Решение № 4649 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 731/2011 г.

Решение № 4649 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 731/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Аксаково, подадена от процесуалния му представител, против решение № 2411 от 22.11.2010 г., постановено по адм. д. № 2677 по описа за 2010 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отменил мълчаливия отказ на кмета на общината да извърши административна услуга и е върнал делото като преписка на административния орган, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК като му е определил срок за това. Със същото решение съдът е осъдил община Аксаково да заплати направените по делото разноски в размер на 310 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че с предходно решение на Административен съд-Варна, постановено по адм. д. № 3018/2008 г. е отхвърлена жалбата на настоящия жалбоподател по делото за издаването на скица за имота, вписан в молбата -декларация, като това решение е оставено в сила с решение на Върховния административен съд. Твърди се, че кметът на общината като се е ръководил от това решение и други решения, постановени по посочени дела на ВКС на РБ не е извършил исканата административна услуга. В обстоятелствената част на жалбата се прави тълкуване на нормата на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и приложението на чл. 587 ГПК. Твърди се, че редът за снабдяването с констативен нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка за установяване на придобито право на собственост върху недвижим имот, който попада в територия по § 4 се изключва от специалния ред, предвиден в ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане. Решението се обжалва и в частта му за разноските, като се твърди че същото е неправилно, като по изложените съображения се моли, то да се отмени изцяло. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е преценил правомощията на кмета на общината, тъй като се касаело за издаването на скица за имот, който попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В ЗСПЗЗ законодателят е изключил възможността гражданите да придобиват по давност владян от тях недвижим имот. Според прокурора административният орган е компетентен да прецени дали да издаде искания документ, но не с оглед на предстоящата нотариална проверка, а с оглед на претенции към спорния терен. Счита освен това, че ако жалбоподателят е бил ползвател, той е имал възможността да придобие собствеността върху имота по реда на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, в определения от закона срок. Противното означава дерогиране на правата на бившите собственици и ползватели на земите, както и на общината, която става собственик на свободните след преразпределянето земи. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е и неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба, подадена от адвокат Надка Маринова-пълномощник на Цветомир Христов Николов от гр. Варна, против мълчаливия отказ на кмета на община Аксаково да извърши административна услуга, изразяваща се в попълване на молба-декларация по заявление с вх. № ОС 68-20 от 11.06.2010 г. в частта й за удостоверяване на обстоятелството, че посоченият в заявлението имот не е общинска, респективно държавна собственост. Имотът е бил индивидуализиран като № VI в кв. 11 от 600 кв. м, с овощна градина и кладенец, намиращ се в селищно образувание "Лозите", землището на с. Кичево, община Аксаково. От анулираната скица на лист 7 от делото се установява, че имотът е индивидуализиран според кадастралния план, изработен през 1988 г., а в регистъра на имотите е записан на името на жалбоподателя, на когото е предоставено право на ползване, според описаното удостоверение, без правото на ползване да е трансформирано в право на собственост. Между страните не се е спорило, че кметът на общината не е попълнил молбата-декларация в частта й за удостоверяване на отрицателното обстоятелството за собствеността на имота. При така установените факти, съдът е направил правилен извод, че се касае за мълчалив отказ от извършване на административна услуга според § 8 от ПЗР на АПК. Попълването на молбата-декларация от административния орган е било необходимо за издаването на констативен нотариален акт за собственост на имота по реда на чл. 587 ГПК. Компетентността да извърши проверката за правото на собственост на жалбоподателя, включително и за наличието на отрицателната предпоставка по чл. 19, ал. 11 ЗСПЗЗ според съда принадлежи единствено на нотариуса. Извън компетентността на административния орган е била възможността да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиването на правото на собственост върху имота по давностно владение, за което е поискано издаването на удостоверението. Съдът правилно е приел, че жалбоподателят е имал правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ от извършване на административната услуга. В удостоверението е следвало да се отбележат данните за имота: дали има съставен акт за общинска собственост и евентуално какви са данните за собствеността върху имота, според регистъра. Като краен извод съдът е приел, че мълчаливият отказ страда от порока превратно упражняване на власт, поради което го е отменил като незаконосъобразен и е върнал преписката на административния орган за произнасяне в определения 7-дневен срок, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите. На следващо място в частта на решението за разноските, съдът е приел, че още с подаването на жалбата е направено искане за присъждане на разноските, сторени от жалбоподателя и според представеният договор за правна защита и съдействие е осъдил общината да заплати на жалбоподателя сторените разноски от 310 лв., като е изложил мотиви и защо не възприема, че заплатеното възнаграждение по договора е прекомерно завишено. Решението на съда в частта му за спора по същество е правилно. Правилна е квалификацията на съда, че искането за заверка на удостоверителната част от молбата-декларация от кмета на общината е административна услуга и по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Правилни са изводите на съда, че за жалбоподателя съществува правен интерес от искането за извършване на административна услуга, включително и задължението на кмета на общината да попълни данните, с които разполага относно обстоятелствата, за които се дължи отбелязване в удостоверителната част за собствеността на имота. Следва да се посочи, че с § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ПЗСПЗЗ законодателят е предоставил единствено на кмета на общината компетентността да признае, съответно да възстанови правото на собственост върху имотите, които попадат в територия по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и то след влизането в сила на плана на новообразуваните имоти. В този случай остава открит въпроса дали е възможно приложението на чл. 587 във връзка с чл. 569, т. 2 ГПК за имотите, попадащи в територии по § 4, ал. 2, след като има специална уредба в този закон за придобиване на правото на собственост, различна от тази в ЗС. Съдът правилно е приел, че този въпрос е предоставен на преценката на нотариуса, в охранителното производство. Кметът е следвало да извърши административната услуга и да попълни частта от удостоверителната част на молбата -декларация с данните за имота, с които разполага. Решението на съда в частта му за разноските също е правилно. Правилно са приложени § 2 ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата наредба. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението ката правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение