Решение № 80 от 15.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 54/2012 г.

Решение № 80 от 15.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 54/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 492/2011 г. по описа на Районния съд - Сливен и отмяна на постановената по него присъда № 720/13.07.2011 г. в частта й, с която е определено общо наказание на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения Г. К. Д. В искането се сочи, че присъдата в частта й за определяне на общо наказание по разглежданото обвинение и по предходни влезли в сила присъди, е незаконосъобразна. Съдът неправилно е включил във формираната обща съвкупност и наказания, наложени за престъпления, които са в отношение на рецидив и така е допуснато нарушение на чл. 23, ал. 1 от НК. В съдебното заседание искането за възобновяване се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура по съображенията, изложени в него. Осъденият Г. К. Д. се явява лично. Процесуалният представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, поддържа становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: I. С присъда № 720/13.07.2011 г., постановена по НОХД № 492/2011 г. от Районния съд - Сливен, подсъдимият Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 от НК, за което и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал тази санкция с наказанията, наложени на подсъдимия по НОХД № 1748/2010 г. на РС- Ямбол, НОХД № 1898/2010 г., НОХД № 1934/2010 г., НОХД № 886/2011 г. и НОХД № 613/2011 г., всичките на РС- Сливен, като определил за изтърпяване най-тежкото наказание измежду тях - две години и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието, наложено по НОХД № 991/2009 г. по описа на РС - Сливен. Постановил е изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, наложено по НОХД № 1762/2011 г. от РС - Сливен, отделно от определеното общо наказание, както и отделно от наказанието по НОХД № 991/2009 г. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 29.07.2011 г. Искането на главния прокурор за нейната проверка в оспорената част по реда за възобновяването е допустимо и основателно. Данните по делото сочат, че Д. е осъждан по четиринадесет дела. Съдът е разгледал осем от тях. Престъпленията по НОХД № 492/2011 г., 1934/2010 г., 1898/2010 г. и 1762/2010 г. са извършени в изпитателния срок, определен по НОХД № 991/2009 г. Налице са данни, че наказанието по последно посоченото дело е групирано по правилата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК с други наказания по предходни осъждания, които не са предмет на обсъжданите по сегашното дело (виж, справка съдимост). Районният съд неправилно е приел, че всички престъпления са в отношение на съвкупност и наказанията, наложени за тях, подлежат на групиране по правилата на чл. 23, ал. 1 от НК. Престъплението по НОХД № 613/2011 г. е извършено на 17.01.2011 г., тоест след 24.12.2010 г., когато е влязла в сила присъдата по НОХД № 1748/2010 г., поради което е налице рецидивна зависимост между тези две престъпления, изключваща възможността наложените за тях наказания да бъдат обединени в една съвкупност. Съдът е допуснал нарушение на закона, като е групирал общо всички наказания, вместо да създаде съвкупности, съобразени с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, и подчинени на принципа за най-благоприятно за осъдения съчетание. В искането за възобновяване е предложен вариант за сформиране на съвкупности, който вариант следва да бъде преценен от районния съд при новото разглеждане на делото с оглед вече посочения принцип. Предвид горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,