Решение № 13381 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7217/2010 г.

Решение № 13381 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7217/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Русе, действащ чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 12/23.04.2010 г., постановено по административно дело № 50/2010 г. по описа на Административен съд - Русе. По съображения, относими към първото и третото от отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу атакувания индивидуален административен акт (ИАА) - Заповед № РД-09-1432/14.12.2009 г. на Директора на РЗОК - Русе. Процесуалният му представител в проведеното съдебно заседание поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея аргументи, като претендира и присъждане на направените разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "АПИДДП-ИП-Д-р Гриша Цеков" ЕООД ("Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ - Индивидуална практика - Д-р Гриша Цеков" ЕООД) - гр. Русе, ЕИК 117603000, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, но в депозиран от повереника му отговор на касационната жалба моли същата да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея решение да се остави в сила, като възвежда и претенция за присъждане на извършените разноски за процесуално представителство, осъществено чрез изготвяне на писмения отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, с което предлага тя да се отхвърли, а решението да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С подложеното на касация съдебно решение Русенският административен съд (РАС) е: отменил Заповед № РД-09-1432/14.12.2009 г., издадена от Директора на РЗОК - Русе, с която на ЛЗ (лечебното заведение) "АПИДП-ИП-Д-р Гриша Цеков" ЕООД е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 524,04 лв.; осъдил е РЗОК - Русе да заплати на "АПИДП-ИП-Д-р Гриша Цеков" със седалище гр. Русе сумата от 170 лв. за съдебно-деловодни разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила (основание за оспорване, респ. за отмяна на ИАА по чл. 146, т. 3 от АПК). Решението на Административен съд - Русе, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установени липсата на компетентност на длъжностното лице - контрольор, служител на РЗОК - Русе, осъществил проверката и изготвил медицинския протокол, и неясно формулирани констатации в медицинския протокол. Въз основа на приобщения по надлежния ред към делото доказателствен материал и в резултат на подробно изследване на процедурата, предхождаща заповедта за налагане на финансова неустойка, е формулиран съответен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, основаващ се на допуснатото от органа в хода на административното производство нарушение на императивните разпоредби на чл. 303, ал. 3, чл. 305, ал. 3 и чл. 306, ал. 1 от НРД-2006 г. Нормата на чл. 306, ал. 1 от НРД-2006 г. предвижда непосредственият контрол върху дейността на изпълнителите на стоматологична помощ да се осъществява от длъжностни лица на РЗОК финансови инспектори и стоматолози-контрольори. В отклонение от изискването на чл. 303, ал. 3 от НРД-2006 г. в процесният случай е извършен стоматологичен контрол от лекар-контрольор, а не от стоматолог-контрольор, редовен чл. на ССБ, без при това да присъства стоматолог-консултант, посочен от съответната РК на ССБ по реда на чл. 227, ал. 2 и 3 от НРД-2006 г. Участието в проверка на д-р Миглена Стефанова, имаща специалност "стоматология", е в качеството й на длъжностно лице при НЗОК, компетентно да изготви доклад - чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НРД - 2006 г., а не като стоматолог-контрольор с правомощието по първото изречение на същата алинея от визирания чл. 305 с правомощие да изготви медицински протокол. При това положение съставянето на медицински протокол от лекар-контрольор, а не от стоматолог-контрольор, е при липса на компетентност на съставителя, което обуславя верния извод на първата инстанция, че издадената въз основа на този протокол заповед за налагане на санкция е незаконосъобразна, понеже се основава на констатации при извършена проверка от лице, непритежаващо необходимата специалност и квалификация. В тази връзка и с оглед правилото на чл. 53, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) в приложимата му за казуса редакция, предвиждащо, че за осъществяване на дейностите по този закон се подписва Национален рамков договор, неправилно е позоваването на касатора на нормата на чл. 74 от ЗЗО в редакцията й преди 01.01.2010 г., защото се касае за стоматологичен контрол, и определено не може да бъде споделено неговото некоректно тълкуване в насока, че ЗЗО изключва съществуването на стоматолози-контрольори. Касаторът е допуснал правно-техническо смешение, игнорирайки това, че законодателят е употребил терминът "лекар-контрольор" в чл. 74 от ЗЗО като родово понятие, а видовите понятия, в това число и "стоматолог-контрольор", са уредени в Националния рамков договор. Противоречи на установеното по делото и тезата на касационния жалбоподател, че констатациите в медицинския протокол точно описват извършеното деяние. След като в него не е посочено конкретно в какво се изяснява "непълния зъбен статус" или в какво се състои неизпълнението на изискването за качество, този протокол е непълен, неясен и неконкретен в своите фактически основания, за каквито не може да се приеме буквалното преповтаряне в протокола на текста на общо формулираните разпоредби на чл. 301, т. 2, б. "а", чл. 302 и чл. 316, ал. 3, т. 1 от НРД-2006 г. Липсва яснота в какво се е изразило изпълнителното деяние на всяко нарушение, не става ясно какъв е пропускът при отразяване на "непълния зъбен статус", няма конкретика, която да дава яснота относно деянията. От данните, обективирани в изготвената таблица, също не може да се установи в какво се е изразило всяко нарушение. При отсъствие на конкретно означение на нарушенията, няма яснота какви са твърденията на проверяващия орган. Както сполучливо е отбелязал решаващият съдебен състав на РАС, липсата на компетентност на съставителя на медицинския протокол явно се е отразила на невъзможността за мотивиране на протокола и констатациите в него, които са неясно формулирани по начин, който не дава възможност да се определи, в какво се изразява изпълнителното деяние. При така осъщественото процедиране административният орган е нарушил и нормата на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, с оглед липсата на словесно означение на установените факти. Липсата на изискуемото от чл. 74, ал. 3 от ЗЗО описание на установените факти прави оспорената заповед немотивирана поради непосочване на фактите, които обуславят правните изводи и възприетото въз основа на тях правно основание за нейното издаване. Правилна е и констатацията на административния съд в мотивите на проверяваното решение, че порок на протокола, а оттам и на заповедта е и непосочването на нарушените задължения на изпълнителя на договора за първична извънболнична дентална помощ по сключените с него два индивидуални договора. Развитите съображения в тази насока кореспондират с правилото на чл. 312, ал. 1, т. 3 от НРД-2006 г., съгласно което задължителен реквизит на медицинския протокол е вписване на констатираните нарушения по клаузите на договора с изпълнителя на медицинска помощ. Ето защо, достигайки до краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е уважил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Русе е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а РЗОК - Русе трябва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред тази инстанция в размер на 150 лв. (видно от номерирания като лист 33 по делото договор за правна защита и съдействие). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,