делото относими доказателства в тяхната съвкупност, проверена е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК, с което е изпълнено и задължението по чл. 168, ал. 1 от АПК. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че заповедта е незаконосъобразна и правилно е било отменена. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция и Областна дирекция "Охрана - София" следва да се осъди да му заплати сумата от 400 лева (четиристотин лева). Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,