Решение № 15902 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 237/2010 г.

Решение № 15902 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 237/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Десислава Петрова Христова, от гр. София, против заповед № РД-02-16-1776/01.12.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалноправните норми. Моли за отмяната й. Ответникът - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателката е била държавен служител, с ранг I младши и е заемала длъжността "началник отдел" "Предварителен контрол и управление на риска" в дирекция "Изпълнителна програма ФАР" в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. С обжалваната заповед органът по назначаването е прекратил служебното правоотношение на Десислава Петрова Христова на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено Постановление на Министерски съвет № 271/17.11.2009 г. и утвърдено длъжностно разписание в сила от 01.12.2009 г. С представеното разписание на длъжностите в сила от 02.11.2009 г. се установява, че дирекция "Изпълнителна агенция Програма ФАР" се е състояла от четири отдела. С Постановление на Министерския съвет № 271/17.11.2009 г. е приет нов Устройствен правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като дирекция "Изпълнителна агенция Програма ФАР" не фигурира в структурата на администрацията. При сравнение на разпоредбите на отменения Устройствен правилник на министерството и новоприетия такъв се установява, че новосъздадената Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" съвместява правомощията на бившите дирекции "Изпълнителна програма ФАР" и Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие". Съгласно нормата на чл. 29, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Устройствения правилник на министерството Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" изпълнява функциите на Изпълнителна агенция по Програма ФАР, ТГС и ИСС по смисъла на Меморандума за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и ЕК и е правоприемник на всички права и задължения по програмите за териториално сътрудничество и Програма ФАР. Въз основа на приетия нов Устройствен правилник административният орган е одобрил ново разписание на длъжностите, в сила от 01.12.2009 г., в което дирекция "Изпълнителна програма ФАР" не фигурира, а новосъздадената Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" е с шест отдела. По делото са представени и длъжностни характеристики за длъжностите началник отдел "Наблюдение, оценка и управление на риска" и началник отдел "Организационно развитие, законодателство и нередности". С оглед на така установената фактическа обстановка Върховният административен съд, състав на пето отделение, направи следните изводи: Заповедта е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Заповедта е издадена в съответствие и с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, като дирекцията, респективно отдела, на който същата е била началник са закрити и не фигурират в новото разписание на длъжностите. Фактът, че функциите на дирекция "Изпълнителна агенция програма ФАР" са преминали в новосъздадената Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество", не обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като към нея са преминали и част от функциите на закритата дирекция "Програмиране на регионалното развитие". В правомощията на органа по назначаването е да извършва структурни промени в рамките на нормативно определената структура и численост на дирекцията. Въпрос на свободна преценка на органа е да определи наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 от Закона за администрацията). В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния Устройствен правилник. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за преминаване на задълженията, функции и задачите, присъщи на заеманата от нея длъжност, в тези на длъжностите началник отдел "Наблюдение, оценка и управление на риска" и началник отдел "Организационно развитие, законодателство и нередности". При сравнение на длъжностната характеристика на длъжността, изпълнявана от Десислава Христова и тези на новосъздадените два отдела се установява, че последните две имат коренно различни цели, в които са включения и задължения, свързани с функциите, изпълнявани от Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие". Фактът, че длъжностните характеристики за длъжности, които не са идентични със заемана от жалбоподателката са утвърдени след утвърждаване на длъжностното разписание, в сила от 01.12.2009 г., а именно на 11.01.2009 г., е неотносим към законосъобразността на прекратяване на служебното й правоотношение. Следователно доводът за липса на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за издаване на оспорената заповед, е неоснователен. С оглед на изложено следва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,