Решение № 12926 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Националния осигурителен институт София, против решение 938/23.04.2025 г., постановено по адм. д. 116/2025 г. по описа на Административен съд Кърджали. С касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост, респективно неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение при административното обжалване на Разпореждане 083-00-444-3/02.10.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали не представляват имуществени вреди, тъй като адвокатската защита не е задължителна, а личен избор. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба С. М. М. от [населено място], общ. Кирково, редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалният представител оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Кърджали е било образувано по искова молба на С. М. М. срещу Националния осигурителен институт София за обезщетение в размер на 500 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени при административното обжалване на Разпореждане 083-00-444-3/02.10.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Кърджали. С първоинстанционното решение съдът е уважил иска и е осъдил НОИ да заплати на ищцата сумата от 500 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото. Съдът е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт с окончателно Решение 310/04.02.2025 г., постановено по адм. д. 504/2024 г. на Административен съд - Кърджали, е отменено Решение 2153-08-291/08.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него Разпореждане 083-00-444-3/02.10.2024 г. Установено е, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение от 500 лв. за защита при административното оспорване на разпореждането, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.10.2024 г., поради което тази сума представлява пряка имуществена вреда, настъпила в резултат на издадения и впоследствие отменен незаконосъобразен административен акт. Така постановеното решение е правилно. Издаденото разпореждане е административен акт на орган, осъществяващ административна дейност по чл. 54ж от КСО. Оспорването по административен ред е задължителна фаза на производството по чл. 117 КСО. Незаконосъобразността на разпореждането е установена с влязло в сила съдебно решение. Заплатеното адвокатско възнаграждение представлява разход, който ищцата не би извършила, ако не беше издаден незаконосъобразният акт. То води до намаляване на имуществото и е в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Неоснователно е възражението на касатора, че адвокатската защита била личен избор и не следвало да се квалифицира като вреда. Правото на гражданите да защитават правата си с помощта на адвокат, включително и в административното производство, е конституционно гарантирано право по чл. 56 от Конституцията на Република България. Издаването на незаконосъобразния акт е мотивирало потърпевшата да се обърне към правен специалист, поради което заплатеният хонорар е пряка последица от увреждането. Не може да се приеме и позоваването на чл. 120, ал. 2 от КСО, тъй като тази разпоредба е обявена за противоконституционна с РКС 6/2025 г., публикувано в ДВ, бр. 48/13.06.2025 г., и не може да намери приложение при разрешаване на спора. Заплатеният адвокатски хонорар в размер на 500 лв. е в минималния размер по Наредба 1/09.07.2004 г., поради което възражението за неговата прекомерност е неоснователно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: налице е незаконосъобразен административен акт, вреда, изразяваща се в заплатеното адвокатско възнаграждение и причинна връзка между тях. В случая е установено по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие пред административния орган е представен по делото и в него е вписано възнаграждение в размер на 500 лева, които са били заплатени в брой. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда - намаление на имуществото на засегнатото лице Възражението на касатора относно размера на адвокатското възнаграждение за касационното производство е неоснователно. Заплатеният адвокатски хонорар в размер на 500 лв. е съобразен с Наредба 1 от 9 юли за минималните адвокатски възнаграждения, които показват обичайно заплащаното възнаграждение при подобен род адвокатска работа. Поради изложеното решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На ищцата се дължат разноски за касационното производство в размер на 500 лв. На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,