Решение № 8066 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 508/2016 г.

Решение № 8066 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 508/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК Югозападен район, представляван от юрк. О., против решение № 6710/4.11.2015 г. по адм. д. № 4016/2015 г. по описа на Административен съд С.-град с молба за отмяната му като неправилно. О. З. К. К., представляван от адв. Н., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост, алтернативно, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. В тази връзка преценява становището на представителя на Върховната административна прокуратура за нейната недопустимост без опора в закона и несъобразено с предмета на правния спор. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявен от ответника по касационната жалба К. отрицателно установителен иск по чл. 292 вр. с чл. 285, ал. 1 АПК като е признал за установено по отношение на касатора, началник РДНСК Югозападен район, че заповед № ДК-02-СО-154/8.11.2007 г. на началника на Столична РДНСК не подлежи на принудително изпълнение поради изтекла към 17.02.2014 г. погасителна давност. Касационното оспорване на това решение не е отречено с изрична норма на АПК. Позоваването на чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ като основание за недопустимост на касационното оспорване няма връзка с предмета на делото, нито със съдържанието на правната норма. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд С. -град обосновано, в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че влязлата в сила заповед по чл. 225, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ не следва да се привежда в изпълнение, тъй като от датата на влизането й в сила са изминали 5 години, период в който органът по изпълнението не е извършил никакви действия по изпълнението й. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Противно на поддържаното от касатора, институтът на погасителната давност по чл. 285, ал. 1 АПК се прилага и в производствата по принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи на основание чл. 228 ЗУТ, съгласно който по въпроси, които не са уредени в тази глава /Г. двадесет и първа "Недопускане и отстраняване на незаконно строителство"/ се прилагат разпоредбите на АПК. По отношение позоваването на поканата за доброволно изпълнение от 2008 г. следва да се има предвид, че същата не обективира действие по изпълнението, изпратена е преди влизане в сила заповедта на 17.02.2009 г. и в този аспект е лишена от правна стойност. С оглед изложеното, предвид констатацията за постановяване на решението при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, на основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв, заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с дата 21.12.2015 г. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение