Решение № 1288 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11981/2017 г.

ВАСПетчленен състав30.01.2018 г.докладчик Весела Андонова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9320 от 13.07.2017 г. постановено по адм. дело № 13243 по описа за 2015 г. на Върховен административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА Л. П. Л. от гр. В. да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1288 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11981/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 225 във с чл. 208 - чл. 224 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. П. Л. от гр. В., срещу решение № 9320 от 13.07.2017 г., постановено по адм. дело № 13243/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение - като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Министър на правосъдието изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски за тази инстанция. Направено е възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея съгласно чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство решение № 9320 от 13.07.2017 г., постановено по адм. дело № 13243/2015 г. по описа на Върховния административен съд, е отхвърлена жалбата на Л. П. Л. срещу заповед № ЧР-05-195/8.09.2015 г. на Министъра на правосъдието и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателката е назначена в пробационна служба (ПС) В. към сектор "Пробация" I категория при Областна служба "Изпълнение на наказанията" (ОСИН) - В. - I категория след провеждане на конкурс обявен със заповед № ЧР-05-152/25.03.2015 г. на заместник министър на правосъдието, като класирана на първо място за длъжността "инспектор V -та степен", категория Г-инспектор в посочената служба. Със заповед № ЧР-05-349/16.10.2014 г. на заместник министър е утвърдено длъжностно разписание в сила от 16.10.2014 г., като от приложеното длъжностно разписание е установено, че в ОСИН В. са предвидени общо 66 щатни бройки, от които в сектор "Пробация" са предвидени общо 23 щатни бройки, от които за 1 старши инспектор и 2 за инспектор V-III степен; а в ПС - звена В., Д. и Провадия, съответно 12 бройки за длъжността инспектор V-III степен за В. и по 2 за тази длъжност в останалите две звена, 2 бр. за младши инспектор във В. и по 1 за тази длъжност в Д. и Провадия. Със заповед № ЛС-04.1805./17.11.2014 г. министърът на правосъдието възлага на заместник министъра да осъществява следните му правомощията: да издава класификатор на длъжностите в системата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), да определя структурата и щатовете, да създава и закрива структурни служби в рамките на утвърдения бюджет и числен състав на посочената дирекция и териториалните й служби, да определя длъжностите и категориите на служителите. Със заповед № ЧР -05-137/24.07.2015 г. така упълномощеният заместник министър утвърждава структурата и щатната численост на ГДИН като за ОСИН В. са предвидени 60 щатни бройки. Със заповед № ЧР-05-139/24.07.2015 г. заместник министъра утвърждава ново длъжностно разписание в сила от 27.07.2015 г., като от приложеното такова е установено, че общата численост на ОСИН В. е определена на 60 щатни бройки, от които за от които в сектор "Пробация" са предвидени общо 22 щатни бройки, от които, за старши инспектор и 2 за инспектор V-III степен; а в ПС - звена В., Д. и Провадия, съответно 11 бройки за длъжността инспектор V-III степен за В. и по 2 за тази длъжност в останалите две звена, 2 бр. за младши инспектор във В. и по 1 за тази длъжност в Д. и Провадия. При съпоставката на посочените две длъжностни разписания е установено, че броят на служителите в ОСИН В. е намален общо с 6 щатни бройки, като една от съкратените бройки е за длъжността инспектор V-III степен в ПС - звено В., при запазена щатна численост на останалите звена. Със заповед № Л-4906/3/6.08.2015 г. ВПД Главния директор на ГДИН на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС и утвърденото със заповед № ЧР-05-139/24.07.2015 г. на заместник - министъра е разпоредено да се пристъпи към процедура по извършване на подбор на служителите в ПС - В., определени са поименно членовете на комисията която да го извърши въз основа на показателите, включени н критериите за оценка на служителите в процедурата за подбор - Приложение № 1 - образование - квалификационната степен в професионалната област, свързана с изпълнението на заеманата от служителя длъжност, допълнителна квалификация, професионален опит, свързан със заеманата длъжност и последната атестационна оценка. Разпоредено е при еднакъв брой точки получени при оценка по посочените критерии класирането да се извърши по следните допълнителни критерии: общо прослужено време в ГДИ; по-висока атестационна оценка; дисциплинарно минало и на последно място тежко семейно или материално положение или здравно състояние. От протокол № 3947/7.08.2015 г. е установено, че комисията, определена по посочената по-горе заповед е извършила подбора между 12-те служители, заемащи длъжността инспектор V-III степен в ПС - В.. От съдържанието на същия е установено, че Л. е получила най малък брой точки - общо 5, от които 4 за образователна степен бакалавър (т. 1.1.2 от формуляра за оценка), 0 точки за допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност, 1 точка за професионален опит (т. 1.3.5.) и 0 точки за последна атестационна оценка на служителя. Представени са доказателства, че Л. има завършено висше образование, степен бакалавър, специалност психология и криминология в Университета в Ливърпул. Представеното удостоверение с рег. № 4937/28.11.2013 г. от Института по психология към МВР е установено, че Л. е завършила успешно учебен стаж с продължителност 120 часа в рамките на от 23 календарни дни, което съгласно посочените в т. III от заповед № Л-4906/3/6.08.2015 г. на ВПД Главния директор на ГДИН не попада в категорията на допълнителни квалификации, даващи точки. От протокол за връчване на покана от главния директор на ГДИН на служители от ОСИН В. с вх. № 4198/20.08.2015 г. е установено, че на 20.08.2015 г. по повод покана с рег. № 4198/19.08.2015 г. на ОСИН -В., (рег. № 8385/2015 г. по описа на МП) пред служители В ОСИН В. Л. е отказала да заеме предложението за преназначавана на същата длъжност в звено В. Т.. По делото е приет документ, представен от ответника озаглавен "сведение за състоянието на персонала в затвор, ПД и ОСИН към 14.08.2015 г." с рег. № 8397/14.08.2015 г., в който са отразени вакантни длъжности в различните звена. За ОСИН В. са посочени 16 такива, които обаче са 1 бр. главен счетоводител, 2 бр. командир на отделение и 13 бр. за надзиратели. Свободни длъжности, като заеманата от Л. са били общо 9 в страната в затвора Бобов дол, в затвора Л., в затвора С. в ОСИН В. Т. и ОСИН С. З.. Въз основа това министърът на правосъдието е постановил обжалваната заповед, с която е прекратено служебното правоотношение с Л. поради съкращаване на длъжността. От приетата по делото експертиза е установено, че на 18.01.2016 г. със заповед № Л-131 инспектор А. А., назначена на 24.02.2015 г. в ОСИН В. - звено Д. е преназначена в ОСИН В. на длъжност, идентична със заеманата от Л.. Вещото лице е установило, че на инспектор Настева е разрешено ползване на отпуск по майчинство от 10.06.1015 г. до 29.10.2015 г., като след това й е разрешен отпуск за отглеждане на малко дете до 23.12.2015 г. Въз основа на това вещото лице извежда извод, че административният орган е имал информация, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение с Л. на 8.09.2015 г. е имало служител, заемащ същата длъжност, но в дългосрочен отпуск, като в този период е придвижена молбата на Алексиева за преназначение в звено В.. По същество, съдът е обосновал извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, като е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Посочил е, че комисията е извършила действията по подбора по процедурата, указана в заповедта при правилно прилагане на показателите на служителите. След приключване на подбора, в който Л. е получила най-ниска оценка на същата е предложено да заеме длъжност в ОСИН - В. Т., която е областната служба, намираща се най- близо да гр. В., в която е имало свободна длъжност, идентична със заеманата от служителката в съответствие с разпоредбата на т. 11 от Правилата за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в ГДИН и ГДО. След съпоставка на длъжностните разписания в сила от 16.10.2014 г. и това от 24.07.2015 г., съдът е установил, че макар длъжността, заемана от Л. да е запазена и като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика (предвид идентичността на връчените длъжностни характеристика на всички служители, заемащи длъжност "инспектор V -та степен" в ПС В. към сектор "Пробация" I категория при Областна служба "Изпълнение на наказанията" (ОСИН) - В. - I категория), но е намален техния брой от 12 на 11, поради което е налице реално съкращение на длъжността, заемана от Л. по формата на намаление на щата. Обжалваното решение е правилно. Прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР, приложим по силата на чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, може да бъде извършено при следните кумулативни условия: съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност подходяща за него. В ЗМВР не съществува определение на "съкращаване на длъжност", поради което и на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да се използва утвърдения смисъл на това понятие по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл относно държавните служители. Реално съкращаване на длъжност е налице, когато длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания престане да съществува или ако е запазена, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. В случая е безспорно установено, че с новото длъжностно разписание бройките предвидени за длъжността, заемана от касатора, са намалени от 12 броя на 11 броя, т. е. е налице реално съкращаване в щата. Противно на изложеното от касатора, в обжалваното съдебно решение съдът е изложил доводи защо не кредитира заключението на вещото лице, в частта, в която същото прави предположение, че е имало вакантна длъжност, подходяща за заемане от Л. към момента на издаване на оспорваната заповед, както и относно преназначаването впоследствие на А. А. (служител от звеното в Д.), което не води до извод за липса на съкращаване в щата, които се споделят от настоящия съдебен състав. Отделно посоченият въпрос е правен и не е от компетентността на вещо лице. С. З. № Л-4906/3 от 6.08.2015 г. на ВПД Главен директор на ГД "ИН", е наредено да се пристъпи към процедура по подбор на служителите в пробационна служба - звено В. към сектор "Пробация" I - ва категория при областна служба "Изпълнение на наказанията" - В. I - ва категория за една щатна бройка от длъжността "Инспектор V - III степен". В т. III от същата заповед са определени показателите, по които комисията ще извърши оценяването, както и при какви обстоятелства, какви точки се поставят. От представените по делото доказателства се установява, че комисията е извършила действията по подбора в съответствие с указаните в заповедта показатели, включени в критериите за оценка и при спазване на предвиденото оценяване по всеки показател. Видно от резултатите от извършения подбор, обективирани в Протокол № 3947/7.08.2015 г. на комисията, Л. е получила най-малък брой точки. В случая административният орган разполага с оперативна самостоятелност при издаване на обжалвания административния акт, като предоставената от закона възможност за свободна преценка трябва да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел, като съдът трябва да може да извърши проверка дали са спазени изискванията за законосъобразност на административния акт, арг. от чл. 169 АПК. В случая процедурата по подбор е извършена в съответствие с предварително утвърдените правила за подбор, като извън предмета на съдебен контрол са поставените оценки на участниците в подбора. Противно на изложеното от касатора, поставените показатели включени в критериите за оценка на служителите, са ясни и дават възможност да бъде извършена обективна преценка по всеки един от тях. С писмо вх. № 4168/19.08.2015 г. на ВПД Главен директор на ГДИН, до г-жа Л. е отправена покана, с която последната е уведомена за съкращаването на длъжността и е предложено да бъде назначена на същата длъжност в пробационна служба - звено В. Т.. От представените по делото доказателства се установява, че тази покана е връчена на 19.08.2015 г. на г-жа Л., като на 20.08.2015 г. същата е отказала да бъде преназначена на предложената й длъжност. В утвърдените от Главен директор на ГД "ИН" правила за извършване на подбор не е предвидена възможност участниците в подбора да бъдат уведомени предварително. Ако касатора е разполагал с допълнителни доказателства, то не е имало пречка последните да бъдат представени преди издаване на обжалваната заповед и в настоящото съдебно производство. По изложените съображения правилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповед № ЧР-05-195/8.09.2015 г. на Министъра на правосъдието. Останалите доводи на касатора са подробно обсъдени при първоначалното разглеждане на делото, като изводите на тричленния състав на ВАС напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Предвид събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че е налице съкращаване на длъжността. Второто условие е на служителят да му е предложена друга длъжност за заемане. В случая такава длъжност е предложена, за което е представен протокол, който има характер на официален писмен документ и неговата доказателствена сила не е оспорена. Служителят е отказал да приеме предложената му длъжност без да отрази в протокола съображения. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е постановен след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения на страните. Извършен е анализ и обстойна преценка на събраните доказателства, а изводите на съдебния състав за законосъобразност на оспорената заповед са подробно мотивирани. Изложени са и конкретни съображения за неоснователност на възраженията на касатора за фиктивност на извършеното съкращение. Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав обосновава извод за неоснователност на касационната жалба. При постановяването на акта си решаващият съд е събрал относимите за предмета на спора доказателства, ценил същите правилно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост и е извършил дължимата проверка по чл. 168 от АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

2