Решение № 12207 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7045/2017 г.

Решение № 12207 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7045/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 237 във вр. с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на началника на МП "В. З.", чрез процесуалния му представител юрк. Тодорова, за отмяна на влязло в сила решение № 12368 от 19.11.2015 г. по адм. д. № 6961/2015 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменено решение № 981 от 29.04.2015 г., постановено по адм. д. № 2839/2014 г. по описа на Административен съд - В. и вместо него е отменено решение изх. № 32-51731/27.05.2014 г. към ЕАД № 11BG002002H0061393/28072011, издадено от началника на МП "В. З.", потвърдено с решение № 3287426/1.08.2014 г. на началника на М. В. В съдебно заседание страните редовно призовани, не се представляват. Ответникът - "Стил БГ" ЕООД, гр. В., не е взел становище по молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди исканията на молителя по делото и намира следното: Процесното искане за отмяна на влязло в сила решение № 12368 от 19.11.2015 г. по адм. д. № 6961/2015 г. на Върховния административен съд, второ отделение е процесуално допустимо, тъй като молбата е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Предмет на делото е декларирана с ЕАД 11BG002002H0061393/28072011 стока от "мрежа от фибростъкло", за която съдът е приел, че е с произход от Китай, но въведените с Регламент № 792/2011 г. антидъмпингови мерки са неприложими към същия внос, тъй като той е осъществен преди започване на разследване на антидъмпинговия внос от вида на процесните от Малайзия. В процесната молба подробно се излагат съображения, че след влизане на решението в сила, страната е узнала за определение от 15.11.2016 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-222/2016 г. с предмет преюдициално запитване касаещо вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход Китайска народна република. С това определение съдът приема, че наложеното с чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение № 791/2011 г. антидъмпингово мито се прилага за вноса на такива продукти, без значение от коя страна са изпратени, като от съществено значение е същите да бъдат с произход от Китайската народа република. По тези съображения молителят намира, че са налице условията на чл. 239, т. 1 от АПК и моли настоящият състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, второ отделение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Така визираното обстоятелство не попада в обхвата на чл. 239, т. 1 от АПК. Производството по реда на чл. 239 от АПК е извънинстанционен способ за отмяна на неправилни решения и определения на основанията, посочени изчерпателно в шестте точки на разпоредбата. Съдът намира, че в процесното искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 6961/2015 г. по описа на Върховния административен съд, няма основание за прилагане на хипотезите, отразени в чл. 239, т. 1 от АПК. Разпоредбата предвижда, че на отмяна подлежат съдебните актове, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С новото обстоятелство трябва да се установяват факти от съществено значение за решаването на правния спор, осъществили се до решаването на делото и които не са могли да бъдат известни на страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за спора. В конкретния случая, страната не сочи такива обстоятелства, нито определението на Съда на Европейския съюз, може да бъде разгледано, като ново писмено доказателство. На първо място съдебният акт е постановен почти година от постановяването на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Определението на Съда на Европейския съюз, не може да се разглежда и като основание по чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като в посочения кодекс не съществува правно основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, в случаите, когато след постановяването му е издадено решение на Съда на Европейския съюз, в което е дадено друго тълкуване на материална разпоредба, различно от тълкуването, дадено във вече влязлото в сила съдебно решение. За разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 от ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Подобно разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практиката на СЕС, създадена по реда на чл. 267 от ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Константна е в тази насока практиката на Върховния административен съд по аналогични искания за отмяна, като са постановени решение № 10615 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 9075/2016 г. на петчленен състав на ВАС, първа колегия; решение № 2316 от 23.02.2017 г. по адм. д. № 14390/2016 г. на петчленен състав на ВАС, първа колегия; решение № 1906 от 15.02.2017 г., постановено по адм. д. № 14391/2016 г. на петчленен състав на ВАС, първа колегия и др. С оглед на изложеното и в съответствие с трайно установената съдебна практика по прилагане на нормите на чл. 239 и сл. от АПК, следва да се приеме, че определението на СЕС от 15.11.2016 г. по дело № С-222/2016 г. не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, доколкото постановяването му следва по време решението, чиято отмяна се иска. Следва да се отбележи, че при положена добра грижа, страните са могли да поискат от съда да направи преюдициално запитване по чл. 267 от ДФЕС по време на висящността на спора, ако са считали че определението на СЕС би имало значение за правилното решаване на съдебното производство. Такова процесуално действие обаче не е било извършено и искане в тази насока не е било правено. По изложените съображения искането на началника на МП "В. З." за отмяна на решение № 12368 от 19.11.2015 г. по адм. д. № 6961/2015 г. на Върховния административен съд, второ отделение, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,