Решение № 11198 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8533/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ЕТ "Агрика- К. Д.- К. М. Д. за отмяна на влязло в сила решение 1901/19.02.2024г., постановено по адм. дело 7297/2023 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменено решение 3665 от 05.06.2023г. на Административен съд- София- град, постановено по административно дело 2374/2023г. и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на К. Д., действаща като ЕТ Агрика - К. Д.- град София срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/2777/5/02.03.2020г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В искането се твърди, че са налице основанията за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, предвидени в чл.239,т.1 от АПК, а именно нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната при решаването му. Подателят на искането твърди, че тези нови обстоятелства опровергават изводите на съда, че са налице изкуствено създадени условия за получаване на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. Като ново писмено доказателство се сочи констативен протокол от 09.07.2024г. (акт 113, том ІІІ, рег. 9544 от 09.07.2024г. на нотариус рег. 271), удостоверяващ съдържанието на интернет сайт http://markeligroup.com/. Според подателя на искането това доказателство установява, че консултантът, предоставил услуги за подготовката и управлението на проекта, е действал съвместно заедно с други независими консултанти, създали впоследствие Маркели груп, и именно на това обстоятелство се дължат фактите, мотивирали съда да приеме, че са налице изкуствено създадени условия. По тези съображения се претендира отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влезлия в сила съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Ответникът Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуален представител- ю.к.Митев, оспорва искането. На първо място счита, че същото е недопустимо като подадено извън тримесечния срок. В условията на евентуалност излага и подробни доводи за неговата неоснователност. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия, след като разгледа искането за отмяна и представените по делото доказателства във връзка със становищата на страните, констатира следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо. То е подадено от надлежна страна по делото и в тримесечния срок по чл.240,ал.1, т.1 от АПК. Това е така, тъй като обстоятелството, на което жалбоподателят се позовава- създаването на обединение от независими консултанти, наречено Маркели груп, му е станало известно в средата на месец май, съдържанието на сайта, описващ дейността на това обединение, е удостоверено на 09.07.2024г., а искането е подадено на 09.08.2024г. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството пред Административен съд- София-град е образувано по жалба на ЕТ Агрика- К. Д. против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/2777/5/02.03.2020г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. С него на основание чл. 8, ал. 7, т. 3 във вр. с § 1, т. 46 от Наредба 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. и чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ 352/78, /ЕО/ 165/94, /ЕО/ 2799/98, /ЕО/ 814/2000, /ЕО/ 1290/2005 и /ЕО/ 485/2008 на Съвета, на ЕТ "Агрика - К. Д." е отказано изплащане на финансова помощ по заявление за окончателно плащане с ИН: 2902040080 от 20.12.2018г. в размер на 105 422,25 лв. по договор за окончателно плащане 201705 от 04.09.2017г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" и в размер на 527 111. 25лв. по същия договор и допълнителни споразумения към него от 30.05.2018г. и 29.06.2018г. и е установено публично държавно вземане в размер на 463 857,90 лв. Административният орган е приел, че в резултат на свързаността между двамата кандидати - ЕТ "Агрика -К. Д." и ЕТ "М. С." са налице изкуствено създадени условия за получаване на помощта в противоречие с целите на мярката, довело до получаване на средства, надхвърлящи максималния размер на помощта по чл. 8, ал. 1 от Наредба 2/04.04.2014 г., обуславящи недопустимост на финансовата помощ съгласно чл. 8, ал. 7, т. 3 от същата наредба. С решение 3665 от 05.06.2023 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. 2374/2023 г. актът за установяване на публично държавно вземане е отменен. По касационна жалба на изпълнителния директор на ДФЗ това решение е отменено с решение 1901 от 19.02.2024г. по административно дело 7297/2023г. на Върховния административен съд. Спорът е разрешен по същество с отхвърлянето на жалбата на ЕТ Агрика-К. Д. против АУПДВ 01-6500/2777/5/02.03.2020г. Касационната инстанция е приела, че формираният от административният орган извод за наличие на изкуствено създадени условия е обоснован с конкретен анализ на обективните елементи от географско, икономическо, правно и персонално естество, както и на субективните признаци, които го подкрепят. Съдът е приел, че са установени връзки от икономическо и лично естество между кандидатите за помощта, пълномощниците им и действителния получател, а идентитетът на инвестицията по проектите сочи към географска връзка между тях. Налице е и тайно съглашение между действителния получател на помощта и кандидатстващия за нея, обективирано в съставеното обратно писмо, което потвърждава, че кандидатстването за финансиране от името на ЕТ "Агрика - К. Д." е привидно, а всъщност е извършено в полза на трето лице. Представеното от подателя на искането новосъздадено доказателство, а именно констативен протокол, в който се удостоверява съдържанието на интернет сайт с адрес http://markeligroup.com/ към 09.07.2024г., не променя този извод. Отмяната на влезли в сила съдебни решения е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, допустима само при наличието на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. ЕТ Агрика- К. Д. претендира отмяна на влязлото в сила решение 1901 от 19.02.2024г. на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 1 АПК поради откриването на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Съобразно установената трайна практика на Върховния административен съд новите обстоятелства са факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо конкретния спор и не са включени във фактическия материал по делото. От своя страна новите писмени доказателства са потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Ето защо в хипотезата на чл.239, т.1 от АПК се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, установена след като решението е влязло в сила, но която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Във всички изброени хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска и те да не са били известни на страната, която ги представя. В настоящата хипотеза не са налице кумулативно регламентираните предпоставки по чл. 239, т. 1 АПК, а именно - страната да е положила необходимата грижа да узнае соченото обстоятелство и да го докаже и това обстоятелство да е от съществено значение за решаване на делото. Настоящият петчленният съдебен състав намира, че документът, приложен към искането за отмяна, не обективира нови обстоятелства, които да не са могли да станат известни на страната при административното и съдебното разглеждане на спора. В хода на съдебното производство са установени пълномощниците, представлявали двамата еднолични търговци, за които административният орган, а впоследствие и съдът са приели, че са действали съгласувано с цел изкуствено създаване на условия за предоставяне на финансова помощ. Ето защо в хода на процеса за страната не е било невъзможно да установи дали тези консултанти осъществяват съвместно дейността си и само поради това използват един и същ адрес за кореспонденция с ДФЗ, имат един и същ адрес за контакт, единият от консултантите е представлявал и двамата търговци при подаване на заявление за авансово плащане; банковите сметки на търговците са в една и съща банка, съответно и банковите гаранции са издадени от една и съща банка; един и същи нотариус е заверил пълномощните, дадени и от двамата бенефициери; доставчиците по представените фактури са идентични и за двамата търговци. Следва да се отбележи и това, че тези твърдения на страната са били наведени още с жалбата против издадения АУПДВ и са били предмет на обсъждане в решението на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска. Отделно от това, представеното доказателство не е от съществено значение за решаването на правния спор, предмет на искането за отмяна. Това е така, защото съдът е обосновал извода си за наличие на изкуствено създадени условия по смисъла на т. 46 от § 1 ДР на Наредбата и на чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета след подробно обсъждане и на останалите факти по спора, цитирани по-горе, включително и издаденото обратно писмо. Ето защо съдът приема, че представените доказателства не биха били от съществено значение за решаването на правния спор, предмет на искането за отмяна. По така изложените съображения искането за отмяна на решението на ВАС следва да бъде отхвърлено като неоснователно. На основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 249 АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено по правилата на чл.24 от НЗПП, приложима на основание чл.37 от ЗПП във връзка с чл.143,ал.3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на Първа колегия