Решение № 53 от 3.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 771/2008 г.

Решение № 53 от 3.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 771/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Бойка Попова Производството е по глава 33 НПК и е образувано по искане на главния прокурор на РБ, направено на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Предмет на искането е определение по чл. 304, ал. 1, т. 1 НПК (стар) от 3.11.2004 г, постановено по ч. н. д. № 260/2004 г. от О. районен съд, чиято отмяна и възобновяване на делото се предлага поради допуснати нарушения на материалния закон - основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа пред ВКС от представител на Върховната касационна прокуратура. Осъденият Х. М. М. и служебният му защитник, назначен за производството пред ВКС, изразяват становище за основателност на подаденото искане. Върховният касационен съд извърши проверката по изложените в искането на главния прокурор доводи и за да се произнесе взе предвид следното: Подаденото искане е процесуално допустимо - направено е в интерес на осъдения от главния прокурор и има за предмет влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: С определението, предмет на искането, в производство по чл. 304, ал. 1, т. 1 НПК (стар) е определено общото наказание, което осъденият Х. М. М. следва да изтърпи по девет присъди и споразумения. При усложнена от множество деяния престъпна дейност, с атакуваното определение на основание чл. 25 НК и параграф 90 от ЗИДНК, О. районен съд е съставил две съвкупности от присъди (и споразумения), както следва: а) по н. д. № 13/2003 г., н. д. № 144/2004, н. д. № 42/98 г, н. д. № 53/98 г. и н. д. № 180/99 г. и б) за присъдите, обхванати от параграф 90, по н. д. № 123/2001 г., н. д. № 136/2001 г. и н. д. № 67/2001 г., плюс присъдата, постановена по н. д. № 103/2001 г. за извършено престъпление по чл. 346 НК. При посоченото съчетание на присъди и споразумения и групиране на наказанията по тях, с определението е постановено осъденият да изтърпи общо 12 години и 3 месеца лишаване от свобода (3 години и 3 месеца по първата съвкупност и 9 години по втората). По този начин принципът за най-благоприятното съчетание на присъди и наказания при усложнената престъпна дейност в случая не е проведен докрай, доколкото вън от полезрението на съда са останали указанията, дадени в ТР № 1/2006 г. на ОСНК, че наказания по присъди, постановени или влезли в сила след 1.10.2002 г, могат да се групират с наказания по присъди в обхвата на параграф 90 при условие, че деянията принадлежат към една и съща съвкупност. В интерес на осъдения в случая е посочените указания да се приложат за наказанието от 3 години лишаване от свобода, наложено за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, извършено на 28/29.04.2001 г., предмет на присъдата по н. д. № 123/2001 г. (обхваната от параграф 90). Това престъпление е в съотношение на съвкупност с престъпленията по н. д. № 144/04, н. д. № 13/03 г. и н. д. № 103/2001 г., а най-тежкото наказание по тази съвкупност е в размер на 3 години и 3 месеца лишаване от свобода и е наложено с присъдата по н. д. № 13/03 г., която е извън обхвата на параграф 90. По този начин от общия размер на наказанията, подлежащи на отделно изтърпяване, ще отпадне наказанието от 3 години лишаване от свобода, наложено за посоченото по-горе престъпление. От друга страна, в съотношение на съвкупност с най-тежко наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода са престъпленията по н. д. № 42/98 г., н. д. № 53/98 г. и н. д. № 180/99 г. Останалите наказания по присъдите, обхванати от параграф 90 н. д. № 123/01 г., н. д. № 136/01 г. и н. д. № 67/01 г. подлежат на отделно изтърпяване. При такова съчетание в крайна сметка осъденият М. ще следва да изтърпи общо 10 години и 11 месеца лишаване от свобода, а не 12 години и 3 месеца, съгласно атакуваното определение. Ето защо то следва да бъде отменено по реда на възобновяването. При новото разглеждане на делото в процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК РС О. следва да отстрани допуснатите нарушения на параграф 90 ЗИДНК при групирането на наказанията, наложени с процесните присъди и споразумения. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд - I н. о.