Решение № 155 от 9.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 720/20.04.2022 г., постановено по адм. д. 2494/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен ревизионен акт Р-16001620007645-091-001/17.06.2021 г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-16001621114909-003-001/30.06.2021 г., издадени от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 458/25.08.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, а именно в частта му на допълнително установени задължения за ДДС за периода 01.12.2014 г. 31.07.2017 г. в размер на 17 851, 17 лв. с лихви за забава в размер на 9101, 42 лв. и вноски за здравно осигуряване за 2014 г. в размер на 2102, 40 лв. и лихви в размер на 1308, 61 лв., за 2015 г. в размер на 2292, 83 лв. и лихви в размер на 1193, 68 лв., за 2016 г. в размер на 2294, 40 лв. и лихви в размер на 961, 81 лв., за 2017 г. 2275, 20 лв. и лихви в размер на 723, 07 лв., за 2018 г. в размер на 2251, 20 лв. и лихви в размер на 487, 17 лв. и за 2019 г. в размер на 2611, 20 лв. и лихви в размер на 299, 59 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна М. Тодоринов изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за адвокат. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-16001620007645-020-001/08.12.2020 г., издадена от началник на сектор Ревизии в дирекция Контрол в ТД на НАП Пловдив, е възложено извършването на ревизия на ЕТ Мартекс М. Тодоринов за определяне на задълженията му по за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. 31.12.2019 г., ДДС за периода 01.12.2014 г.- 31.12.2019 г. и за ЗО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.20114 г. 31.12-2019 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на лицето е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Установено е, че М. Тодоринов има регистриран едноличен търговец с наименование ЕТ "Мартекс М. Тодоринов". като лицето, в качеството му на търговец, е регистрирано за целите на ДДС, считано от 22.04.2002 г. За ревизирания период търговецът не е осъществявал дейност. За периода от 01.01.2013 г. 31.07.2017 г. са подавани СД по ЗДДС в срока по чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС, които са с нулеви стойности. Установено е, че М. Тодоринов е реализирал приходи от наем от отдаване на недвижими имоти на търговски дружества. Лицето е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които в приложение 4 са декларирани получените доходи от отдаването на имуществото под наем. Според декларация на ревизираното лице, наемните суми са получавани месечно. Установено е, че за данъчните периоди от 01.08.2017 г. до 31.12.2019 г. в подадените СД по ЗДДП и в дневниците за продажби са декларирани получени приходи от наем от физическото лице. Органите по приходите са приели, че М. Тодоринов получава редовен приход от отдаване под наем на имущество, в качеството му на физическо лице извън доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. Прието е, че съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС това представлява независима икономическа дейност и лицето се явява данъчнозадължено лице по смисъла на ал. 1 от същия текст, и подлежи на облагане с 20 % ставка на данъка, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Прието е, че не е налице хипотезата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, поради което данъчната основа на доставката следва да се определи по реда на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Прието е също така, че датата на данъчното събитие за изискуемост на данъка и възникването на задължение за неговото начисляване следва да е всеки календарен месец, тъй като доставката е с периодично и непрекъснато изпълнение, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗДДС, и наемът е дължим месечно по декларация на ревизираното лице. Прието е също така, че на основание чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от с. з., ревизираното лице е следвало да издаде фактура в петдневен срок от възникването на данъчното събитие и на начисли ДДС по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, като издаде данъчен документ, посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в СД по чл. 125 за този данъчен период и посочи документа в дневника за продажби са съответния данъчен период. В хода на ревизията е установено, че за ревизирания период М. Тодоринов е получил следните приходи от наем, декларирани помесечно от него в изготвени справки: - за м. 12. 2014 г. 2 844 лв., като за целите на ДДС е приета данъчна основа в размер на 2 370 лв. и ДДС 474 лв.; за 2015 г. 34 644. 90 лв. или месечно по 2 887. 07 лв., но органите по приходите са приели месечен приход от 2 844. 00 лв. (ДО 2 370. 00 лв. и ДДС 474. 00 лв.), равен на този от м. 12. 2014 г. или общ годишен доход за 2015 г. от 34 128. 00 лв.; за 2016 г. 40 619 лв. или 3 384. 91 лв., в т. ч. ДО 2 620. 83 лв. и ДДС 564. 16 лв.; - за 2017 г. 58 359. 55 лв., но считано от м. август 2017 г. М. Тодоринов е издавал за получените наеми данъчни фактури и е начислявал ДДС, който е декларирал в СД по ЗДДС. Констатирано е, че за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г. са издадени фактури на обща стойност 28 843. 92 лв., или е прието, че за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. включително, М. Тодоринов следва да начисли данък за получените от него наеми суми, които са в размер на 29 515. 63 лв. или по 702. 75 лв. ДДС месечно. За данъчни периоди 2018 и 2019 г. не са начислявани допълнителни задължения, тъй като лицето е издавало фактури и е начислило ДДС с тях. Така е формиран извод, че общият размер на начисления ДДС за ревизирания период е 17 851. 17 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че в ИС на НАП липсват данни за регистрация на М. Тодоринов като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Установено е и, че лицето няма сключени трудови договори за ревизирания период. Подадени са ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г., в които, в приложение 4 (доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество) са декларирани доходи от наем. За 2016 г. са декларирани и доходи от лихви в приложение 6 (доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ). За периода 01.01.2014 г. 31.12.2019 г. М. Тодоринов, съгласно подадена декларация обр. 7 "Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО" е внесъл дължими месечни авансови здравноосигурителни вноски върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година. В резултат на извършените процесуални действия и анализ на събраните при ревизията доказателства от органите по приходите е установен облагаем доход от доходи от наем, както следва: - за 2014 г. в размер на 30 849. 01 лв.; - за 2015 г. в размер на 36 557. 86 лв.; - за 2017 г. в размер на 52 523. 59 лв.; - за 2018 г. в размер на 46 736. 70 лв. и за 2019 г. в размер на 53 915. 13 лв. На основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, от органите по приходите е извършено годишно изравняване на осигурителния доход на задълженото лице и са определени окончателни здравноосигурителни вноски, върху разликата между облагаемия придобит от лицето доход от наем и осигурителния доход, върху който същото е направило авансови вноски. Изготвен е ревизионен доклад Р-16001620007645-092-001/21.05.2021 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16001620007645-091-001/17.06.2021 г. Ревизионният акт е потвърден с решение 458/25.08.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив. Ревизионният акт е оспорен по съдебен ред, образувано е адм.д. 2494/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. С решение 720/20.04.2022 г., постановено по адм.д. 2494/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, е отменен ревизионен акт Р-16001620007645-091-001/17.06.2021 г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-16001621114909-003-001/30.06.2021 г., издадени от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 458/25.08.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, а именно в частта му на допълнително установени задължения за ДДС за периода 01.12.2014 г. 31.07.2017 г. в размер на 17 851, 17 лв. с лихви за забава в размер на 9101, 42 лв. и вноски за здравно осигуряване за 2014 г. в размер на 2102, 40 лв. и лихви ва размер на 1308, 61 лв., за 2015 г. в размер на 2292, 83 лв. и лихви в размер на 1193, 68 лв., за 2016 г. в размер на 2294, 40 лв. и лихви в размер на 961, 81 лв., за 2017 г. 2275, 20 лв. и лихви в размер на 723, 07 лв., за 2018 г. в размер на 2251, 20 лв. и лихви в размер на 487, 17 лв. и за 2019 г. в размер на 2611, 20 лв. и лихви в размер на 299, 59 лв. Съдът е приел, че основният спорен момент е получените доходи от отдадени под наем недвижими имоти от М. Тодоринов, като физическо лице, следва ли да се облагат с ДДС, предвид обстоятелството, че ЕТ "Мартекс М. Тодоринов", собственост на последния е дерегистрирано по ЗДДС лице. Приел е, че неправилно органът по приходите е направил изводи за наличие на предпоставките на ЗДДС и по конкретно на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Приел е, че недвижимите имоти, с изключение на три имота са в съсобственост. Първият е - имот в [населено място] - вила и земя, получено по наследство; вторият е сграда в гр. Пловдив и третият е самостоятелен обект от сграда, находяща се в гр. Пловдив, които два имота са СИО, съгласно дадените писмени обяснения от съпругата на лицето. Всички останали имоти са в съсобственост с трети лица наследници, съгласно представените удостоверения за наследници, като М. Тодоринов притежава идеални части, вариращи от порядъка на 0. 17 до 0. ЗЗ ид. ч. Приел е, че плащанията на наемите са извършвани по банкова сметка, като наред с това не се оспорва и факта на авансово удържания и плащан данък от наемодателя лицето е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за процесните данъчни периоди, като в нито една от тях не са декларирани доходи от стопанска дейност на ЕТ, а само наеми по съответните приложения. Приел е, че в ревизионния доклад и в ревизионния акт липсват каквито и да било доказателства, че дружествата-наематели са начислявали ДДС и са ползвали данъчен кредит за наемите. Приел е, че имотите не са включени в предприятието на едноличния търговец, а доходите от наем са декларирани по реда на ЗДДФЛ и е платен данък върху тях. Приел е, че съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е дейността, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Приел е, че съгласно решение на Съда на Европейския съюз по дело С-180/00 и С-181/00, понятието данъчнозадължено лице се определя във връзка с понятието за икономическа дейност; според т. 36 обикновеното упражняване на правото на собственост на неговия титуляр, само по себе си, не може да бъде разглеждано като икономическа дейност. Определящо е дали лицето предприема активни действия за съответната сделка, чрез средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл. 9 § 1, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета. Приел е, че съобразно практиката на Съда на Европейския съюз по дело С 291/92, дело С-415/98, дело С-269/00, дело С-72/05 и дело С-25/03, няма пречка имотите да се използват, както за търговска /икономическа/ дейност, така и за лични нужди и, съответно, лицето преценява дали да ги включи в имуществото на своето предприятие или да ги запази за свое лично имущество. В процесния случай данъчните органи са били длъжни да установят факта на включването на имотите в имуществото на търговското предприятие. След като няма такива доказателства, то се формира изводът, че лицето е запазило всеки един от имотите, съответно частите от тях, като свое лично имущество, с което ги е изключило от системата за облагане с ДДС. В тази връзка необосновано е прието от приходната администрация, че отдаването под наем на процесните имоти не е за лични нужди, доколкото няма категорични данни, че сключените договори за наем са свързани именно с осъществяваната от едноличния търговец икономическа дейност, т. е. включването на имотите като активи в предприятието на търговеца, съответно реализирането на определени приходи и разходи, свързани с имотите, които да са били надлежно осчетоводени, но не в счетоводството на едноличния търговец, а в това на физическото лице. Приел е, че предвид, че е недоказано наличието на недеклариран облагаем доход от ревизираното лице, по отношение на същото липсват и материалноправните предпоставки за установяване на задължения по ЗЗО, предвид което оспореният акт следва да бъде отменен и в тази му част. Решението е неправилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал неправилни правни изводи. С решение 720/20.04.2022 г., постановено по адм. д. 2494/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, е отменен ревизионен акт Р-16001620007645-091-001/17.06.2021 г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-16001621114909-003-001/30.06.2021 г., издадени от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 458/25.08.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, а именно в частта му на допълнително установени задължения за ДДС за периода 01.12.2014 г. 31.07.2017 г. в размер на 17 851, 17 лв. с лихви за забава в размер на 9101, 42 лв. и вноски за здравно осигуряване за 2014 г. в размер на 2102, 40 лв. и лихви в размер на 1308, 61 лв., за 2015 г. в размер на 2292, 83 лв. и лихви в размер на 1193, 68 лв., за 2016 г. в размер на 2294, 40 лв. и лихви в размер на 961, 81 лв., за 2017 г. 2275, 20 лв. и лихви в размер на 723, 07 лв., за 2018 г. в размер на 2251, 20 лв. и лихви в размер на 487, 17 лв. и за 2019 г. в размер на 2611, 20 лв. и лихви в размер на 299, 59 лв. Спор между страните по отношение на фактите, въз основа на които са направени съответните правни изводи не съществува и тези факти правилно са установени от ревизиращите органи, а и от решаващия административен орган, от първоинстанционния съд. Установено е, че М. Тодоринов има регистриран едноличен търговец с наименование ЕТ "Мартекс М. Тодоринов". като лицето, в качеството му на търговец, е регистрирано за целите на ДДС, считано от 22.04.2002 г. За ревизирания период търговецът не е осъществявал дейност. За периода от 01.01.2013 г. 31.07.2017 г. са подавани СД по ЗДДС в срока по чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС, които са с нулеви стойности. Установено е, че М. Тодоринов е реализирал приходи от наем от отдаване на недвижими имоти на търговски дружества. Лицето е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които в приложение 4 са декларирани получените доходи от отдаването на имуществото под наем. Според декларация на ревизираното лице, наемните суми са получавани месечно. Установено е, че за данъчните периоди от 01.08.2017 г. до 31.12.2019 г. в подадените СД по ЗДДП и в дневниците за продажби са декларирани получени приходи от наем от физическото лице. Установява се, че за 2014 г. лицето е получило доходи от наем с посочени платци Дива ЕООД, Заракозметикс ООД, ЕТ Г. Кърпачев , Кика ЕООД, Вира Груп ЕООД, Надежда 2000 ЕООД, Учебен център Йес ЕООД, ЕТ А. Василева , Ранърс ЕООД, Грамофон ЕООД, Платиниум ЕООД, общо в размер на 34 130 лв. Установява се, че за 2015 г. лицето е получило доходи от наем с посочени платци Дива ЕООД, Заракозметикс ООД, ЕТ Г. Кърпачев , Кика ЕООД, Вира Груп ЕООД, Надежда 2000 ЕООД, Учебен център Йес ЕООД, ЕТ А. Василева , Ранърс ЕООД, Грамофон ЕООД, Платиниум ЕООД, общо в размер на 34 6441 90 лв. Установява се, че за 2016 г. лицето е получило доходи от наем с посочени платци Дива ЕООД, Заракозметикс ООД, ЕТ Г. Кърпачев , Кика ЕООД, Вира Груп ЕООД, Надежда 2000 ЕООД, Хелиос Парк ЕООД, Арко Студио ООД, Ранърс ЕООД, Грамофон ЕООД, Платиниум ЕООД, Миро ЕООД, Трейд Фешън ЕООД, Арена Холидейс ЕООД общо в размер на 40 619, 84 лв. Установява се, че за 2017 г. лицето е получило доходи от наем с посочени платци Дива ЕООД, Заракозметикс ООД, ЕТ Г. Кърпачев , Кика ЕООД, Вира Груп ЕООД, Надежда 2000 ЕООД, Хелиос Парк ЕООД, Арко Студио ООД, Ранърс ЕООД, Грамофон ЕООД, Стереофон ЕООД, Миро ЕООД, Миротрейд ЕООД, Арена Холидейс ЕООД, ЕТ А. Василева , Дъ Босфорос ООД, Бългериан Център ЕООД, Колорит про ЕООД общо в размер на 58 359, 55 лв. При съобразяване на тези факти, трябва да се разгледа въпросът дали лицето е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Съобразно чл. 9, параграф 1 от Директива 2006/112, Данъчнозадължено лице означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност. Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за икономическа дейност . Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност . Следва да се припомни, че макар Директивата за ДДС да очертава много широко приложно поле на ДДС, този данък се отнася единствено до дейностите с икономически характер (решение от 17 декември 2020 г., WEG Tevesstraße). В това отношение Съдът на Европейския съюз уточнява, че определена дейност може да бъде квалифицирана като икономическа по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС само, ако съответства на някоя от сделките, посочени в член 2, параграф 1 от тази директива (решение от 12 май 2016 г., Gemeente Borsele и Staatssecretaris van Financiën, C520/14). Съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, който се отнася до облагаемите сделки, с ДДС се облага по-специално възмездната доставка на услуги на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Освен това съгласно член 9, параграф 1, първа алинея от тази директива данъчнозадължено лице означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от тази дейност (решение от 2 юни 2016 г., Lajvér, C263/15). Така, на първо място, следва да се определи дали дейности като разглежданите които могат да се определят като доставки на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, се извършват възмездно, както изисква тази разпоредба. Това обстоятелство е несъмнено. В това отношение възможността една доставка на услуги да бъде квалифицирана като възмездна предполага единствено съществуване на пряка връзка между тази доставка и реално получена от данъчнозадълженото лице насрещна престация. Подобна пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя (решениe от 29 октомври 2015 г., Saudaçor, C174/14). Понятието икономическа дейност е определено в член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС като обхващащо всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии или приравнените на тях. Според практиката на Съда това определение извежда на преден план обхвата на приложното поле на понятието икономическа дейност , както и обективния характер на това понятие, в смисъл че се преценява дейността сама по себе си без значение на нейните цели и резултати. Така дадена дейност се квалифицира по принцип като икономическа , когато се осъществява редовно и срещу получавано от доставчика възнаграждение (решение от 17 декември 2020 г., WEG Tevesstraße, C449/19). Освен това, от практиката на Съда на Европейския съюз следва, че за да се определи дали дадена доставка на услуги е извършена възмездно, така че тази дейност да трябва да се квалифицира като икономическа дейност, следва да се анализират всички условия на извършването ѝ (решение от 12 май 2016 г., Gemeente Borsele и Staatssecretaris van Financiën, C520/14). Що се отнася до понятието експлоатация по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС, според постоянната съдебна практика това понятие се отнася, съгласно изискванията на принципа за неутралност на общата система на ДДС, до всички сделки без значение каква е правната им форма с които се цели получаване на постоянен доход от въпросното имущество (решения от 6 октомври 2009 г., SPÖ Landesorganisation Kärnten, C267/08). Тоест, в първия случай критерий за определянето на дейността като независима икономическа е качеството на лицето, а във втория случай, критерий е извършването на дейност редовно или по занятие срещу възнаграждение, без оглед на качеството на лицето, което я извършва или вида на самата дейност. Установено по спора е, че лицето не е извършвал по занятие някоя от сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 от Търговския закон. Няма данни същият да притежава някое от другите качества, които да определят дейността му като независима и икономическа. Остава да се прецени наличието на втория критерий за определяне на дейността като независима и икономическа, а именно дали е осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение или дали представлява експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. И двете предложения на чл. 3, ал. 2, изречение 2 от ЗДДС не включват инцидентно извършване на дейност. Отдаването под наем на материално имущество трябва да се счита за "експлоатация" на такова имущество по смисъла на чл. 3, ал. 2, изречение второ, предложение второ от ЗДДС. Съответно отдаването на материално имущество под наем представлява експлоатация на това имущество, което трябва да бъде класифицирано като "икономическа дейност" по смисъла на чл. 3, ал. 2, изречение 2 от ЗДДС, ако то се извършва с цел получаване на редовен приход от него. Органите по приходите, които трябва да се произнесат с решение по този въпрос, трябва да оценят всички конкретни обстоятелства по дадения случай, за да определят дали целта на въпросната дейност, в настоящия случай използването на имущество под формата на отдаване под наем, е с цел получаване на редовни приходи, което са сторили. По този въпрос, както е очевидно от чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, сами по себе си целта или резултатите на дейността са ирелевантни за целите на определянето на обхвата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Един от факторите на основата, на които органите по приходите трябва да преценят, дали данъчнозадълженото лице е отдавало под наем материалното имущество за целите на неговата икономическа дейност, е естеството на въпросното материално имущество. Този критерий трябва също така да позволи да бъде определено, дали лицето е използвало имуществото по такъв начин, че неговата дейност да бъде сметната за "икономическа дейност" по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Фактът, че имуществото е подходящо само за икономическо използване, по принцип би бил достатъчен за установяването на това, че собственикът му го използва за целите на неговата икономическа дейност, а следователно - с цел получаване на редовни приходи. От друга страна, ако поради характера си имуществото може да бъде използвано както за икономически цели, така и за лични нужди, трябва да се разгледат всички обстоятелства, при които то е било използвано, за да се определи, дали то действително е било използвано с цел получаване на редовен приход. В последния случай, сравняването на обстоятелствата, при които съответното лице действително използва имуществото, с обстоятелствата, при които обичайно се извършва съответната икономическа дейност, може да бъде един от начините за проверка, дали съответната дейност се извършва с цел получаване на редовни приходи. Въпреки че критериите, основани на резултатите от въпросната дейност, не могат сами по себе си да позволят да бъде определено, дали дейността се извършва с цел получаване на редовни приходи, действителната продължителност на срока на отдаване под наем на имуществото, броят на клиентите и размерът на постъпленията също така представляват фактори, които, като съставляват част от обстоятелствата по случая, разглеждан като цяло, могат да бъдат взети предвид заедно с другите фактори при разглеждането на този въпрос (решение на съда на ЕО от 26.09.1996 г. по дело C-230/94, четвърто отделение. Renate Enkler срещу Finanzamt Homburg). В процесния случай материалното имущество, което е отдавано под наем са недвижими имоти, които не представляват жилищни помещения. Съдът като взе предвид срока на отдаване под наем на имуществото, размерът на постъпленията от отдаването под наем намира, че лицето е извършвало независима икономическа дейност. Доколкото понятието независима икономическа дейност е определящо за идентификацията на лицата като данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, то в случая М. Тодоринов е именно такова лице. Неправилно счита, че отдаването под наем на недвижим имот се разглеждат като извършена от него независима икономическа дейност в качеството му на едноличен търговец ЕТ "Мартекс М. Тодоринов". Обратно на това твърдение в ревизионното производство е установено, че жалбоподателят като физическо лице, независимо дали има качеството на търговец или не, но при всички положения извън това качество, е извършвал икономическа дейност, представляваща отдаване под наем на недвижими имоти. По тази причина, не е нужно да са налице доказателства, че сумите от наема са включени в активите на едноличния търговец, или че са използвани за осъществяваната от този търговец дейност. Не е нужно и те да са отразени в счетоводството на търговеца, именно защото тези имоти не са част от имуществото на едноличния търговец. Фактът, че лицето има качеството и на едноличен търговец по смисъла на Търговския закон за процесния случай има отношение единствено към необходимостта от регистрация по ЗДДС. Независимо от различните качества, които има лицето, става въпрос за едно и също физическо лице, поради това не само, че не е необходимо, но и е невъзможно едно и също лице два пъти да бъде регистрирано по ЗДДС. Обстоятелството, че лицето е регистрирано като едноличен търговец, освен изложеното до тук, няма никакво друго отношение към процесния спор, в т.ч. и към спора дали процесните доходи от наем представляват независима икономическа дейност. М. Тодоринов е притежавал недвижими имоти, някои от тях в режим на СИО. Никой от двамата съпрузи не е извършвал тази дейност от името на регистриран по съответния ред едноличен търговец, поради което в случая не може да намери приложение тълкувателно решение 2/27.12.2001 година на ОСГК на ВКС. Отдаването под наем е действие по използване на материална собственост, с цел получаване на приходи от нея (по смисъла на чл. 3, ал. 2 предложение второ от ЗДДС) и при това имат траен характер предвид времето, през което са извършени, както и предвид общото голямо количество недвижими имоти, които лицето е придобило, което обосновава извода, че тези имоти не служат за задоволяване на личните и семейни жилищни нужди. Става въпрос за продължителен период от време, през който са били извършвани действия по отдаване под наем на недвижими имоти, затова тази дейност попада в обхвата на понятието независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Правилно, на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, от органите по приходите са извършили годишно изравняване на осигурителния доход на задълженото лице и са определени окончателни здравноосигурителни вноски, върху разликата между облагаемия придобит от лицето доход от наем и осигурителния доход, върху който същото е направило авансови вноски. Съобразно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да: 1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване; 2. подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, в размер на 3805, 24 лв., както и държавна такса в размер на 366, 03 лв. При съобразяване на направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение