Решение № 7815 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4313/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от „МПИ“ АД, със седалище с. Московец, община Карлово, чрез процесуалния му представител адвокат И. Христова, срещу решение № 1463/9.02.2026 г., постановено по адм. дело № 796/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив /АС-Пловдив/, 11-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора – за уважаване на жалбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на деловодни разноски в първоинстанционното и касационното производство. Ответникът – заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3, Фондът/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Колева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и прави искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Пловдив е образувано по жалбата на „МПИ“ АД срещу заповед № 03-РД/6503 от 17.12.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за одобряване на заявление за окончателно плащане по мярка „Инвестиции в предприятия“ от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019г. - 2023 г., в частта й по раздел ІІ, с която на дружеството е отказано частично изплащане на разходи в общ размер на 291 596.90 лв., от които: инвестиционни разходи за СМР - в размер на 167 443.90 лв.; инвестиционни разходи за оборудване – в размер на 65 153 лв.; разходи за консултантски услуги – в размер на 59 000 лв. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт и е изслушана съдебно-техническа експертиза. Въз основа съвкупната преценка на данните от приобщените доказателства, административният съд приема за установени следните, възприети от касационната инстанция, релевантни за правния спор факти: На 28.06.2021 г. между „МПИ“ АД и ДФЗ е сключен договор № 84/28.06.2021 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по горепосочената мярка за закупуване на нови машини и оборудване, изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/, във връзка с преустройство на съществуващи сгради с идентификатори 37277.916.332.1, 37277.916.332.4 и 37277.916.332.5 по кадастралната карта на гр. Клисура, и за извършване на общи разходи за управление на проекта – за консултантски услуги. За изпълнител на предвидените СМР, при спазване на чл. 56, ал. 3, т. 3 от Наредба № 6/26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. /Наредбата/, чрез подбор между три съпоставими независими оферти, е избрано „Гандър“ ЕООД. С него е сключен договор за възлагане на строителство от 18.02.2021 г., неразделна част –от който е количествено-стойностната сметка /КСС/ - Приложение № 1. След сключване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, с писмо от 20.06.2022г., изпълнителният директор на „МПИ“ АД уведомява ДФЗ за избран при идентични на досегашните условия и цени нов изпълнител на СМР, поради отказ на „Гандър“ ЕООД да изпълни заложените в проекта СМР, като прилага уведомително писмо от това дружество от 31.01.2022г., както и подписан нов договор от 27.04.2022 г. със „СК Италинженеринг“ ЕООД. С писмо от 12.07.2022 г. бенефициентът представя допълнително поискани от Фонда писмени доказателства, основното от които е КСС към сключения договор за строителство от 27.04.2022 г. Исканата замяна на изпълнителя на предвидените СМР е уважена от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, който с писмо от 13.07.2022 г., уведомява „МПИ“ АД, че одобрява „СК Италинженеринг“ ЕООД за изпълнител по одобрения инвестиционен проект. В хода на изпълнение на административния договор, през периода м. май 2023 г. - м. август 2023 г., бенефициентът подава до Фонда четири молби за удължаване срока за извършване на заложените в него дейности с два месеца – до 30.08.2023 г, по които е постановен отказ. Междувременно, „МПИ“ АД и „СК Италинженеринг“ ЕООД съставят Протокол образец 19/28.06.2023 г. за отчитане и приемане на изпълнените СМР по вид, количество и стойност, чиято обща крайна цена с включен ДДС е 1 035 266.87 лв. На 04.09.2023 г. е изготвен и Протокол образец 15 - Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, след което е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 85/14.11.2023 г. Заявлението за окончателно плащане по мярка „Инвестиции в предприятия,“ за обща сума 1 065 023.09 лв., е подадено от бенефициента до Фонда на 08.09.2023 г., като във връзка с него е направена проверка на място, резултатите от която са обективирани в Доклад от 10.10.2023 г., изготвен в табличен вид за съответствие на: изпълнените СМР с одобрените такива по проекта, доставените и машини, съоръжения и оборудване; проверените документи за заявените за плащане разходи и дейности. Въз основа на констатациите в доклада е издадена и атакуваната пред първоинстанционния съд заповед № 03-РД/6503 от 17.12.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с която е одобрена окончателната стойност на безвъзмездната финансова помощ в размер на 879 087.08 лв. В раздел втори от административния акт е отказано изплащане на разходи в размер на 291 596.90 лв. по три пера: първото е за недопустимите за подпомагане разходи за СМР – в размер на 167 443.90 лева; второто е за окончателно плащане в размер на 65 153 лв. за закупено оборудване от „Томика Метал“ АД по фактура от 04.09.2023 г. и третото е за заплатените с фактура от същата дата консултантски услуги по договор от 22.01.2021г. в размер на 59 000 лв.. Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че посочените две фактури са издадени и по тях е извършено плащане от страна на бенефициента след крайния срок на административния договор, но преди подаване на заявлението за окончателно плащане. При тези факти и след обсъждане на приетото по делото заключение на съдебно - техническа експертиза, административният съд приема, че е налице несъответствие между предвидените и подробно отразени по вид, количество и стойност СМР в КСС към административния договор, с описаните такива в съставения Протокол образец № 19. Според съда са изцяло ирелевантни посочените в експертизата причини за неизпълнение на дейностите, предвид обстоятелството, че бенефициентът не е поискал и Фондът не е одобрил нова КСС с различни СМР. Според решаващите правни изводи на административния съд, налице е хипотезата на чл. 64, ал. 7, т. 3 от Наредба № 6/2018 г., съгласно която ДФЗ отказва цялостно или частично плащане, когато след извършен анализ установи както фактическо, така и документално несъответствие между одобрената и реално извършената инвестиция. АС - Пловдив напълно споделя и констатациите на заместник-изпълнителния директор за недопустимост на направените разходи за окончателно плащане на доставени машини и за предоставени консултантски услуги, предвид факта, че фактурите за тях са издадени след крайния срок за изпълнение на договора – 30.06.2023 г. По тези лаконични правни съображения, приема постановения отказ за изплащане на разходи в общ размер на 291 596.90 лв. за законосъобразен и отхвърля оспорването на „МПИ“ АД, като неоснователно. Решението е неправилно. Същото е постановено след изясняване на спора от фактическа страна, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. От доказателствената съвкупност по делото се установява, че сключеният договор за предоставяне на безвъзмездна финансово помощ предвижда изпълнение на СМР по преустройство на процесните сгради, част от винарска изба „Копса“. Те са възложени с договор за строителство между бенефициента и изпълнителя - „Гандър“ ЕООД, неразделна част от който е КСС по Приложение № 1, включващо трите сгради и представено в таблица с пет колони за вида на СМР със заложена единица мярка, количество, единична цена и стойност за всяка позиция, като общата крайна цена с включен ДДС е определена на 1 004 286.71 лв. Приложена към заявлението за подпомагане, тази КСС е предмет на извършени от служителите на ДФЗ административни проверки, проверки на място и преценка, на основание чл. 57 от Наредба № 6/2018 г., за допустимост на проектното предложение и финансова оценка на бизнес плана, като след успешното им преминаване става неразделна част и от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Подзаконовият нормативен акт урежда възможност за последващо изменение на административния договор, но задължава бенефициента, ползвател на финансовата помощ, да подаде до ДФЗ искане за това, с приложени към него доказателства, въз основа на които Фондът да прецени допустимостта му. В настоящия случай „МПИ“ АД е упражнило правото си да поиска изменение на административния договор, изразяващо се в промяна на изпълнителя на строителните работи, видно от писмо от 20.06.2022 г. от изпълнителния директор на дружеството до ДФЗ. С него той уведомява Фонда за избран нов изпълнител на СМР - „СК Италинженеринг“ ЕООД, с който на 27.04.2022 г. е сключен договор при същите условия и цени, неразделна част от което писмо е офертата на изпълнителя и Количествено-стойностна сметка към нея. При съпоставката й с КСС, приложена към офертата на първоначално избрания строител - „Гандър“ ЕООД, се установява идентичност на всички елементи от петте колони от таблицата в КСС, които формират и еднаква крайна обща цена - в размер на 1 004 286.70 лв. Идентичността между двете КСС се потвърждава и от изготвената от вещото лице по допусната СТЕ сравнителна таблица между количествено-стойностните сметки към договорите за строителство с „Гандър“ ЕООД и „СК Италинжеренинг“ ЕООД, данните от които са нанесени в колони от 4 до 9 от нея. Видно от доказателствата по делото, поисканата замяна е одобрена от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ с писмо от 03.07.2022 г., с условието, че ще се извършат същите СМР по одобрения вече инвестиционен проект. При тази фактическа установеност, изцяло необоснована и в несъответствие с доказателствата по делото е констатацията на съда, че с молбата за замяна на изпълнителя на строителните дейности е представена нова КСС, имаща за цел сключване на анекс към административния договор, в която се предлага отпадане на една част от първоначално предвидените СМР, като излишни, и промяна на друга част от дейностите, като технологично и функционално неподходящи. Противно на констатациите на първостепенния съд, настоящият състав счита, че съгласно експертното заключение, извършените СМР в сграда с идентификатор 37277.916.332.5 - Производствена сграда- Винарна, принципно отговарят на поетите задължения по договора. С незначителни отклонения /напр. при изработването на метален парапет; вътрешна варова мазилка по стени; окачен таван с гипсокартон и др./, изпълнените каличества СМР съответстват на КСС, представена с искането за смяна на строителя. Вещото лице е категорично, че като видове работи, необходими за реализацията на инвестицията, всички изпълени дейности са в съответствие с намеренията по административния договор и одобрените проекти. При това, вещото лице изрично е пояснило, че ако под "частично изпълнение" се има предвид на места изпълнените по- малки или по- големи количества от заявените количества работи, то това се дължи на неточната първоначална информация при изготвяне на КСС към административния договор, а след това и на реалното измерване на място на даденостите на обекта. Натрупването на грешки от първоначалното изчисляване на площи и предвиждане на бройки елементи в одобрените проекти с КСС по тях, при повторното им определяне от новия строител, довежда до разминаване между точните площи и бройки елементи при строителството. Според експертното заключение, в протокола обр.19 са вписани реалните параметри на изпълнение, отчетени от строителя след завършване на всеки вид СМР, което дава основание в данните от проверката на място от ДФЗ някои позиции да бъдат възприети като "неизпълнени в съответствие с одобрения проект". При тези констатции на вещото лице, които необосновано не са кредитирани от административния съд, се налага извода, че не е налице "частично изпълнение" на работите, както е приел решаващият орган, а впоследствие и първостепенният съд, а само несъществени разлики в числата, установени от неоспореното заключение на вещото лице. Административният съд превратно е интрерпретирал експертното заключение и необосновано не го е кредитирал, включително що се отнася до дадените обяснения от експерта при приемане на заключението му. Въз основа на това е формирал необоснования извод, че "има сключен анекс за смяна на изпълнителя на СМР по одобрения инвестиционен проект, но не и на самите одобрени от ДФЗ СМР, съгласно одобрената към сключения договор КСС". При установеното фактическо и документално съответствие между одобрената и реално извършена инвестиция, първоинстанционният съд необосновано и незаконосъобразно, е приел оспорения административен акт в оспорената му част за законосъобразен. Административният орган не е установил наличието на предпоставките на чл.64, ал.7, т.3 Наредба № 6/ 26.10.2018г., не е налице констатиранотофактическо и документално несъответствие между одобрената и реално извършената инвестиция. Реално извършените СМР съответстват на тези по одобрената КСС по сключения между страните договор. Основателни са и релевираните в касационната жалба доводи за противоречие на обжалваното решение с пряко приложимото законодателство на Европейския съюз и по специално с чл. 53 и чл.54, §1 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/1149 на Комисията от 15 април 2016 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на националните програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор и за изменение на Регламент (ЕО) № 555/2008 на Комисията. Визираната разпоредба на чл.53, озаглавена „Промени в операциите на бенефициерите“, предоставя право на държавите членки да определят правила по отношение на промени в операциите, заявени от бенефициерите и одобрени от компетентните органи. В параграф първи от разпоредбата е регламентирано правото на бенефициера да представи промени в първоначално одобрената операция, които надлежно да обоснове и да съобщи в рамките на определените от националните органи срокове и които да бъдат одобрени. Съгласно чл.54, §1 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/1149, "независимо от член 49 помощта се изплаща, след като бъде установено, че цялостната операция или всички отделни действия, които са част от цялостната операция, обхваната от заявлението за подпомагане — съгласно избора на държавата членка за управление на съответната мярка за подпомагане, са изцяло изпълнени и подложени на административни проверки и, когато е приложимо, проверки на място в съответствие с глава IV, раздел 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1150. Съдържанието на процесния административен акт и на атакуваното съдебно решение в относимите им части, както и противоречието на установените факти с дължимата съобразно критериите по чл. 54, § 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 2016/1149 г. оценка на изпълнението, налагат извод за незаконосъобразност на преценката на органа относно отказаната финансова помощ в размер на инвестиционни разходи за СМР в размер на 167 443.90 лв., а оттам и за неправилност на атакуваното съдебно решение в тази негова част. Неправилно е решението и в останалата му част, а именно- в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата и срещу отказаните в заповедта плащания за инвестиционни разходи за оборудване – в размер на 65 153 лв. и разходи за консултантски услуги – в размер на 59 000 лв. Първостепенният съд бланкетно е възпроизвел в съдебния акт мотива на заместник-изпълнителния директор за недопустимостта на тези разходи, поради издаване на фактурите след приключване срока на изпълнение на дейностите, без обаче да извърши собствена преценка доколко той кореспондира с данните от приобщените по делото доказателства, в това число със сключените договори с двамата изпълнители на доставката и услугата, както и с констатациите на експертите от техническия инспекторат на ДФЗ в доклада от извършената проверка на място, след подаване от бенефициента на заявлението за окончателно плащане. Видно от приобщения към доказателствената съвкупност по делото предварителен договор № 8/15.02.2021 г., „МПИ“ АД е възложило на „Томика-метал“ АД извършването на доставка на съоръжения за винарната, заплащането на които ще се извършва по предвидена в него схема за размера на сумите и сроковете. Доставката на напълно комплектованото и с уговореното качество оборудване се установява с изготвяне и подписване на приемо-предавателен протокол, а договореният между страните 36 месечен гаранционен срок започва да тече от датата на протокола за успешно извършени 72-часови проби на съоръженията. Не се спори между страните по делото, че договорът е изпълнен, което се установява от приложения към административната преписка предавателно – приемен протокол № 7702 за готова продукция от 05.06.2023 г. и към същата дата са изплатени 90% от договореното възнаграждение. Плащането на последните 10 % от дължимото на изпълнителя възнаграждение, определено от експертите на дирекция „ТИ“ на ДФЗ, като балансово, е направено след успешното приключване на 72-часовите проби, проведени в периода 21.08.2023 г. - 24.08.2023 г., от който момент е започнало течението на гаранционния срок и преди подаване на заявлението за окончателно плащане, придружено с прилагане на всички документи за надлежното изпълнение на договора за доставка, поради което незаконосъобразно административният орган е счел крайната /балансова/ сума от 65 153 лева по фактура от 25.08.2023 г. за недопустим разход и е отказал плащане по него. По отношение на отказаното плащане в пълен размер на разходите за консултантски услуги, административният орган и първоинстанционният съд не са взели предвид цялостния предмет на договора, сключен на 22.01.2021 г. между „МПИ“ АД и „Фючърс Позитив Консулт“ ЕООД, съгласно който изпълнителят се задължава да извърши консултантски услуги, свързани не само с кандидатстването и изпълнението на проекта по мярката „Инвестиции в предприятия“, но и с отчитането на дейностите по договора за безвъзмездно финансово подпомагане. Договореният срок за последното плащане на изпълнителя е 10 дни след изпълнение на инвестицията и подготовката на документите за изплащане на субсидията по одобрения проект. Фактурата за плащане на сумата по консултантския договор от 59 000 лв. е издадена на 04.09.2023 г. и е след изготвянето от страна на „МПИ“ АД на заявлението за окончателно плащане, тъй като към този момент е приключено изпълнението му, които обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на преценката на органа, че е налице недопустим разход, а оттам и за неправилност на атакувания съдебен акт. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното решение е неправилно в неговата цялост и следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, след отмяната на обжалваното решение, спорът да бъде решен по същество, при което оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката върната на административния орган за ново произнасяне по заявката за окончателно плащане, подадена от касатора, при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени от настоящата касационна инстанция. При този изход на спора, своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски по приложен списък се явява основателно. На същия следва да бъдат заплатени сумите, както следва: претендираните държавните такси за двете съдебни производства, за всяко от които по 1193 евро, или общо сумата 2 386 евро за заплатени държавни такси, както и сумата 577.74 евро заплатено възнаграждение за вещо лице по СТЕ. Не е заявена претенция за адвокатско възнаграждение за осъществена защита пред касационната инстанция. Претенция за присъждане на сумата 16 000 лв. / 8 180.37 евро за адвокатска защита е заявена пред първата инстанция. Съдът отчита своевременно направеното от процесуалния представител на ДФЗ, в депозираната пред административния съд на 17.09.2025 г. молба-становище, възражение за прекомерност на претендираните разноски за платено адвокатско възнаграждение при действието на чл.78, ал.5 ГПК в относимата редакция на ДВ, бр.55/2025г. към края на устните състезания пред първата инстанция, но намира, че същите не следва да бъдат намалявани, тъй като сумата кореспондира на фактическата и правна сложност на делото и на обема на осъщественото процесуално представителство пред две съдебни инстанции. Предвид това, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на „МПИ“ АД сумата от общо 11 143.74 евро- разноски пред двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,