Решение № 11703 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6552/2016 г.

Решение № 11703 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6552/2016 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-директора на ТД на НАП гр. П., чрез процесуалния представител юрисконсулт Москова против решение № 754 от 18.04.2016 г., постановено по адм. дело № 706 по описа за 2016 г. на Административен съд - гр. П., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 181710-F193930/09.02.2016 г. издадена от заместник-директора на ТД на НАП гр. П. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което се отмени атакуваната заповед. Ответникът по така подадената касационна жалба "Т. А." ЕООД, чрез управителя Тончев, с подадена по факс молба, изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, Осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед № 181710-F193930/09.02.2016 г. издадена от заместник-директора на ТД на НАП гр. П., с която на "Т. А." ЕООД е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС запечатване на търговски обект, представляващ склад, находящ се в гр. П., ул. "Кукленско шосе" № 11, стопанисван от "Т. А." ЕООД, за срок от един месец. За да отмени оспореният административен акт, съдът е приел, налице разминаване между описаната в заповедта фактическа обстановка и посоченото правно основание за издаване на заповедта, което обстоятелство представлява нарушение на закона. Освен горното съдът е намерил, че не са налице подробно изложени съображения, защо се прилага ПАМ за максимално предвидения от закона 1-месечен срок, въпреки че административното нарушение, по повод което е издадена оспорената ПАМ и за което е издадено Наказателно постановление № 181703-F193930/09.02.2016 г., е извършено за първи път. Последното е прието от съда като нарушение на изискването предвидено в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като е стигнал до горния извод, е счел, че сочената липса на мотиви в тази част лишава съда от възможността да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона. Решението е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и законосъобразни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б."б" от ЗДДС ПАМ - запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, когато лицето не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Такова нарушение е извършено от ответника по касация. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Правилно съдът е приел и изводът му се споделя от настоящата инстанция, че липсата на мотиви, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове конкретно защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 от АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Настоящата инстанция намира за необходимо да допълни, че конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено, че към датата на проверката - 18.11.2015 г. от "Т. А." ЕООД е извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства - в търговски обект, представляващ склад, находящ се в гр. П., ул. "Кукленско шосе" № 11 не е било монтирано, въведено в експлоатация и не е използвано регистрирано в НАП фискално устройство. По делото не е било спорно, че при осъществена справка в информационния масив на ТД на НАП е установено, че "Т. А." ЕООД има регистрирано ФУ пит "Д. П." и ИН на ФУ ДУ 386966 и ИН на ФП 36520450 на 18.11.2015 г. в НАП с потвърждение № 3680046, издадено в 17:42 ч. на 18.11.2015 г. Горното сочи за преустановяване на нарушението към 18.11.2015 г., изразяващо се в извършена регистрация и въвеждане в експлоатация по смисъла на чл. 18 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на фискално устройство в посочения търговски обект преди издаване на заповедта за налагане на процесната принудителна административна мярка от 09.02.2016 г. При тези фактически данни приложената мярка не изпълнява функциите, предвидени и в чл. 22 ЗАНН. Съгласно цитираната норма принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Принудителната мярка "запечатване на обект" е с превантивна цел, която в случая не е налице, тъй като към момента на прилагането й, административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, е преустановено. Наведените касационни доводи са неоснователни, тъй като дори атакуваната заповед да бе мотивирана и да отговаряше на условията предвидени в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и на визираната в чл. 146, т. 5 от АПК цел на закона, същата е в нарушение на чл. 22 ЗАНН. Като съобрази горното, настоящата инстанция намира решението за правилно и същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение